Понеделник, 23 Юни 2025
    
Бизнес Бургас Мнения

Павлин Васков: Щом се работи извънредно, трябва да се плаща

  23.06.2025 11:03  

Павлин Васков е директор на Инспекцията по труда в Бургас. С него разговаряхме за най-честите нарушения, установявани при проверки. Сред водещите проблеми са работата без трудов договор, неплатеният извънреден труд и неспазването на междудневните и междуседмичните почивки – особено по време на летния сезон. Васков е категоричен: преумората води до злополуки, а извънредният труд не е безплатен. Засилени проверки има в строителството и в туристическия сектор. Акцент в интервюто на „Черноморски фар“ се поставя и върху закрилата на непълнолетните работници, за които процедурата по наемане е максимално облекчена.
  Георги Русинов

116 са случаите на хора без трудови договори и 439 са нарушенията на работното време

 

Интервю на Георги РУСИНОВ

 

– Г-н Васков, кои са най-честите нарушения, които Инспекцията по труда установява при проверки на работодатели през последната година?

– Общо взето за тези, които не знаят, казвам, че Инспекция по труда в България прави т.нар. интегриран контрол, което означава, че една проверка включва Закона за безопасни условия на труд и трудовите правоотношения по Кодекса на труда. И една рутинна проверка, която протича, е именно по този начин. Посещава се работното място, оглежда се за евентуални нарушения, свързани с условията на труд и след това чисто документално се разглеждат документите. Общата статистика за миналата година показва, че нарушенията горе-долу са по равно – 3900 са свързани с безопасни условия на труд, като е ясно, че не трябва да има компромиси с безопасността, защото когато един работник загине, няма никакво значение, че е имал трудов договор. Нарушенията по трудови правоотношения са 3221. 116 са случаите на хора без трудови договори и 439 са свързани с работното време.

– Има ли ръст в случаите на неспазване на работното време и какви са най-често срещаните форми на това нарушение?

– Често получаваме сигнали за така наречения овъртайм. По принцип не е проблем да се работи повече от договорените 8 часа, до максималните 12. Проблемът е, че този труд следва да бъде заплатен като извънреден. И тук вече се преливат нещата между това кое е нарушението – че не е платен, или е положен. По-скоро считам, че след като хората работят за пари, следва да бъде платен и именно в това е нарушението – че не се заплаща много често.

– Какви са основните злоупотреби, свързани с извънредния труд, и какви действия предприемате при установяването им?

– Този проблем с междуседмичните, междудневните почивки и извънредния и нощния труд основно излиза на повърхността при сезонната активност. Интересът на работодателя да получи максимална работна сила срещу договореното от него възнаграждение е ясна. От там нататък самите работници нерядко искат да работят повече, за да изкарат повече и да си спестяват пари. В това лошо няма, но трябва да се има предвид, че не трябва да се нарушава междуседмичната почивка и междудневната почивка. Именно от тук идват нарушенията. Не може да се работи една седмица или 10 дена подред без почивка. Това е предпоставка за злополука най-малкото. Преуморен работник е склонен да направи нещо нетипично, да допуска грешки, или в някои случи не дай си боже да се стигне до фатални последици.

– На какъв принцип ги осъществявате тези проверки за работното време? Предимно на сигнали ли се разчита, или са на случаен принцип?

– Комбинирано е. Където имаме сигнал, задължително го обработваме. Ако сигналът е свързан с работа на непълнолетно лице, се реагира незабавно и с максимална строгост при случаи на нарушения спрямо тях. Логиката е тези дечица, които тепърва ги обучаваме да се влеят в трудовия пазар, да не остават с горчивото чувство, че се злоупотребява с труда и заплащането им.

–Как се осъществява контролът върху безопасността на работното място в сектори с по-висок риск, като строителството и промишлеността?

– Строителството е един сектор с много висок процент на злополуки. По този повод от началото на годината до ден днешен имаме едни много засилени кампанийни проверки. Смея да твърдя, че в Бургаска област успяхме да проверим един огромен процент от активните строителни обекти. Безкомпромисен беше подходът към всякакви типове нарушения – като започнем от този за падане от височина и стигнем до предоставянето на лични предпазни средства.

– Какво установиха тези проверки? Спазват ли се повече тези мерки за сигурност, които трябва да взимат работодатели и работници?

– Не бих казал, че има много драстични нарушения, но няма да кажа, че са и малко нарушенията, свързани с безопасността. На мен ми се иска да ги няма въобще, защото това е огромен риск. Имаме злополуки често – падане от височина, някои от тях са дори с летален изход, което е изключително неприятно за този човек, който е загинал по време на работа. Важни са изводите, които правим, когато разследваме тежки злополуки. Изключително неприятна тенденция е тази, че много често те са следствие и от небрежното поведение на работници. Да, работодателят има задължение да осигури максимално здравословна среда. Но поради една или друга причина се нарушават. Елементарен пример е с каските – те помагат при риск от падащи предмети. Но при падане от височина тя няма да спаси работника. Има други предпазни средства, които се използват. Проблемът е, когато не се използват, а трябва. Това се опитваме да убедим работодателите – да упражняват повече контрол върху самите работници, а те да са една идея по-загрижени за собственото си здраве.

– До каква степен проблемът с работа без трудов договор продължава да бъде актуален в Бургаска област и какви мерки се прилагат спрямо некоректните работодатели?

– Виждате статистиката. Не е като да са нула случаите, които сме установили, което пък е крайната ни цел. Но за съжаление, има. Тук отново за пореден път всяка година го казвам. Този, който е ощетен от работа без трудов договор, винаги е работникът. Независимо какви глоби ще наложим на работодателя. Няма как да обиколим всички работни места. И там където съвсем умишлено работникът не иска трудов договор, не са малко. Това става, когато имат кредити, които са стигнали до съдия-изпълнител, за да не им бъдат налагани запори на заплатите. Тогава минават на вариант уговаряне на някакви пари с конкретен работодател, когото го устройва това, защото си спестява осигуровки, данъци. Ощетен е работникът – няма пенсиониране, осигурителен стаж – нула. Няма здравно осигуряване – отива в болницата и си плаща за всичко. Не на последно място, есента като дойде, традиционно започваме да получаваме сигнали от работници, които звучат по един и същ начин: „Уговорихме се да получавам заплата 3000 лева, платил ми е 1000 лева. Искам си останалите“. Правим проверка, виждаме, че договорът му е сключен на минимална работна заплата. На какво основание може да претендират после? Ние им отговаряме, че контролираме трудовите правоотношения, а уговорките, които не са формирани по писмен договор, са от компетенцията на съда. Тогава ни обвиняват, че отказваме да им помогнем, а всъщност те ни лишават от всякаква възможност да им помогнем. Вчера четох жалба от работник, който се жалеше, че пет години се молил на работодателя си да му пусне трудов договор, а той не му пускал. Вие вярвате ли го това? За мен тук истината е малко по-различна.

– През активния туристически сезон наблюдавате ли увеличаване на трудовите нарушения? Кои сектори са най-проблемни и какви са характерните злоупотреби там?

– Резонно е да има увеличение, защото броят на функциониращите обекти по черноморските курорти се увеличава с десет пъти поне. Съответно, колкото повече имаме концентрирани работещи обекти, толкова по-голяма е вероятността да има нарушения. Затова сме разпределили областта по определена система, така че във всеки един ден от седмицата да има проверяващи екипи. Проверки ще има включително и в събота и неделя. Това го казвам за тези, които разчитат, че „Инспекция по труда“ работи от понеделник до петък от 9 до 17 часа. Нека не разчитат на това. Ще има и вечерни проверки, и през уикенда.

– През летния сезон много непълнолетни лица търсят сезонна заетост. Какви са изискванията към работодателите при наемането им и срещате ли нарушения, свързани с тази уязвима група?

– Някои работодатели се оплакват, че процедурата е много затормозена. Това категорично не е вярно. И ще ви кажа защо. Единственият документ, който искаме от работодателя с негово искане за разрешение на работа на непълнолетно лице, различен от всички останали, е становище от службата по „Трудова медицина“ за конкретното дете. Всички останали документи, които искаме, са такива, които той като работодател трябва да има. Представят ни копие от тях и оценката от „Трудова медицина“ и това е. Нищо не искаме да се създава специално. По закон трябва да се произнесем в 7-дневен срок, но тъй като сме с ясното съзнание, че на младежите им трябват едва ли не за днес документите, сме ограничили времето за издаване на едно такова разрешение на не повече от 2 дни. От вчера до днес сутринта са почти 100 искания, разпределени на 20 човека, означава, че един инспектор трябва да провери 5 случая. Има си отговорности. Трябва да се провери дали това дете ще работи в здравословна среда. Отделни случаи на забавяне има, когато не са представени всички документи.

– Увеличава ли се броят на сигналите от работници и граждани до Инспекцията по труда и кои проблеми най-често провокират подобни оплаквания?

– Трудно ми е да кажа дали се увеличават, или намаляват. Но е хубаво, че ги има. Това означава, че работниците си знаят правата, и знаят пред кого и как да си ги потърсят. Всеки един такъв случай, в който някой се обръща към нас с молба да му се защити трудово право, което счита, че е нарушено, защото не винаги това, което се твърди е истина, но в резонните случаи, реагираме максимално.

– Какви превантивни мерки предприема Инспекцията по труда – провеждате ли кампании, обучения или други форми на информиране и превенция?

– Освен проверки по работни места, извършваме и информационни кампании, които целят да предоставят една достатъчно богата информация както на работници, така и на работодатели. Полагаме достатъчно усилия по превантивната работа.


Анкета

Мнения

Бургас Мнения
Тодорка Хаджиянева: Джипитата имат моралното задължение да уведомят пациентите си при прекратяване на работата си
  23.06.2025 11:43      

Магдалена Динева   Общопрактикуващите лекари имат морално задължение да уведом