Юзлем Мюмюн, СУ„Христо Ботев“ – гр. Айтос
Проектът "Моят роден край в семейните спомени" се осъществява съвместно между СУ "Христо Ботев" гр. Айтос и Регионален исторически музей - Бургас. Той включва провеждане поредица от занятия с ученици и извършване на събирателска работа за селектиране на информация и снимки, свързани с историята на Община Айтос. Проектът се ръководи от Татяна Байкушева от страна на РИМ - Бургас и от Николай Димитров, от страна на СУ "Христо Ботев". В него активно се включват учениците, които събират интересни данни за населени места в региона, разкази на местни жители за отдавна отминали събития, стари легенди, описания на традиционни обичаи и записват информация, свързана с важни природни забележителности, правят снимки на всичко, което им направи силно впечатление, цифровизират стари документи и фотографии.
Вестник „Черноморски фар е медиен партньор на инициативата и на неговите страници се публикуват най-интересните истории, събрани от децата.
В днешния брой ще ви разкажем за село Пещерско. Данни за него е събрала ученичката Юзлем Мюмюн от 9 клас.
Село Пещерско се намира в община Айтос, област Бургас, в югоизточната част на България, близо до Черно море и в подножието на Стара планина. Селото е разположено на около 25 км северозападно от град Бургас и на 9 км североизточно от Айтос. То е част от живописен природен район, който включва много гористи територии и хълмове, както и река Камчия, която добавя към природната красота и значението на селото. В района на Пещерско се намира минерален извор в местността Аязмото. Климатът е преходноконтинентален, с умерени зимни и топли летни температури. Името на селото вероятно произхожда от думата „пещера“, което може да е свързано с наличието на пещери в района или с характерни географски особености, които са били важни за местните жители през различните исторически етапи.
Учениците от СУ „Христо Ботев“ в Айтос и техните ръководители посветиха един ден от своите проучвателни експедиции, за да разговарят с местните хора в Пещерско и да проучат района
Историята на Пещерско е дълбоко свързана с развитието на региона и промените в различни исторически периоди. Районът е бил обитаван от древността. Археологически находки показват, че територията е била населявана от тракийски племена още в бронзовата и желязната епоха. По време на Римската империя мястото е било важен търговски и стратегически пункт. През Средновековието, както и много други села в България, Пещерско е било населявано от българи и византийци.
През 14-ти век, след османското завоевание на България, селото попада под османска власт. В този период местните жители, както и в много други села, се опитвали да запазят своите традиции, религия и начин на живот, като същевременно се сблъсквали с османските налози. През този период, малкото и изолирано населено място е с изявена земеделска икономика, доминирана от отглеждането на различни житни култури и с развито животновъдство. След Освобождението на България през 1878 г., Пещерско е част от новосъздаденото българско княжество. Съгласно Берлинския договор от 1878 г., селото остава в Източна Румелия, а след съединението на България през 1885 г., става част от българската държава. Името на селото тогава е било Кьопеклии, а през 1934 г. е преименувано на Пещерско.
Параклисът Пророк свети Илия в центъра на селото се поддържа от Радка Костова, която разказа за историята на храма
Село е разположено в природен район с много гори и зелени площи. Природните дадености го правят подходящ за земеделие, особено за отглеждане на зърнени култури, плодове и зеленчуци. В допълнение, животновъдството е важен сектор в икономиката на селото, като местните жители отглеждат различни видове животни.
Районът е известен със своето природно богатство, което включва разнообразие от флора и фауна, и представлява привлекателно място за еко-туризъм. Природата в региона, в съчетание с близостта до Черно море, прави Пещерско желана дестинация за тези, които търсят спокойствие и природни красоти. През 20-ти век селото преминава през сериозни социални и икономически промени, свързани с развитието на България като държава. Въпреки това, то остава основно земеделско и животновъдно, въпреки влиянието на индустриализацията и модернизацията.
Населението на Пещерско е претърпяло значителни промени през годините, като към 1934 г. селото е имало 810 души, а към 1985 г. достига максимум 885 души. Според последните данни от 2018 г., населението е намаляло до 672 души. Младите хора често се преместят в по-големите градове, което води до намаляване на населението.
Съхранени са културното наследство и традициите. Български празници и събития се организират в селото, като местните жители активно участват в тях. През летните месеци се провеждат различни събори и празненства, които събират хората и техните гости. Тези събития не само че укрепват социалната свързаност, но и привличат туристи, които искат да се потопят в традиционната българска култура.
Днес в Пещерско преобладаващото население е мюсюлманско. В центъра на населеното място се издига една от най-красивите джамии в Айтоско
В района се намират исторически и археологически обекти, които свидетелстват за дълго историческо наследство. Сред тях са останки от тракийски пещи за желязо и средновековна крепост, които представляват интерес за любителите на историята. Близката река Камчия и гористите местности предлагат условия за развитие на еко-туризъм и наблюдение на дивата природа.
Село Пещерско е добре свързано с околните населени места и с град Бургас благодарение на добре поддържания общински път. Пътища има и към близките села и градове, което осигурява лесен достъп до търговски и административни услуги. Близостта до Черно море и до основни транспортни артерии на България също играят важна роля и са предпоставка за бъдещо развитие.
Както много други села в България, Пещерско се сблъсква с проблеми, свързани с миграцията на младите към по-големите градове и с намаляващото население. Пред земеделието и животновъдството също стоят сериозни предизвикателства като климатичните промени и липсата на модерни технологии и инвестиции в сектора.
Село Пещерско, въпреки трудностите, които местните хора е нужно да превъзмогват ежедневно, запазва своето уникално място в културното и икономическото развитие на региона. То съчетава красивата природа с дълбоко историческо наследство и има потенциал да се развива като дестинация за еко-туризъм, привлекателна за хора, търсещи спокойствие и близост до природата.
