Георги РУСИНОВ
Пътят между Бургас и Средец, на който се случи поредната тежка катастрофа със загинали, не попада в обхвата на пътищата с висока степен на опасност или зоните с концентрация на пътнотранспортни произшествия. Това заяви в интервю за „Черноморски фар“ председателят на Института за пътна безопасност Богдан Милчев.
„Той не е включен в тази карта, нали така? А това означава, че за всяко място, където се случват катастрофи, трябва да имаме ясна картина какво се е случвало през последните три години“, коментира експертът.
Според него обаче не неправителствени организации или журналисти трябва да търсят отговорност, а държавата да поеме водещата роля и да информира обществото с конкретика – каква е степента на опасност, какви мерки се предвиждат и кога ще бъдат изпълнени.
„Проблемът е, че няма такъв план. Няма такава програма. Държавата импровизира и не предприема реални действия, за да успокои обществото“, категоричен е Милчев.
По думите му липсата на достатъчно средства и ресурс не оправдава бездействието. Експертът предупреди, че темата с пътната безопасност се използва за натиск над прокуратура, съд и адвокатски лобита.
„Законотворчеството се прави от известно време с емоции, а не с хладен разум. Конституционният съд вече пет пъти е отменял разпоредби от Закона за движението по пътищата, защото са приети именно под емоция“, посочи той.
Милчев подчерта, че за да се оцени обективно опасността на конкретен участък, е нужно да се разглеждат данни за години назад.
„Ясно е, че този път е проблемен. Но колко точно, спрямо всички останали пътища, това трябва да установи държавата. Тя разполага с ресурс за това“, допълни той.
На въпрос какво може да се направи в краткосрочен план, като например поставяне на мантинели или колчета, председателят на Института за пътна безопасност отговори, че с конкретното място не е запознат подробно, но добави, че „картината е страшна“.
„Онези, от които зависи нещо, няма да чуят. Те не разбират смисъла на своето съществуване по този начин. Те обслужват този, който ги е сложил на позициите им, себе си и чак накрая – хората. Обикновено за последните време не остава“, завърши той.
