НИКОЛАЙ ПАРАШКЕВОВ
На много места по Черноморието започна летният туристически сезон.
По закон от 1 юни до 30 септември всички охраняеми плажове трябва да имат осигурени спасители.
Една професия, която често бива подценявана (като сложност) или неоценявана (като възнаграждение) въпреки високото ниво на отговорност, което носи.
От "Черноморски фар" си поговорихме с Васил Алексиев, доайенът на водното спасяване у нас, който през тази година ще отбележи своето 49-о лято на плажа.
С него си поговорихме за актуалната ситуация, какви са недостатъците и какво може да се подобри, за да стане професията по-привлекателна за младите.
– Г-н Алексиев, нека започнем от това каква е бройката от спасители, нужна за страната като цяло?
– При делегатското събрание, което проведохме в София, обявиха, че около 3000 – 3500 спасители ще покрият нуждите на България. Но като имаме предвид, че хотелите растат като гъби, няма да се учудя с всеки изминал сезон тази цифра да се увеличава.
– Каква е ситуацията при морските спасители? Има ли нужда от още хора?
– Продължават да ми се обаждат от хотели всеки ден с искане за спасители. Само в последните дни ми се обадиха от 10 хотела. Аз водя курсовете, а след това самите спасители преценяват къде ще отидат да работят според условията, които им предлагат. Винаги има търсене, не само сега, а и през цялото лято. Обаждат ми се постоянно с искания за спасители. И това не е от вчера, а от много години. Много хора изкарват курс, заверяват си талона, но след това не работят като спасители. Заверяват си талоните, защото ако минат пет години, ще трябва да минат опреснителен изпит, но след това си намират друга работа. Много използват възможността да бъдат спасители като допълнителен вариант, ако другата работа, която са започнали, не ги устройва. Други пък отиват в чужбина да работят. За жалост, това води до получаването на една огромна яма…
– Хотелиерите и концесионерите на плажовете след като разбират, че имат нужда от спасители, не осъзнават ли, че трябва да предлагат по-добри условия, най-малко финансово?
– За хотелите мога да кажа, че вече има доста по-положително мислене в тази насока. Преди два часа ми се обадиха от хотел, който предлага 2000 лв. + 200 лв. за храна на спасител, както и 12 лв. на ден за квартира. От друг хотел предложиха 1750 лв. + храна и пътни, ако се налага. Започнаха да се предлагат и оферти за 15 работни и 15 почивни дни. Но хотелите могат да предлагат доста добри условия, защото имат големи обороти от туристите. Един плаж може да печели само от шезлонги, чадъри и заведения, които има на самия плаж. Затова донякъде там възможностите са ограничени. Опитват се да дават повече пари, но това е ситуацията към момента.
– Как се става спасител в момента?
– Всеки, завършил единствения курс към Български червен кръст, има право да работи като спасител. Обученията са от специалисти, които са сертифицирани от Министерството на здравеопазването и Министерството на туризма. Има си правила, които се спазват. Работи се от 8:00 до 18:00 ч., като трябва, разбира се, да не се работи под въздействието на алкохол или опиати. Всичко е описано в Наредба №1, спусната от министерствата.
– Какво представлява към днешна дата изпитът за морски спасител и какви са нормативите?
– Трябва да се преплуват 100 метра за 100 секунди, да се преплуват 25 метра, да се вземе пострадал и да се върне обратно, трябва да се плува 25 метра под вода, да се умее да се правят възли, хватки за извличания, първа долекарска помощ и да се реши тест.
– Има ли някакъв вид психически и ментални тестове, които да подготвят новите спасители за това, което ги очаква в случай на инцидент?
– Това предимно го правим ние, старшите спасители. Ясно ни е, че в курсовете всичко е претупано и минава бързо. Много е трудно да се възприеме тази голяма информация, която ти се дава за толкова кратко време. Затова идеята е на пост винаги да има един по-опитен спасител, който да помага на младите. Неговата работа е да води тренировки, обучения, първа долекарска помощ и да обяснява как се действа в кризисни ситуации. Правят се постоянно тренировки за извличане на пострадали, за да могат младите спасители да свикват с това как да действат в различните ситуации.
– Може ли човек, който е изкарал курс за басейн, да отиде да работи като спасител на море?
– Двата курса са различни. За басейн си е отделно, защото там работата е специфична и няма нищо общо с тази на море. Изискванията за море пък са по-големи от тези за басейн. Всички параметри за басейн са по-ниски от тези за море. Ако имаш изкаран курс за басейн, можеш да изкараш надграждащ курс за море, но ако имаш за море, не можеш да отидеш на басейн. Малко е противоположно това, защото все едно да имаш категория C за камион, но нямаш право да си караш колата. Задали сме го като въпрос защо е така, но аргументът е, че спецификата на различните места го изисква. На басейн е едно, а на море – съвсем друго. А човек, изкарал курс за басейн, няма нужната подготовка, за да осигури адекватна спасителна дейност на море.
– Много хора си представят, че да си спасител е да отидеш на плажа и да гледаш туристките. Какво бихте им казали?
– Бих им казал, че това е хуманна и много отговорна задача. Има много трудни плажове, на които на ден ти се налага да спасяваш по 7-8 човека. Ако смятат, че е много лесно, нека да заповядат и да видят за какво става въпрос. Как се работи цял ден на силното слънце. Отгоре те гори слънцето, а отдолу те гори пясъкът. Нека всеки да помисли дали е способен да се справи с това, което ние трябва да правим.
– Какво трябва да се промени в професията спасител?
– Трябва да се промени мисленето и физическите възможности на подрастващото поколение. Нещата там са много изостанали. Като дойдат при мен, нито могат да бягат, нито могат да пренасят по-голяма тежест. Училищата сега, изглежда, не дават тази подготовка, която имахме ние. По наше време ни тренираха в какви ли не дисциплини и излизахме като „пушки“. Казармите не ни спираха, защото имахме подготовка. Сега това нещо го няма. Сега дори се стараем да не прекаляваме с физическите натоварвания, когато дойдат младите, за да не избягат след това. Паралелно с това върви обучението и затова понякога се получава така, че у младите се надига нежелание да поемат такава голяма отговорност да спасяват човешки животи в трудни условия.
– Има ли достатъчно инструктори по морско спасяване?
– Опитват се мои колеги, които са работили при мен, да вземат по нещо от това, което съм им показал през годините и да обучават хора. Дано се стигне до това да имам повече последователи, защото аз съм вече 49-о лято на плажа, а това изисква както физически възможности, така и поддържане на тренировъчна дейност. Най-важното е да можеш да изградиш спасители, които да ти вършат работа, защото в противен случай се получава обратен ефект – имаш добър инструктор, добър старши спасител, но хората се давят на плажа.
