Град на легенди, скали и памет. Място, където камъкът разказва истории
Денис Епитропов
СУ „Христо Ботев“, гр. Айтос
Проектът „Моят роден край в семейните спомени“ се осъществява съвместно между СУ „Христо Ботев“, гр. Айтос и Регионален исторически музей – Бургас. Той включва провеждане поредица от занятия с ученици и извършване на събирателска работа за селектиране на информация и снимки, свързани с историята на община Айтос. Проектът се ръководи от Татяна Байкушева от страна на РИМ – Бургас и от Николай Димитров, от страна на СУ „Христо Ботев“. В него активно се включват учениците, които събират интересни данни за населени места в региона, разкази на местни жители за отдавна отминали събития, стари легенди, описания на традиционни обичаи и записват информация, свързана с важни природни забележителности, правят снимки на всичко, което им направи силно впечатление, цифровизират стари документи и фотографии.
Вестник „Черноморски фар е медиен партньор на инициативата и на неговите страници се публикуват най-интересните истории, събрани от децата.
Днес ще ви разкажем за някои от символите на град Айтос – фигурите „Орела“, „Козела“ и интересното скално образувание „Тримата братя“. Данни за тях е събрал ученикът Денис Епитропов.
Откъдето и да се приближите към град Айтос, няма как да не ви направят впечатление – източно от града, по склоновете на Айтоска планина, величествено се издигат „Тримата братя“ – природно скално образувание, напомнящо трима великани. До днес наблюдават орловия град и според местна легенда са вкаменените защитници на селището.
Разказът гласи, че трима братя-юнаци след тежки битки всяка вечер се прибирали да си починат в подножието на планината. За да се скрият от враговете си, се превръщали в скали. След последния си разгром те останали там завинаги – застинали в скали, но винаги готови отново да защитят града. И до днес, макар вкаменени, те символично продължават да пазят Айтос.
Айтос е град със символ на орел – носят се не една или две легенди. Една от тях разказва за митичния Орфей и неговия ученик Аетос, който основал селище и го нарекъл на свое име. Друга история предполага, че самото име „Айтос“ означава „орлово гнездо“, което пасва идеално – заобиколен от възвишенията на Стара планина, градът е бил труден за превземане и дълго време удържал напора на византийското владичество.
Най-популярното предание разказва за юнак, нападнат от мечка по време на лов. Смелият мъж бил повален и когато звярът се готвел да го убие, от небето се спуснал орел и изкълвал очите на животното. По-късно, докато юнакът бил в безсъзнание, неговата дружина пристигнала и убила орела, мислейки го за нападател. Когато героят се съвзел и научил какво се е случило, бил съкрушен. В знак на признателност той поръчал целият град да бъде устроен така, че да наподобява орел, а на едно от възвишенията да се издигне статуя на крилатия спасител.
Статуя на орел с разперени крила, и до днес стои на хълм над града, бдяща над жителите му. Непосредствено зад нея, на север, се намира древното тракийско светилище „Казаните“ – още едно място, обвито в митове.
Според една от легендите, вдлъбнатините в скалите – „казани“ – са оставени от Крали Марко, когато той се сражавал в района. От тежките му стъпки по камъка останали огромни следи, дълбоки и широки като казани. Друга версия твърди, че именно на тези скали тримата братя си почивали, оставяйки след себе си вечни отпечатъци. Според археолозите обаче, мястото има тракийски произход, а в района са открити артефакти и ритуални предмети. До днес може да се видят вдълбаните в камъка форми, издълбани преди хиляди години.
На няколкостотин метра под светилището се намира друга знакова фигура – статуята на Козела, разположена на скалист ръб на Айтоска планина. Оттам той наблюдава живописния парк „Славеева река“, едно от любимите места за разходка и отдих на местните. Статуята е създадена от талантливия скулптор Кольо Арабаджиев през 1971 година и оттогава не спира да радва жителите и гостите на града.
Всички тези се намират в непосредствена близост една до друга и са свързани чрез облагородени екопътеки. Лесни за достигане и подходящи за всякакъв тип туристи, те предлагат не само разходка сред природата, но и пътуване назад във времето – в света на герои, митове и тракийски тайнства. Най-красивото време за посещение на тези места е пролетта или есента, когато пейзажите оживяват с пъстри цветове, а хоризонтът около Айтоска планина просто спира дъха.
Айтос не е просто точка на картата – той е град на легенди, скали и памет. Място, където камъкът разказва истории, орелът закриля отвисоко, а природата и миналото се преплитат в едно. Всеки, който тръгне по стъпките на тримата братя, ще открие не само красотата на българската природа, но и онзи жив дух на предците, който продължава да вдъхновява, закриля и напомня, че Айтос е повече от град – той е легенда, в която си струва да повярваш.
