Георги РУСИНОВ
Ако има едно място, което пази безброй истории за първи несигурни потегляния, резки спирания, предприети завои и паркирания, то това е айтоският автополигон. Теренът се намира малко извън града, вдясно от пътя за село Пирне и поколения айтозлии, а и не само, ходят там да се учат да карат.
Наш репортер разговаря с част от местните жители и всеки един имаше свои спомени от времето, когато е седнал зад волана за пръв път именно на полигона.
„Тук направих първото си каране и по-сложни маневри, без да ми загасне колата, защото преди това редовно ми се случваше. Инструкторът ме плесна по рамото и ми каза: „Ей, момче, ще направим шофьор от теб“, спомня си с усмивка Димо, който днес дори изкарва прехраната си като професионален водач.
На полигона мнозина са се учили да паркират, да спират и потеглят по наклон, а някои дори споделят, че и след взимането на книжка са продължавали да идват тук да тренират.
„Да, едно време са карали много повече и полигонът е бил задължителен. Аз обаче като изкарах книжка преди няколко години, не бях още много сигурен, затова продължих да идвам с баща ми тук, за да тренирам“, разказа Иван.
Такъв е и случаят с Мара. Тя, заедно със своя колежка, която малко преди нея е взела книжка, са идвали месеци наред, за да усъвършенстват паркирането, макар и само с две коли на полигона.
Съоръжението в Айтос е едно от малкото работещи в областта, което е голям проблем за младите шофьори. В Бургас например нямат никъде наличен полигон, където да се упражняват. Затова и айтозлии са доволни и си пазят своя, който иначе би бил още по-полезен, ако се модернизира и освежи.
--700.jpg)
