Магдалена Динева
Системата на общопрактикуващите лекари в България е изправена пред сериозна криза. Според д-р Петко Желязков, председател на Регионалното сдружение на общопрактикуващите лекари в Бургас, състоянието е „драматично“, а възможностите за предотвратяване на колапса са били изпуснати преди повече от десетилетие.
„Над 60-70% от личните лекари са над 50-годишна възраст, а около 30% вече са преминали 65. От години предупреждаваме за това, но не се взимат мерки“, заявява пред „Черноморски фар“ д-р Желязков.
Непривлекателна професия за младите медици
Причините за кризата са комплексни, но една от основните е липсата на интерес от младите лекари към специалността. „Професията на личния лекар вече не е атрактивна. Ако беше, щеше да има повече желаещи да се обучават. А и самата специализация е трудна – според Наредба №1, за да откриеш практика, трябва задължително да имаш специалност по обща медицина“, обяснява д-р Желязков.
Младите лекари могат да работят като наети в други практики, но това също е рядкост. „Повечето практики са малки или средни и не могат да си позволят да поддържат допълнителен персонал, тъй като се изисква изплащане на стабилен доход и осигуровки“, казва още той.
По думите на д-р Желязков общопрактикуващите лекари нямат възможност да изписват много лекарства, нямат възможност да назначават изследвания, да работят с апаратура като ехограф. „В такъв случай един млад лекар остава с вързани ръце. Той освен да пише рецепти, друго не може да прави“.
Системата отказва да се реформира
Регионалните и националните сдружения на личните лекари многократно са настоявали за промени в нормативната уредба, включително за облекчаване на специализацията по обща медицина чрез промени в Наредба №15. „За съжаление, от Министерството на здравеопазването досега няма чуваемост“, отбелязва Желязков.
Лекари няма, а пациентите се увеличават
Особено тежка е ситуацията в малките населени места, където липсата на лични лекари се усеща най-осезаемо. „В област Бургас има 175 лечебни заведения с общопрактикуващи лекари, но в около 40 - 50 села изобщо няма личен лекар. Хората се записват при лекар, който е на 20 километра от тях“, обяснява д-р Желязков.
Претоварването на работещите лекари също е сериозен проблем. „Нормалният брой пациенти на един лекар е около 1500 - 1600. Представете си, ако дадено ОПЛ има 2500 - 3000 пациенти, това значи, че въобще няма да можете да влезете при личния си лекар“, предупреждава той.
Съществуват и административни бариери – ако един лекар премине границата от 2500 пациенти, се изисква задължително назначаване на втори лекар. „Затова повечето колеги спират да записват нови пациенти, когато наближат лимита“, пояснява той.
Неяснота при напускане на лекаря
По думите на д-р Желязков общопрактикуващите лекари не са длъжни да уведомяват пациентите си, когато прекратяват дейността си. „Осигурителят е Здравната каса и би трябвало тя да уведоми всички тези хора, че вече нямат личен лекар и имат право да си потърсят друг. Но и такова изискване няма. Просто казвам, че би трябвало да се случи“, казва още той.
„Има случаи, в които личният лекар внезапно си заминава не поради това, че се пенсионира, а поради други катастрофални събития. Тогава как да уведоми пациентите?“, пита д-р Желязков.
Бюрокрацията задушава медицината
Личните лекари се сблъскват и с все по-нарастваща бюрократична тежест. „На пациента отделяме 2 - 3 минути, но после 15 - 20 минути пишем рецепти, внимаваме да не сбъркаме в документите, защото следват санкции“, казва д-р Желязков.
Той подчертава, че административната работа вече заема около 90% от времето на личния лекар, което отблъсква младите медици. „Общата практика е нещо уникално – връзката с пациента е дългосрочна, а не както при тесните специалисти, които лекуват дадено заболяване за 5 – 10 - 15 дена и после губят връзката с пациента“, завършва той.
