Отдаденост. От Механотехникума до легенда в Бургаската опера
Магдалена Динева
Годината е 1963. Един 17-годишен ученик от Механотехникума в Бургас, специалност „Двигатели с вътрешно горене“, прави първите си стъпки в света на оперното пеене. Името му е Вълю Тотев.
Нищо не подсказва, че този бъдещ техник ще се превърне в дългогодишна и неизменна част от оперната сцена.
Преподавателят му Милко Василев, тенор в Народна (самодейна) опера Бургас, разбирайки за таланта на „ученика с китарата“ го представя на ръководството. След прослушване от диригентите Иван Вульпе и Стоян Кралев, заради музикалността си е приет като хорист. Певческият път на най-младия член на колектива започва с постановките „Риголето“, „Севилският бръснар“, „Веселата вдовица“ и др., като бас.
След отбиване на военната служба, Вълю Тотев две години работи в „Океански риболов“ като хладилен техник. След още три години, посветени на морската шир, като моторист на водолазен кораб „Вихър“ и „Водолей“, явявайки се на конкурс, пред комисия: доцент Лиляна Жабленска и Михаил Попов, той отново е сред своите оперни колеги. Без специално образование, с талант, много труд и изключително чувство за отговорност, учейки се от можещите – музикалните педагози Динко Вълчев, Косена Кирова и Стойко Диков, младият певец се отличава с големия диапазон на гласа си. По настояване на тогавашния диригент Ромео Райчев, Тотев е преназначен като драматичен тенор. От ръководството му е възложена солова партия Борса в постановката „Риголето“. Така, успоредно с участия в хора , след тази първа роля се зареждат многобройните му запомнящи се превъплъщения в : Данкайро в „Кармен“, Касио в „Отело“, Гастон в „Травиата“, Лорд Артур в „Лучия ди Ламермур“, Сполета в „Тоска“, Горо и Принц Ямадори в „Мадам Бътерфлай“, Моностатос във „Вълшебната флейта“, Бардолфо във „Фалстаф“, Флавио в „Норма“, Педрило в „Отвличане от сарая“ и много други.
Изявите му не се ограничават само в класическата опера. Успешно стъпва и в оперети и мюзикъли: „Българи от старо време“ – Павлин и Хаджи Генчо, „Прилепът“ – Адвокат Блинд, „Моята прекрасна лейди“ – Фреди Хил, „Царицата на чардаша“ – Мишка, „Графиня Марица“ – Чеко, „Целуни ме, Кейт“ – Портиер…
Детската аудитория също го познава като Мърморко, Професорът, Мустакатко, Бяла врана и др.
Ако го попитате кои от 38-те роли са му най-любимите, с удовлетворена усмивка, без колебание веднага посочва: Данкайро, Горо, Мишка, Моностатос... Всички!
Със скромна усмивка артист-хористът Вълю Тотев откликва на оценката за себе си от Маестро Иван Кожухаров – главен диригент на Бургаска опера, под чиято палка е изпял болшинството от ролите си: „Ако в операта се дава „Оскар“ за поддържаща роля, трябва да я дадат на теб“.
Заради многообразието на ролите и достойното си представяне на сцената, певецът е канен като гост във Варненска, Русенска държавна (лично от главния диригент Георги Димитров за турне до о. Родос), Русенска частна, Пловдивска опери. А в последната е назначен и на щат от 1990 до 1996 год. Именно тогава, при турне в Палма де Майорка големият български бас Димитър Петков му се възхищава: „Колега, днес птичето кацна на рамото ти и за твое щастие, ти успя да го уловиш“. А поводът е интересен… Отдавна заявено турне, вълнуваща се публика, трепетно очакване на „Травиата“. И само минути преди отваряне на завесата изпълнителят на Гастон получава сърдечна криза и е отнесен с линейка. В суматохата директорът и главен диригент Борислав Иванов вижда спасение в лицето на Тотев. Въпреки че през много безсънни нощи е „обърнал“ всичките си роли и хорови партии от български на италиански език (задължително изискване в Пловдивска опера) отговорният артист приема предложението. „Никога не я бях изпълнявал на оригинален език, но се почувствах длъжен да рискувам. Поех кръста и спасих положението. Аплодисментите и многобройните поздравления от колегите бяха доказателство, че съм се справил. Много пъти след това съм си задавал въпроса: Ако имах дори една минута да помисля трезво, как ли бих постъпил?!“
След тази са му се случвали още няколко подобни „спасителни операции“ на различни сцени. Може би затова и преди, и до днес отговорният оперен певец се ползва с уважението и благоразположението на всички, с които е работил… Може би дълги години след завръщането му отново в Бургас, големият, всепризнат диригент у нас и в чужбина – Борислав Иванов, директор на Пловдивска, а после и на Варненска опера, поднася уважението си към него до последния си дъх. Навярно и талантливият настоящ директор на Държавна опера Бургас – професор Александър Текелиев му гласува огромно доверие, поради което някога най-малкият, а днес най-възрастният, вече беловлас, но все още можещ артист-хорист Вълю Тотев защитава с достойнство името на институцията Опера, на чиято сцена е цели 62 годни.
„Щастлив съм, че Съдбата е благосклонна към мен. Благоговеех пред книгите за Шаляпин, Борис Христов, Гяуров, Гюзелев. Техните гласове ме направиха мечтател. Пеенето беше само мое хоби, а се превърна в любимата професия. А професията ме отведе на места, за които дори не съм бленувал – САЩ, Южна Корея, Ливан, Испания, Холандия, Белгия, Италия, Франция, Гърция, Турция, …
Личните ми запознанства с изтъкнати съвременни диригенти и певци, а и приятелските ми отношения с някои от тях ме правят богат човек.
Трудолюбието ми се възнагради, но към хората, които в годините допринесоха за оформянето на моята скромна професионална личност ще бъда вечно признателен. Благодаря на всички колеги, подали ми ръка, педагози, хормайсторите Вяра Михайлова, Невена Михайлова и настоящият – Александър Чепанов, директори, диригенти, режисьори! Благодаря и на пиара на операта Теменуга Захариева, за чудесните кадри от спектаклите, радващи безброй хора от социалните мрежи, а и част от които ще бъдат следа и от моята кариера!“
Любовта към изкуството и културата тържествува и в дома на Вълю Тотев. През досегашния си щастлив 55-годишен съвместен живот с поетесата Мария Тотева, те създават две прекрасни дъщери – Диана и Валентина, посветили се също на музиката. Радват се на родените в обич Валентин, Михаела, Георги и Александър, четирите любими деца на техните деца.
С поглед към следващите поколения
„Мечтайте, вярвайте в мечтите със сърцата си и ги превръщайте в реалност! Талантът е даденост, но станал ваше призвание с трудолюбие, отдаденост и отговорност неминуемо ще ви направи щастливи. Зачитайте успехите на другите, помагайте им, благославяйте ги! Бъдете Човеци! Бъдете духовно богати!“
