Станимир Баев – кандидат за кмет на община Бургас
За икономическия растеж на Бургас особено важни са индустриите с „ниски входни бариери“ – новите фирми да могат лесно да навлизат в града и по този начин да поддържат икономиката оживена. Ниските входни бариери са необходими и по отношение на притока на хора – мястото да дава възможност новодошлите бързо и безпроблемно да устроят своя икономически и социален живот.
Особено внимание следва да се обърне на креативната класа – онези млади хора, а и не само млади, които работят в модерните бизнес среди, често дистанционно, и които променят често мястото си на живот. Редно е те да разполагат с възможност да разгърнат творческия си потенциал, стил, хобита и да открият в Бургас адекватна среда на живот. Те от своя страна биха оживили града и биха допринесли много в сферата на иновациите. Бургас трябва да се оформи като космополитен град, където всеки може да намери своето място. Всеки креативен център е и място с оживен трудов пазар и разнообразие от възможности – тези млади хора не търсят просто работа, а място, където да бъдат себе си в пълния смисъл на тази дума.
В тази връзка важни са инвестициите в културните и творчески индустрии и бизнеси, тъй като те са потенциал на бъдещето. Местната власт има силно въздействие върху тази сфера - чрез планиране, лицензиране, регулиране, работа за развитие на подготвени кадри, предоставяне на инфраструктура и въобще цялостно стимулиране на развитието. Целта е създаване на насърчаваща среда по отношение на такива инвестиции.
Моделът „от 9:00 до 17:00“ трябва да бъде разчупен. Креативната класа изисква различно функциониране от вече възприетото такова, съобразено с чиновническия комфорт. Особено важно е тези идеи да бъдат възприети от местната администрация, тъй като именно чрез тях двигателят на подобни промени може да навлезе на практика – чрез ангажираност и мотивация. Идеята е създаване на градска идентичност и нова добавена стойност от идеи, нови продукти, събития.
Една подобна пъргава и гъвкава градска икономика би била в крак с времето и би се основавала на нестандартни и по-творчески подходи, които биха привлекли жизнеспособно младо население, с нови идеи и с нов принос към града.
Изкуството или т.нар. арт е основен компонент на градската култура, с продукт, който в първоначалната си форма не е с търговски замисъл. Създава се за задоволяване на духовни потребности. Но косвено допринася за създаване на икономика с успешна и печеливша търговска дейност.
Тук можем да споменем добри практики от европейски градове – филмовият фестивал, провеждащ се на открито пред кметството на Виена се оформя като едно от най-големите културни събития на Европа, акцентира се върху музикални филмови продукции и е съчетан с богата кулинарна програма.
Навлизането на формата „хакатон“ дава възможност на специалисти в различни области да работят съвместно и ефективно върху решаването на общ проблем.
Особено полезно би било създаването на споделени офис пространства, които вече са навлезли в София, където хора, работещи дистанционно, биха могли да намират адекватна социална среда през работно време. С навлизането на модела „хоум офис“ все повече хора работят по този начин и онези от тях, които са избрали или ще изберат Бургас, следва да разполагат със своето място, където могат да работят, заобградени от хора, от идеи и от възможности. Работещият от разстояние не бива да се превръща в затворник на собствения си дом. Градската библиотека е приятно и новоизградено място. Тя разполага с денонощна читалня, но нейният замисъл не е предвиден изначално за подобен „офис извън вкъщи“, а по-скоро за място, където студенти и ученици могат да учат на спокойствие. Още повече, тя не разполага и с достатъчен капацитет да поеме онези желаещи да работят извън дома си. Едно такова споделено работно пространство следва да разполага с адекватната инфраструктура като мебелировка, кафемашини, дивани, осветителни тела, вероятно зимна градина, социален кът, зона за почивка. Цялата тази инфраструктура би била изключително полезна за привличане на хора от тази нова мобилна социална класа, за която говорим.
Нощен кмет
Работата на нощния кмет по нищо не може да се сравнява с тази на дневния кмет, т.е. на главния кмет на Бургас. Нощният кмет няма да седи по цял ден в кметството и да разработва проектозакони. Няма да влиза и в ролята на заместник на полицията.
Най-важната задача на нощния кмет е да дава на града импулси за нови проекти в сферата на нощния живот. Той трябва да обединява усилията на жителите, силите на реда и сигурността, публичния транспорт, както и на градската администрация.
