Николай Парашкевов
Представяне на проекта "Въглеродно свързване за синьо Черно море - Blue C", се състоя във Флората в Бургас.
Основната цел на проекта е запазване на морската растителност и микрофагите в Черно море.
Програмата се осъществява в партньорство с Университет "Намик Кемал" Текирда, Турция, Екологичен консултантски център "Кахул", Молдова и Институтът по морска биология на Украйна. Организатори на форума са СНЦ „Бургаска Регионална Туристическа Асоциация“, която изпълнява проекта в партньорство с организации от Турция, Украйна и Молдова.
Като част от дейностите по проекта ще се извърши мониторниг на плажни ивици в граничните на Черно море страни, каза председателят на българската асоциация Фани Семерджиева.
"При първия проект мониторирахме плажа "Пясъчна коса " в Поморие, а сега сме се концентрирали върху зоната на бургаския "Евин плаж". Причината е, че това е неконцесиониран плаж и това е по задание на проекта, за да се види въздействието на свободното плажуване", каза Семерджиева.
Делегация от Молдова също представи участието си в проекта
"Една от специфичните цели на проекта е да се идентифицират местообитанията на морската трева в Черно море. Тези ливади от морска трева са изключително важни за тези екосистеми, защото участват в продукцията на кислород. Също така иамт значение за морските екосистеми, каквото имат горите за сухоземните", обясни за "Черноморски фар"проф. Локман Теджер, координатор на проекта в Турция.
"Първоначалните ни усилия ще бъдат насочени към идентифицирането на такива местообитания на морска трева в акваториите на държавите-партньори в този проект, а именно България, Турция, Молдова и Украйна като за целта ще се използва сателитна и спътникова информация. Ще се възползваме и от възможностите на така наречените географски информационни системи за картиране на тези местообитания. Най-важно ще бъде на базата на тези данни, които получим от спътниковата информация, да създадем модел. Целта му е да идентифицира по какъв начин въздейства човешката активност върху местообитанието на морската трева", подчерта той.
Основният двигател на форума Фани Семерджиева с проф. Локман Теджер
Желанието е моделът да създаде информационната база, с която да се създадат законовите регулации и нормативна уредба за опазването на морските треви.
"Основният проблем е свързан с антропогенното въздействие, специално в басейна на Черно море, върху тези морски треви и находищата им. Риболовът, урбанизацията на крайбрежните зони, отпадъчните води създават основните пречки за популацията на морската трева", завърши проф. Теджер.
От своя страна Фондация "Биоразнообразие" се занимава с проучванията как да се възстанови популяциата на морската трева в Атанасовското езеро.
"Морската трева е била широко срещана в Атанасовското езеро в миналото, но след това е изчезнала, най-вече заради солодобива. От 2019 до 2024 г. ние проведохме няколко възстановителни и консервационни дейности. Смея да твърдя, че постигнахме забележителен успех, създавайки три нови колонии, създавайки възможността за разпространение на морските треви в езерото там, където има подходящи условия", каза пред "Черноморски фар" Спас Узунов, експерт в изслевдането и оценяването на местообитания и растителни видове и консервационен специалист.
Спас Узунов, в края на втори ред
По думите му възстановяването на морските треви в райони на активни солници е огромно предизвикателство.
Узунов изтъкна, че морската трева бързо увеличава площта си, а в рамките на един-два сезона се развива до толкова, че да изпълнява екологичните си функции.
"Едно от най-важните качества на морската трева е способността да улавя атмосферния въглерод и да го натрупват безопасно в седимент. Това става с много по-висока скорост и много по-бързо, отколкото в тропичните гори", подчерта експертът.
Узунов бе категоричен, че България като държава трябва да осигурява финансирането, нужно за съхраняването на морските треви.
Като причина той изтъкна това, че местообитанията на тези видове в Черно море не са приоритетни за Европейския съюз и съответно програмите за опазването им не получават нужното финансиране.
Като друг проблем той изтъкна липсата на експерти в тази област.
