Правосъдие. Прокуратурата разследва 20 случая на малтретирани мъже
Георги РУСИНОВ
163 образувани производства в Районна прокуратура – Бургас, 56 образувани дела в Районен съд – Бургас и едва 22 приключени. Това е равносметката за домашното насилие в Бургас, и то само от началото на годината, показа репортерска проверка на „Черноморски фар“. Цифрите, макар и сухи, разказват повече от всяка лична изповед и чертаят една картина, в която страхът, апатията и липсата на доверие в системата често надделяват над справедливостта.
Реалните случаи са много повече
Без изненада, нежният пол е по-потърпевш, когато става въпрос за домашно насилие. 143 от досъдебните производства са насочени срещу жени. Сред тях включително са и 5 момичета. Адвокати обаче споделиха за изданието ни, че всъщност 163 образувани производства дори са малко. Реалната картина, добавят те, е много по-страшна. Откъде идва разликата? Юристите обясняват най-често, че проблемът започва още от полицията, когато се подава сигнал, а униформените често ги демотивирали да продължат напред.
„Трябва да е нещо наистина фрапантно, т.е. с телесни повреди, изкарани медицински и т.н., за да реагират. Обаче нека кажем, че в Закона за защита от домашното насилие попада не само физическото, но и психическото насилие. Изобщо като цяло въздействието на психическото насилие в България много се неглижира. Действа се само, ако има налице физическо насилие. Първо се тръгва с това какво може да се докаже и какво не. Затова според мен е такава ниска бройката. Има абсолютна липса на чувствителност още от полицията, като минем през прокуратурата и стигнем до съда“, коментира бургаски адвокат.
Мъжете масово не сигнализират, че са жертви
Останалите 20 случая, които Прокуратурата разследва, са за насилие срещу мъже, 4 от които момчета. И тук според юристи, цифрата е по-висока. Един подобен пример, в който мъж е бил обвинен за домашно насилие и печели делото, по време на разследването се оказва, че самият той е бил обект на насилие у дома от съпругата си. Според адвокати има случаи безспорно на мъже жертви на насилие, но много често самите те не съобщават, защото е срамно, има една стигма върху това мъж да е жертва и затова реалната бройка остава прикрита.
В същото време от тази официална бройка, която сама по себе си е страшна (б.а. 163 производства), за по-малко от 4 месеца до съдебната зала в Районен съд – Бургас са стигнали 56 дела, 21 от които включват деца, не непременно като жертви, но често като свидетели на насилието у дома – сцени, които ги бележат завинаги, а според специалистите децата на насилниците често стават насилници, когато пораснат. Този порочен кръг продължава да не е прекъснат у нас поради безсилието на редица институции, за съжаление.
Страх, втори шанс от любов или дела-бухалки
Разликата между образуваните производства и реално разгледаните дела поставя важен въпрос на дневен ред, а именно какво се случва между първоначалния сигнал и стигането до съдебна фаза. Част от делата са приключили – 22 на брой, но други са прекратени поради оттегляне на исковете.
Видно, макар и законът да предлага защита, в много случаи жертвите остават сами в решението дали да търсят правосъдие. Тук се намесва най-коварният участник в процеса – страхът. Но дали само той е основна причина в голямата разлика между започнати производства и приключени дела, или изплуват и други объркани чувства като даване на втори, трети и т.н. шанс от любов към насилника?
Тук специалистите коментират, че оттегляне на жалба по дела, които са от общ характер не трябва да има, защото когато веднъж бутилката е отворена и духът е излязъл, връщане назад няма.
„Това са дела от общ характер, не като дела за клевета и обида, които са от частен характер. Не може когато си сигнализирал, че има извършено престъпление от общ характер, в даден момент да се отказваш от твърденията си. То по тази логика могат и сигнали за убийство да оттеглят. Няма гражданин, който да може да спре разследване на органите. Дори има един момент, че ако го направиш, носиш наказателна отговорност“, коментира адвокатът и добави:
„Случва се да оттеглят, но винаги може да се намери основание за какво ли не. Например започва проверка, жертвата започва да шикалкави и разследващите решават, че не може да бъде доказано насилието. И се прекратява процедурата. Според мен не трябва да се позволява това нещо, защото дори и ако жертвата, била тя жена или мъж, даде още един шанс на насилника, то следващият път може да е фатален“.
А такъв случай помним от Айтос, където вече покойната Ивета остана завинаги на 25 години, когато бе пребита до смърт от приятеля си Теньо. Тогава покрай разследването стана ясно, че е имало множество сигнали за домашно насилие, но нито веднъж те не са стигнали до нещо повече от проверки на полицията. А краят бе фатален. Убиецът пък получи окончателно 25 години затвор, 7 от които вече изминаха.
Юристи коментират обаче, че много често дела за домашно насилие се използват за отмъщение срещу бивши партньори и още повече като дела-бухалки, съпровождащи разводи. Магистрати потвърдиха за „Черноморски фар“, че действително често бракоразводни дела са съпроводени от дела за домашно насилие – някои от самото начало, други по време на делото за развод.
Проблемът с декларацията по чл. 9
Прависти сигнализират, че голям проблем срещат в работата си с така наречената декларация по чл. 9. С нея жертвата на домашно насилие заявява обстоятелствата за това как е пострадала и на база на тази декларация започва разследване, а посоченият като агресор трябва да докаже, че написаното в нея не отговаря на истината.
„Интересно е да се провери колко дела има образувани, а декларацията се е оказала с невярно съдържание по Закона за защита от домашно насилие. Това е много важно. Ако се докаже, че тази декларация е невярна съответно най-логично е посоченият за агресор да сезира прокуратурата и тя да подведе под отговорност попълнилия я. На мен никога не ми е попадало обаче дело за невярно попълнена декларация. Практиката с такива декларации е за общества, в които има правосъзнание, хората са с нагласи да не злоупотребяват. Ние не сме такова общество“, посочи адвокат.
Побоите по улицата не са рядкост
Насилието, както често ставаме свидетели, не се изчерпва само с домашната среда. По данни от Прокуратурата, образувани са 23 досъдебни производства, също от началото на годината, за нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди – чл. 131, ал. 1, т. 12 от Наказателния кодекс. Тук става въпрос за абсолютно безпардонни прояви на физическа агресия, демонстративно и пред публика, често без провокация и с цел унижение на жертвата. Побоища по улиците, в заведения, около училищата.
Тези актове на насилие показват, че част от агресията не се крие, а напротив, търси своята сцена. Често подобни първобитни прояви се записват на видео и се споделят скоростно в социалните мрежи. Това само по себе си е съвсем отделен нюанс от цялата насилствена картина – липсва сериозна регулация относно съдържанието, което се споделя в онлайн пространството и на което често младежите стават свидетели и копират. Още повече, че им се внушава, че така е нормално да си готин и модерен.
Именно това прави този тип престъпления особено обезпокоителни. Когато насилието се превърне в публичен спектакъл, това е знак, че обществените механизми за превенция не просто не работят, те вече не се възприемат като реална пречка.
Най-малък интерес към престъпленията срещу животни
Агресията не се ограничава само до човешките взаимоотношения. Именно жестокостта към животните в последно време, особено след нечовешките случаи от Перник, предизвикаха общественото недоволство. Както вече „Черноморски фар“ писа, от началото на годината в ОДМВР - Бургас са постъпили 6 сигнала за насилие към гръбначни животни или причиняване на смърт, и един за неполагане на достатъчно грижи. Районна прокуратура – Бургас е образувала досъдебни производства по случаите, но до съд, оказва се, тази година все още нито едно не е стигнало. Проверка там показва, че в периода 2023 г. – 2024 г. има три за: „Неполагане грижи за гръбначно животно“, като две от тях са приключили със споразумение.
Какво може и трябва да се промени?
Конкретно в борбата срещу домашното насилие мерки са необходими. Това е повече от ясно. Преди дни на визита в Бургас бе министърът на правосъдието Георги Георгиев. Той, заедно с кмета на Бургас Димитър Николов, областния управител Владимир Крумов, народния представител Галя Василева, председателя на Националното бюро за правна помощ Наталия Илиева, обществения посредник на Бургас Тодор Стамболиев, председателя на Адвокатска колегия – Бургас адв. Светлана Проданова и юристи, откри Регионален център за правна помощ към Адвокатска колегия – Бургас.
Най-важното послание от срещата, което министърът отправи е, че държавата приема сериозно проблема и „никой няма да е сам“.
За момента центърът ще се намира в сградата на ул. „Княз Борис I“ 21, вход Б, ет. 1, а когато новият Дом на адвоката, който ще се намира в комплекс „Братя Миладинови“, е готов, ще се помещава там, където ще по-удобно и достъпно за гражданите.
Правната помощ в центъра ще се предоставя от адвокати от колегията в морския град, вписани в регистъра на Националното бюро за правна помощ. Услугите ще са насочени към хора с доходи под прага на бедност, получатели на социални помощи, пострадали от домашно насилие, деца в риск, деца, настанени в приемни семейства или при близки, търсещи международна закрила, както и чужденци, временно настанени в специализирани домове.
Министър Георгиев бе изчерпателен по темата като акцентира новата услуга, която по съществото си е социална.
„Услуга, която има задача на най-уязвимите граждани, които живеят под прага на бедността, да им се предостави безплатно правна помощ. Това става както по общите правила за различни видове дела, така и с фокуса, който поставяме в последните месеци с колегата ми Галя Василева като народен представител, заедно с парламентарната група на ГЕРБ, а и всички останали политически сили за проблема с домашното насилие. Едно еднолично еднократно решение на проблема с домашното насилие няма. Адвокатите на терен са наясно и с проблемите и злоупотребите с молбите за защита. На първо място е важно да се даде сметка, че говорим за опазване живота на българските граждани. 90% от случаите са на жени и деца, но вече зачестяват случаите и на пострадали мъже. В 21. век да ставаме свидетели мними и мълчаливи като съседи и изобщо като общество да се възмущаваме след поредния случай на брутално насилие само не стига. На нас са ни необходими мерки като тази, която предприемаме днес“, каза той.
Министърът припомни, че след случая „Дебора“ се реализираха много промени, които вече дават резултати.
„Виждаме увеличаване броя на заповедите за защита, различните ограничителни мерки, което показва, че повечето граждани са наясно с проблема. С тази нова инициатива Министерство на правосъдието, МВР, Националното бюро за правна помощ, социалните – всички са съпричастни. Мъже, жени, деца – всички трябва да знаят, че не са сами“, уточни той и допълни:
„Важно е да отбележим, че защитата няма да е само за хора под прага на бедността, а и за такива, които декларират, че средствата им са блокирани, картите отнети и т.н. Тук говорим за първите – най-спешните мерки: сезирането на съда и искането за издаване на ограничителна заповед“.
Услуга, макар и не от центъра, която е много важна, е тази за кризисното настаняване. В Бургас има два общински центъра в „Акациите“ и „Меден рудник“, както и такъв на Асоциация „Деметра“.
„Друг проблем, който се очертава, е осигуряването на адекватна консултация от психолог. Това е изключително важен стълб в работата. На сайта на Министерство на правосъдието всички тези възможности са описани. Дали има предизвикателства? Да, те са много, но работим усилено. Работим с колегите по норвежката програма за обучения както на адвокати и магистрати, така и на полицаи, социални работници – т.е. всички, които са на първа линия. Имам уверението на министъра на вътрешните работи, че ще работим тясно по проблема и да обменяме опит“, уточни министърът.
„Статистиката показва, че от 5250 ограничителни заповеди, издадени в цялата страна за миналата година, 8%, или 427 са в Бургас. Това са близо 430 души, които са получили помощ“, отбеляза Георгиев.
Именно за добра координация между отделните институции настояват и адвокати, които работят с жертви на домашно насилие. По думите им до момента се работи на парче. Те също отбелязват, че работата с психолози е много важна и трябва да се изпълнява на по-ранен етап в случаите.
За да е по-отговорна работата на полицията юристите смятат, че трябва да има по-добра регистрация на сигналите, за да може да не ги отказват умишлено още на място в полицията и ако се докаже, че полицай е отказал възможна жертва на насилие, да носи дисциплинарна отговорност.
Вместо финал
От всички изписано до момента можем само да си направим извода, че агресията невинаги вика силно. Понякога тя мълчи, затворена зад стените на апартаменти, зад порти на дворове, или дори зад човешкото безразличие.
И тук идва въпросът, който наднича между редовете на всяка статистика – свикнали ли сме вече с насилието? Свикнали ли сме да не звъним на полицията, когато чуем крясъци? Свикнали ли сме да подминаваме кучето, завързано за три метра синджир без храна и вода?
Защото когато обществото започне да привиква с болката – била тя човешка или животинска – то вече е загубило част от своята чувствителност, от съпричастието, което ни прави хора. А ако нищо не усещаме, когато четем тези цифри – тогава проблемът е по-дълбок от всяка съдебна практика.
Да живеем в безопасност не означава просто да няма война. Означава и да имаме очи и сърце за невидимите битки – онези, които се водят в тишина.
