Всяка година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони.
През 1971 г. на същата дата в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони.
Рамсарската конвенция е първият и единствен до днес международен договор за опазване и устойчиво ползване на природните ресурси, насочен към специфичните екосистеми. Първоначално, Рамсарската конвенция е създадена като международен договор с цел опазване на влажните зони предимно като местообитание на водолюбиви птици.
От тогава насам, Конвенцията разширява своя обхват и понастоящем обхваща всички аспекти на опазването и разумното ползване на влажните зони, признавайки ги като екосистеми с жизненоважна значимост по отношение на опазването на биологичното разнообразие, управлението на водите и благосъстоянието на човешките общности.
Целта на отбелязването на Световния ден на влажните зони тази година е да се повиши отговорността за значението на влажните зони в осигуряването на устойчиво градско бъдеще.
Влажните зони в градовете или в близост до населените места допринасят за осигуряване на по-жизнена среда за живеене благодарение на множеството важни функции, които осъществяват. Те допринасят за намаляване на наводненията, служат като източник на питейна вода, филтрират замърсителите и подобряват качеството на водите, осигуряват зелени градски площи и са източник на поминък за местното население. Значението на ползите, които допринасят влажните зони става все по-важно и съдбоносно с продължаващото нарастване на броя на населението, живеещи в градовете, които към настоящия момент са повече от 4 милиарда души.
