Тихомир Янакиев, кмет на община Созопол: Свикнах да работя в несигурност

Имаме 8% официален ръст на нощувките за изминалия сезон

Интервю на Георги РУСИНОВ

– Г-н Янакиев, една година от новия Ви мандат измина. Каква е вашата равносметка за нея?

– Нещата, които се правят, се виждат. За една много голяма част от тях сме зависими от държавния бюджет и темповете на финансиране. Община Созопол е с одобрени проекти за 15 млн. лева. В момента изпълняваме единия, който е за 2 млн. лева – пътя от Зидарово до разклона за селата Габър и Вършило. Той е около 2 км. Основен ремонт се прави на пътя. Върви проектът, имаме усвоен аванс и е платено на фирмата. В момента провеждаме процедура по ЗОП. Имахме избран изпълнител, обаче други участници, които не са доволни от резултата, обжалват. И ще се забави процедурата.

Лошото за нас, а и за всички колеги кметове, които сме по ЗУЧК е, че може да се строи с 4 месеца и половина по-малко, отколкото на другите места, извън обхвата на закона. Това също трябва да се отчете.

Към момента вървят още няколко проекта. Две училища имаме, които ще бъдат финансирани по мерките за енергийна ефективност. Това е училището в Созопол и това в село Росен. Избор на изпълнител за града имаме. Другата още тече. Ще санираме и ремонтираме и сградата на общината.

В момента подготвяме обществена поръчка за ремонт на улици в Созопол. Има доста неща, които се правят. Отделно проектираме и изготвяме проекти за канализация и пречиствателна станция за отпадни води на село Росен. Работим по проект и за канализация на село Зидарово. Като през 2025-а ще бъде заложено изготвяне на проект и за пречиствателна станция на населеното място. Работим по проект за канализация и на Атия. Всичко това го правим, за да сме готови и да атакуваме при възможност за финансиране. ВиК инфраструктурата е наболял проблем за общината и затова се фокусираме с тези проекти, за да могат селата да бъдат обхванати. Така, че тече една много мащабна дейност в тази посока.

Изключително голяма трудност, която срещаме е неопортюнизма на НИНКН с оглед разкопаването на терена за автогарата. Там Община Созопол беше насочила своята активност. Благодарение на чиновниците на НИНКН, сме спънати.

На нас ни беше издадена виза за проектиране на база идейния проект, като в нея беше записано, че трябва да направим археологически разкопки под петното на бъдещата сграда на автогарата. Ние това и направихме.

Сега след грандиозните открития, които се състоят в една малка църква, път и няколко гроба, на нас ни се казва, че трябва да направим разкопки на целия терен. Ако знаехме, че е така, то нямаше да направим такова инвестиционно намерение. Виждаме едно нечестно отношение от страна на НИНКН. Натискаме сега отново с писма Министерство на културата, за да ни кажат дали ще ни помогнат със средства, а ако не – то начина, по който да кандидатстваме пред техните фондове.

Разходваме в крайна сметка парите на гражданите и това трябва да се прави изключително внимателно с консенсус и съгласие на всички.

– Как се отразява на работата на общината политическата криза, в която се намира България?

– Как да се отразява? Никак! Всеки ми се обажда отнякъде. Усеща се едно политическо брокерство. Всеки ти казва „ще ти осигурим това, но еди-какво си“. Нали се сещате? Когато има безвластие и хаос, има предпоставка за подобен род дейности. Отделно министерствата са в ступор и много трудно се взимат решения, които да са в полза на обществото и хората. Примера с Министерство на културата и НИНКН ви го посочих. Аз не хленча. Боря се колкото мога, но просто тази неправда ме тормози.

– Ако се откажете от това инвестиционно намерение, ще се стигне ли до друга локация за автогарата?

– Ние имаме друго място за автогара и то е на Мисаря. Проблемите там са няколко. Първо, че е много далече и трябва веднага да се направи градски транспорт. Ако автогарата е там, трябва да се ситуират спирки на няколко места и да се пуснат автобуси. Трябва общината да го направи това, а тя няма такава възможност. Няма какво да се лъжем. Остава да водим тежки преговори с фирмата, която изпълнява транспорта Бургас – Созопол, да се правят може би нови процедури, нови поръчки, нова транспортна схема. Т.е. има една организационна работа, която от днес за утре не може да се направи. Става сложно. Може да минат една-две години. Искам да ви кажа също, че ние все още не сме получили нещо важно толкова години. Не само аз, но и колегата преди мен е искал достъп за този парцел на околовръстния път, за да не се затормозява потокът от автомобили – да не се налага да се влиза от улица „Одеса“ покрай стадиона нагоре, защото лятото там е някакъв ужас от автомобили.

Затова искахме да имаме достъп до този парцел, до околовръстния път и да се минава от там, да се влиза може би в Стария град като спирка и да се продължава за Бургас. Все още не сме успели да го получим. Т.е., ако аз вкарам целия този трафик през улица „Одеса“ и „Цар Асен“, хората ще ме линчуват. Просто няма да има възможност да се разминават там автобуси и автомобили. Има тънкости. Трябва да се обмислят тези неща. Затова, когато сме взимали решение да се направи автогарата тук, на изхода на Стария град, не е случайно и не съм го решил аз така. То е решено още преди 20 години. Парцелът е бил ситуиран, ПУП-ът е отреден за автогара. Обследвано е много по-отдавна. Да, градът се разширява, безспорно е така, но изнесем ли автогарата на този етап, без да имаме организация за вътрешен транспорт, означава да обречем Стария град и една голяма част от Новия хората да не могат да отидат до автогарата пеша.

– Какъв сезон изпрати Созопол тази година?

– Около 8% имаме ръст. Това поне сочат официалните анализи на нощувките. Знаете, че не можем да ги обхванем на 100%. Има хора, които дават по една-две стаички и не виждат смисъл или възможност да се регистрират. Други трудности има с оглед на това, че 3 месеца е някакъв бум на хора и автомобили, а после е замряло. Затова се опитваме да правим богата културна програма, за да задържаме хората в града, да им е интересно. Ето сега предстои празникът на осолената риба. Ще е много интересно. Мина първото рали, което направихме на наказателния паркинг. Беше голямо шоу, въпреки студеното време и вятъра. Имаше много участници и зрители. Има и някакъв социален и спортен живот също.

– Очаквания за бюджета? Някаква рамка има ли вече, или е трудно заради всичката тази несигурност в държавата?

– Аз свикнах да работя в несигурност. Първият мандат беше труден, не че вторият е по-лек с оглед на всички кризи – ковид, войни, политическа нестабилност, инфлация. Едната година бюджета го приехме септември, което не е нормално. Аз не помня някога да е имало друга такава година. Но това са неща, които те каляват и те научават да работиш в такива екстремни условия. Така че бюджета тази година го разработваме с горе-долу същата философия като предния. Ще е около 40 млн. лева общо всички приходи. Местните са в рамката на 22-23 млн. Имаме и доста пари, които ще бъдат привлечени по европейско финансиране. Спечелихме проект за първия етап на още един нов парк над местността Света Марина. Тези парцели там бяха продадени от предходната администрация на частни инвеститори и сега започва жилищно строителство. Затова трябваше да има нещо, което да запазим, да направим един бял дроб на града. Около 100 декара са общински, които съумяхме да запазим. През Вашата медия призовавам хората да дойдат и да си кажат мнението за бюджета. Има различни канали. Ако ще и писмо да ми напишат и да го пуснат в пощенската ми кутия. На професионалния профил да ми пишат, на страницата на общината, или в общината на място. Лошото е, че само във Фейсбук има писания, които после не се обличат в реалност. Да дойдат да ги видя очи в очи, а не да се крият зад фалшиви профили. Това искам.

– Какви са очакванията Ви за 2025-а?

– Много трудна година ще бъде според мен, с оглед на политическото противопоставяне и хаоса, който стои. Някак си лично усещам едни повишени вибрации от обществото. А то е като оголен нерв в момента. Чака отнякъде да дойде спасител, пък той не идва. Не си ли помогнем сами… Другото, което е и колкото и да не им е приятно да се говори за това – трябва да се обединят всички около някакви приоритети. Лошото е, че много от политическите личности с минало са натоварени с политическо бреме и хората изпитват един негативизъм към това. А те реално си имат своето високо его и се получава от още от същото при всеки един следващ избор. След „Величие“ и МЕЧ, ще дойде и някоя „Гилотина“. Така че горе-долу ще е идентична ситуацията. Тежко обременени политически лидери е време да дадат крачка назад. „Системна партия“ се превърна в негативно понятие, но именно зад системните партии се крие стабилността и сигурността, защото те са предвидими, с всичките условности, които може да имат. Аз поне не съм привърженик на крайното отрицание. Дали някой е престъпник, ще каже правосъдието.