Соня Кехлибарева
Киното е магия, велика илюзия и най-посещаваното масово зрелище от хората. Бургазлии са поклонници на това велико изкуство и ненапразно още от началото на миналия век градът е бил населен с киносалони. За някои от тях съвременникът не знае, за други все още се пазят реални спомени. Някои от сградите, построени и използвани за прожекции на филми, са изчезнали, други времето ги е пощадило, но хората са решили, че това изкуство е отмряло и ги превръщат в търговски обекти, казина или просто са ги оставили да се саморазрушат.
Кинематограф „Борислав“
Това е първият киносалон в Бургас, открит през 1912 г. Намирал се е на ул. „Фердинандова“ близо до днешната улица „Дебелт“. Едноетажна постройка със зимен и летен салон, която събирала значително за времето си 1500 зрители. Постройката е била масивна със старовремска дърворезбована стряха, под която било изрисувано изображението на болярина Борислав, герой от едноименната пиеса на Ив. Вазов. Салонът е бил изключително привлекателен и модерен. Столовете са поръчани от чужбина. Собственикът на киното – Александър Йорданов, син на заможен сливенски фабрикант, е имал идеята да направи нещо атрактивно. Тъй като сградата е твърде далече от центъра, собственикът закупил няколко стари коли „Форд“, с които превозвал зрителите. Това било истинско приключение за бургазлии. Разходка с автомобили и кинозрелище в приятна обстановка. Седмично се прожектирали по три програми. Киното не просъществувало дълго. Следващите години се развило като увеселително заведение. В лятната градина се предлагало отлежало пиво и свирел дамски чешки оркестър. Киносалонът се отдавал под наем на гостуващи театрални трупи, за вечеринки, сватби и банкети. При появата на други киносалони в града, това кино запада и се приспособява в цигарена фабрика, после в житен склад и накрая сградата е разрушена.
Първото кино „Борислав“ 1912 г.
Кино „Модерен театър“
През 1928 год. в Бургас, на днешната улица „Милин камък“ №2, отваря врати най-новият кинотеатър под името „Модерен театър“. Собственик на сградата е големият индустриалец и общественик Иван Хаджипетров. Той притежава и хотелската сграда „Империал“ до нея. Идеята да се построи кино не се ражда случайно. На същото място преди това се прожектират филми на открито с импровизиран екран – бяло платно и столове. Това е идея на софийския търговец Бакиш. По това време филмите са „неми“ неозвучени и един говорител преразказва на публиката действието на филма. Когато Хаджипетров завършва построяването на хотела, Бакиш му предлага да построи и киносалон и той да се заеме с експлоатацията му. Проектът е на знаменития италианец Рикардо Тоскани. Когато сградата е готова, Бакиш става първият управител на киното. Площта му е 234 кв. м с балкон и 500 подвижни стола. Таванът и стените са оформени в стил рококо, а челото на балкона е в стил барок. От балконския етаж две симетрични стълбища от мрамор извеждат едното към касовото фоайе, а другото –директно на улицата. Цялата сграда отвън е пищно обсипана с барокови елементи и гирлянди, а на покрива има релефен символ на изкуствата – лира. По късно кинотеатърът се стопанисва от собственика на книжарница Стоян Петков. Той внася скъпа апаратура за озвучени филми и киното бързо се превръща в сензация. В началото прожекциите били ограничени, но по-късно преминават на ежедневен режим на работа. Филмите били масово посещавани. При някои прожекции за реклама са идвали актриси от чужбина. Знаменателно е гостуването на германската звезда Евелине Холт през 1933 г. Три години по късно, през 1936 г. градът е посетен от Ханс Алберс фон Шлетов, знаменитост на немската филмова къща УФА. Кино „Модерен театър“ единствено разполагал с цялостна двойна апаратура модел „Клангфилм“. През 1940 г. кинозалата е коренно променена. Подът е покрит с паркет, закупени са нови удобни столове, монтирано е скрито парно отопление и модерно осветление.
Киносалон „Модерен театър“ 1928 г.
Кино „Христо Смирненски“
След национализацията през 1947 г. киното е преименувано на „Христо Смирненски“ с вече 352 места. До 1992 г. действа като такова, след което сградата се връща на наследниците на Хаджипетрови и става бинго зала. Седалките от партера и балкона са демонтирани. Отворено е вътрешно стълбище. Балконът е премахнат. След затваряне на игралната зала, помещенията стоят няколко години заключени. Прекрасната локация подхранва големи апетити през годините за изграждане на търговски център. През 2020 г. сградата е превърната в културно- клубно заведение. „Модерен театър“ възвръща името си и става център на театрални представления, клубни концерти с музика на живо, тематични партита и литературни вечери. Започват прожекциите и на Международния кино-литературен фестивал „Синелибри“.
Кино „Тракия“
В края на 30-те години Бургас се сдобива с още едно кино. То е разположено в салона, собственост на Тракийското дружество, а сградата е замислена да стане Дом за даровити деца и сираци на загиналите в борбата за свободна Тракия. За да се съберат пари за родолюбивата кауза, тракийците решават да преустроят помещенията и така на 19.03.1939 г. се ражда кино „Тракия“. За да бъде съвременно и качествено, то е оборудвано с най-модерния прожекционен апарат за времето си „Цайс Икон“. Следва одържавяване след 1948 г. и киното е дадено за ползване на Отечествения фронт. Основен ремонт и реконструкцията през 1973 г. разширяват салона. Издигнат е и балкон. Входът на киното е изместен към ул. „Цар Асен І“. След 1990 г. е върнато отново на Тракийското дружество. Поради невъзможността да го стопанисват и поддържат, ръководството на тракийците го дава под аренда на софийската медийна компания „Александра филмс“. Те правят основен ремонт на две кинозали, подменят столовете, поставят нова озвучителна техника и нови екрани, обособяват просторно фоайе и барче към киносалона. Прожектират се най-новите филми като „Здрач“, „Аватар“ и др. От 2003 г. Бургас става приемник на Международния кинофестивал „София филм фест на брега“, като специално издание на фестивала майка „София филм фест“. Избрано е кино „Тракия“, което става притегателен център за киноманите. Председател на журито е роденият в Бургас проф. Георги Дюлгеров, а пълномощник на феста е журналистката Йорданка Ингилизова. Прожектират се интернационални игрални и късометражни филми. Но в началото на 2014 г. само за седмица, целият инвентар на кино „Тракия“, което фалира след откриването на „Синема сити“ в МОЛ „Галерия“, е изринат. Обектът е слят с някогашното казино, намиращо се под офисите на Тракийското дружество. Оформя се хазартно пространство с внушителни размери, разпростиращо се на ул. „Цар Асен І“ и ул. „Конт Андрованти“. Според специалисти общата разгърната площ е над 600 кв.м, а височината на помещенията дава възможност за допълнително увеличение. Появява се ново казино в Меката на казината Бургас. От киното няма и следа.
Кино “Култура“
На 20 май 1939 г. в града е открито най новото за времето си кино „Култура“ на ул. „Царица Елеонора“ (дн. ул. „Славянска“). Новото кино привличало киноманите с модерен салон, оборудван с удобни столове, по средата имало пътека, а на балкона – обособена специална ложа с мека мебел. Салонът притежавал и много добра акустика. Всеки ден помещението било ароматизирано с различни препарати, внос от Германия. Откриването било ознаменувано с прожекцията на нашумелия френски филм „Пропастта на изневярата“. Наричали го семейно кино, уютно и екстравагантно, с две нови апаратури „Цайс Икон“ Освен филми там се изнасяли концерти. Знаменателен бил концертът на 05.07.1944 г. на джаз състава „Оптимистите“ със солисти Леа Иванова и соло цигулкови изпълнения от Сашо Сладура. След 1947 г. е превърнато в концертна зала.
Кино „Роял“
След солиден ремонт бившият ресторант „Черно море“, на ул. „Тутракан“ №4 на Велико Бобчев, е закупен от нови собственици – Кирил Терзиев и Костадин Ризов. Те решили да направят киносалон по подобие на американските. На 21септември 1927 г. се открива нов кинотеатър „Роял“, филиал на АД „Роял София“. Събитието било ознаменувано с прожекцията на филма „Златната пеперуда“. Екранът бил 5.20 м на 4.50 м. В салона е имало 250 стола, на балкона – 90, а 7-те дървени ложи с 26 виенски стола допълвали капацитета. Наричали го „киното на хайлайфа“. Наред с касовите филми за поддържане на зрителския интерес и да громят конкуренцията на другите кина, собствениците организирали нестандартни зрелища. Канели гастролиращи елитни балерини, които танцували подгряващо преди прожекцията и в антрактите.
Кино „Септември“
Национализацията 1947 г. не отминава и кино „Роял“. Едноетажните постройки стават занаятчийски ателиета. Киното става държавна собственост и се преименува в кино „Септември“. През 1965 г. сградите се разрушават и се построява ново кино с централен вход на ул. „Александровска“ №53-55.В сградата има два киносалона, голям с 1000 места и малък с 450, както и специално помещение за кино-видеоклуб с 50 места, сладкарница с екзотични животни. Комплексът е открит на 19.04.1971 г. Във фоайето на стената е направен стенопис на тема „1300 години България“, дело на бургаския художник Йордан Маринов. След 1985 г. последва ремонт и големият салон е намален на 700 места.
Няколко поколения бургазлии са гледали най-касовите филми за онова време, а малчуганите са водени от родителите си на неделните детски анимационни филми. В малката зала се прожектирали студийни филми, придружени с кинолектории. За киноманите се организирали панорами на поредица филми на изтъкнати кинорежисьори Кшищоф Зануси, Кшищоф Кешловски, Андрей Тарковски, Андрей Кончаловски и др. През 1996 г. в кино „Септември“ е монтирана съвременна система DTS „Долби“, което внася ново, уникално звучене при прожекциите на филмите. Само два киносалона в България – в София и Бургас, притежавали такава техника.
През 1998 г. със заповед на тогавашния министър на културата арх. Емма Москова държавните кина са прехвърлени от Културното към Промишленото министерство. Целта – приватизация от частни киноразпространители. Битка за „Кинефикация“ е спечелена от „Заводски строежи“ в лицето на Радостин Дачев. Създава се фирма „Пиргос арт“ с големи инвестиционни проекти. Един от тях е да се направи лятно кино на покрива на кино „Септември“, но така и не се осъществява. През ноември 2000 г. е открит нов вход на киното с излаз към ул.“Георги Кирков“. Киното се превръща постепенно в търговски обект. Първият и втория етаж на фоайето е настанена верига с козметични и санитарни продукти. Постепенно филмовите прожекции са съкратени и накрая спрени. Цялото оборудване в киносалоните е изринато, техниката изчезва, а помещенията са преобразувани в казино. Последно там се настанява дискотека „Планета“, но и тя не просъществувала дълго. Сега сградата е превърната в руини. Предполага се, че на мястото на киното ще се издигне многоетажна жилищна сграда.
Кино „Родина“
През 1958 г. е проектиран пететажен комплекс с обществено и индивидуално предназначение на ул. „Първи май“ ( дн. ул. „Александровска“), ул. „Ал. Велики“ и ул. „Сливница“. Архитект е Петър Асен Миринчев. В него са настанени кино „Родина“, ресторант „Черно море“, кафе-сладкарница „Берьозка“ и жилища.
Кино „Родина“, вътрешен интериор
Киното има 780 места и две големи фоайета. Салонът е много добре шумоизолиран и с отлична акустика. След 1991 г. и това кино последва съдбата на кино „Септември“. Препроектирано е отново и превърнато от новите собственици в търговски център „Пиргос Стил“. Изграден е ескалатор и асансьор, които отвеждат към четирите нива, където са разположени 30 магазина за маркови стоки, последния етаж е отделен за офиси на различни фирми и студиа за козметични и масажни услуги. Именно от този модел през 2002 г. започна модата на моловете в Бургас. За кратко време търговския комплекс „Родина“ успява да измести Безистена като място за шопинг. Днес най-оборотен е първият етаж, където е настанена Billa, първата немска международна верига супермаркети, стъпили в България.
Кино „Култура“ на площад „Тройката“
В сградата на Хаджипетрови, собственици на Големите Български мелници в Бургас, след национализацията през 1947 г. е настанено кино „Култура“ – пл. „Тройката“ и ул. „Сердика“. Бившият склад е преустроен. Салонът е малък, използва се за филмови прожекции, за събрания и сказки. През 1963 г. е построено преддверие към салона. През 1991 г. помещението е върнато на собствениците и са настанени търговски обекти.
Кино „Култура“, днес – Концертна зала
Сега морският град разполага с ново кино Cinema City Burgas с 10 модерни зали, с 5,1 Dolby Digital Surround звук, 6 от които са 3D, с общ капацитет от 1665 места, намиращо се на 5 мин. с кола от центъра. Интериорните решения са с впечатляващ дизайн и функционалност.
Останалото е носталгия и история!
