Исторически сведения. Името ѝ идва от гръцката дума за арабин – сарацин
Георги РУСИНОВ
Ракията безспорно е едно от двете най-любими питиета на българина. Другото, разбира се, е виното. И докато за него по нашите земи сведенията водят чак до античността, то любовта към ракията се ражда далеч по-късно в историята ни.
В двора на Етнографския музей директорът на Регионален исторически музей – Бургас д-р Милен Николов организира интересно събитие. Той, заедно с работници от музея, показа как се вари ракия и отправи покана към представителите на обществото на бургаските поети да дегустират, да се подкрепят с мезета и да напишат по едно блиц стихотворение, вдъхновени от музата ракия. Но повече за интересната колаборация – по-долу в текста.
Сутрин, обед и вечер, преди храна – по 50 грама за здраве
Д-р Николов започна с важното уточнение, че когато говорим за варене на ракия, нямаме предвид алкохолизъм и пиянство, с което се свързва в наши времена процесът на приготвянето и пиенето на традиционното питие.
„По мои спомени от баба ми, дядо ми, прабаба ми, прадядо ми, те винаги казваха така: „Ракията е лекарство“. Основно навремето хората са пиели ракия през лятото, при големите жеги, когато има тежка физическа работа, защото тя много бързо отпуска мускулите, сваля нервното напрежение. Но това, което е по-важното – 50 грама ракия винаги свалят кръвното. И това нещо е забелязано много отдавна от хората и затова винаги преди храна са удряли по една глътка ракия – сутрин, обед и вечер. Сега това с напиванията и всичко останало е съвсем нова работа. Иначе основната функция на ракията е именно тази – на лекарство“, обясни директорът на РИМ-Бургас.
Навлиза на Балканите от изток, през Византия
Ракията е навлязла по нашите земи още с откриването на самия процес на дестилацията. Д-р Николов казва, че и до днес спорят кой го е открил – араби или китайци, като за него по-вероятно е да са първите.
„По-важното е, че през земите на Византийската империя, дестилацията на алкохол прониква на Балканите и сред народите тук. Изобщо не е случаен фактът, че единственото разпространение на ракията е в България, Сърбия, Черна гора, Хърватска, Румъния, и то южните части, и така наречената Република Северна Македония. В северните части на Гърция също се вари ракия. Те я наричат ципуро. Това обаче за Южна Гърция не е характерно. Всички знаем, че Северна Гърция е била с преобладаващо българско население“, обясни директорът на музея.
Лала Шахин докладва на султана: „Българите са румени, с мустаци и бради, и обичат ракия и вино“
В края на 14. век имаме и първото и сигурно доказателство за пиенето и варенето на ракия в България. То идва от османския военачалник Лала Шахин, който в едно донесение до султана за обсадата на София пише следното: „Много е хубава крепостта, българите са едни такива румени, с мустаци и бради, и обичат много вино и ракия“.
„Това сведение някои учени казват, че е по-късен фалшификат, обаче няма доказателство за такова нещо. Но категоричното доказателство за използването на ракия през средните векове в България го получихме през 2013-а, или 2014-а беше, когато един мой много голям приятел и учител – проф. Константин Тотев, във Велико Търново, в царския град Трапезица откри фрагмент от керамичен съд, на който пишеше, че на еди си коя дата са пили „ракиня“.
Сега от тук вече се връщаме на името на ракията защо е ракия. Дотогава се мислеше, че ракия е производно от арабската дума „арак“, но вече след това откритие се прокраднаха други мнения. Единственото обосновано такова срещу това е на друг мой приятел – проф. Димо Чешмеджиев, който припомни, че е много слабо вероятно да е така и по-скоро „ракиня“ идва от „саракиня“, или „сарацинка“. Арабската дума за източен човек е „шарикин“. От „шарикин“ в гръцкия влиза като „сарацин“ и от там вече в православния свят няма кой да ги нарича арабите араби. Те се наричат сарацини. И така от „ракиня – саракиня“. Това е много обосновано предположение и аз го поддържам това, че по-скоро е възприета ракията като арабско питие и затова се нарича така. Както казваме анасонлийка на ракията с анасон“, обясни ентусиазирано д-р Николов.
Към историческите сведения той добави, че първите казани са били глинени, с глинени глави и тяло. След това се появяват казани с дървени глави в горната част и вече много късно се появяват металните казани, които първо са медни, а след това и от неръждаема ламарина.
Ракията като муза
А може ли ракията да е муза? „Защо пък не“, отговори директорът на РИМ-Бургас. Именно затова той бе поканил бургаските поети, които откликнаха на почерпката с традиционно питие и мезета и написаха на коляно по някой-друг стих за ракията.
„Алкохолът винаги е бил вдъхновение в Персия, в арабските страни, в Китай също, Япония, да не оставим настрана Западния свят, където без алкохол не се сяда и се пише. Там за Хемингуей и други няма нужда да говорим. Затова поканихме бургаските поети на нашето събитие, да ги почерпим по една ракия, да напишат по едно блиц стихотворение, което след това ще отпечатаме в книжка. Надяваме се всяка година да правим по едно такова събитие. Веднъж ракия ще варим, веднъж лютеница, веднъж сладко“, обясни той.
Варенето на ракия е само един от традиционните български обичаи, които д-р Николов иска да представя пред публика. В етнокухнята на Етнографския музей вече бе демонстрирано приготвяне на традиционни български гозби. С настъпването на зимата следващата цел ще е демонстрация по приготвяне на бахур.
„С нашата етнокухня започваме да прилагаме една програма за представяне на нематериално културно наследство и основно на такива процеси и неща, които са се правили в едно обикновено семейство. Всъщност те и до ден днешен се правят в селата, но в града много хора отдавна са ги забравили, ако трябва да сме честни. Така че, това е идеята – всички тези процеси по приготовления за зимата, зимнини, храни, питиета всичко това ние да го представим и да покажем как се приготвя. Най-лесно е да отидеш в магазина да си купиш готово. Но как става? Затова и ще показваме с образователна цел за по-младите хора“, поясни д-р Николов.
При варенето на ракия джибри не бяха използвани, вместо тях символично се сложи вода. Защо? Директорът отговори така:
„Законите в България са много строги, много рестриктивни. Обадих се нашите приятели от „Митници“ да им кажа какво ще правим и те просто ме помолиха да не правя глупости и да слагам джибри, защото ще се принудят да дойдат да ме глобят и да ми конфискуват казана, който е музеен, все пак. Затова ние спазваме тези препоръки. На мен идеята ми е да направим едно хубаво фотоархивиране на събитието и да пиша на министър Асен Василев, за да му покажем, че музеите правим нещо, защото според него нищо не правим, и да го помоля да предвиди едни такива законодателни инициативи – да може с демонстрационна цел да се вари ракия в музейните обекти, с туристическа цел“, завърши той.
