Болката може да направи интересни неща с езика ни, но може ли това излияние от нецензурни изрази да е оплезено?
Нови изследвания показват, че както грубите думи, така и жестовете могат да имат положителен ефект върху тялото.
В изследването са включени 111 студенти от колежа "Каламазу" в Мичиган, 61% от които се определят като жени, а средната им възраст е 19 години.
На доброволците е била причинена болка, чрез добре познат експериментален метод, наречен “студен натиск”, при който ръката на човек се потапя в ледена вода за толкова дълго, колкото той може да издържи.
Изследването има за цел да измери влиянието на езика и жестовете, както "неутрални", така и "табу", върху възприемането на болката. В езиковата част на изследването участниците са помолени да кажат "fu*k" отново и отново, докато ръката им е потопена в студената вода. Във втората част на експеримента им е казано да използват неприлични жестове.
На участниците било казано да кажат на експериментатора веднага щом усетят болка, за да може да се запише времето. След опита те попълнили скала за оценка на болката и задача за попълване на думи, предназначена за измерване на чувството на агресия.
Въз основа на предишни изследвания учените изказват предположението, че ругаенето и нецензурните движения имат обезболяващ ефект.
"Установихме, че участието в действие табу дава възможност на участниците да издържат на болката в експеримента значително по-дълго, отколкото участието в неутрално действие", пишат авторите в статията си.
По-изненадващото е, че не е имало значителна разлика между жеста или езика. Предишни проучвания показват, че използването на ругатни е свързано с поносимостта към болка, а някои дори предполагат, че това е възможна причина за потока от нецензурни думи, който често се чуват от родилните зали. Но защо един неприличен жест действа също толкова добре, учените не са толкова сигурни.
Една от теориите, които авторите предлагат, е, че процесът на правене на жеста със средния пръст активира същите невронни пътища като изричането на думата "f*ck".
Авторите не намират доказателства от своето изследване, че аналгетичният ефект на псуването има нещо общо с агресията, но посочват, че това може да е недостатък в дизайна на изследването: "не можем да изключим възможността агресията да е замесена; може би нашите измервания на завършването на словосъчетанието и на сърдечния ритъм не са били достатъчно чувствителни, за да открият промени в агресията."
Но включването на задачата за попълване на думи може да е имало и друга непреднамерена полза - изглежда, че тя е отвличала вниманието на изследваните лица от действителната цел на изследването, което означава, че е било по-малко вероятно те несъзнателно да променят поведението си, за да се съобразят с това, което са смятали, че експериментаторите искат да видят. Поради тази причина авторите препоръчват включването на подобна когнитивна задача в бъдещи изследвания.
В крайна сметка все още не е ясно, защо ругатните помагат за намаляване на възприемането на болката, но това проучване е последното от поредица изследвания, които са установили този ефект.
