Вторник, 07 Дек 2021
    
Култура

Първата жена драматург Стефка Попиванова в театрите на Габрово и Бургас

  16.11.2021 11:04  
Първата жена драматург Стефка Попиванова в театрите на Габрово и Бургас
Стефка Попиванова 1953 г. драматург в Бургаския театър

Соня КЕХЛИБАРЕВА

 

Има професии, където жените трудно пробиват запазения от мъжете периметър на ръководни длъжности. Държавният театър в годините на социализма е място на престиж и територия за висока култура. Една от основните длъжности в театъра, след директора, това е драматургът. Той трябва да създава художествената политика. За тази цел е необходимо да притежава висок литературен и театрален вкус. Да бъде информиран, да знае езици, самият той да умее да създава литературни светове. Да открива нови и интересни пиеси, да ги предлага на режисьорите, за да имат те богат избор. И разбира се, да бъде свободен в своята работа, да не служи на партийни и политически повели.

Но времето след 1945 г. налага други изисквания във всички сфери. Всичко се политизира. Културата е обхваната от партийни догми и нов тип идеология. И точно по това време се появява една жена, която започва своята  борба с ограниченията на времето. Нейното силно желание да стане артистка не се осъществява, но тя отстоява своята мечта да бъде част от театъра. За първи път жена драматург, за първи път жена директор на театър. Нейният път понякога драматично се движи между два града – Габрово и Бургас.

 

Родова история на Стефка Попиванова

 

Началото датира от 1768 г. Това е стар свещенически род, в който по традиция всеки първороден син трябвало да стане свещеник. Момичетата пък обикновено се омъжвали за свещеници.

Според краеведски проучвания първият свещеник, за когото има оскъдни данни, е бил поп Андрей. През 1798 г. се ражда синът му Стоян. От него родословното дърво се разклонява – единият син взема името на дядо си - Андрей (роден през 1822 г. в с. Шипка) и от него тръгва Попандреевият род. Другият син е Иван (роден 1826 г. в с. Крън), той е началото на Попивановия род. Има данни, че именно поп Иван тайно е опял на Балкана мъртвия Хаджи Димитър. Този факт се споменава от писателката Яна Язова в романа й „Левски”. И така поколение след поколение свещеници стигаме до Иван Попиванов, бащата на Стефка. Той е подготвен от дете за своята мисия, но прекъсва свещеническата традиция. Избягва в Русе и завършва прочутото тогава столарско училище. Участва в Балканската война, награден с медал за храброст при превземането на Одрин. След войната младият майстор столар се жени през 1920 г. за Йорданка от Русе. Младоженците идват в Габрово и на 13.ІІ.1921 г. се ражда Стефка Попиванова. Тя завършва Априловската гимназия през 1940 г. Продължава образованието си в Софийския университет, специалност „Славянска филология“. След дипломирането си тя работи две години като учителка в Габрово и Плевен. Но съдбата е подготвила друго. И преди да достигне до Бургаския театър, тя преминава труден път на новатор драматург в Габровския театър.

Драматург в Габровския театър (1947 - 1953)

През 1947 г. Стефка Попиванова получава покана от директора на Габровския театър Мишо Георгиев да води курс по правоговор на артистите. Така тя попада в средата, за която е мечтала. Директорът оценява възможностите й като анализатор на театралните спектакли и богатата й литературна култура, владеенето перфектно на немски и руски език. В края на м. май 1947 г. тя получава и втора покана да постъпи в театъра като драматург (завлит - по съветската мода). Условието от Градския комитет на партията в Габрово, ако новия драматург не стане член на партията, договорът за назначение ще бъде анулиран. Поради липса на длъжност драматург в щатното разписание, Попиванова е назначена като актриса. На 01.01.1949 г. е разкрита бройка и официално тя вече е титулувана - драматург на Габровския народен театър. До този момент жени драматурзи в България няма. Срещата й с Николай Лилиев, драматург по онова време на Народния театър, се оказва ползотворна. От него тя получава нови практически познания за тази професия.

Репертоарният план за всеки сезон се подготвял внимателно и разбира се, трябвало да отговаря на „духа на времето”, но задължително да бъде утвърден от Градския комитет на партията. За тези две години Габровският театър поставя изключително съветски и български пиеси като: „Царска милост” от Камен Зидаров, „Лес” на Островски, „Женитба” на Гогол, „Стари другари” на Леонид Малюгин, „Хъшове” на Вазов, „Разузнаване” на Лозан Стрелков, „Макар Дубрава” на Ал. Корнейчук, „Хора без родина” на Мария Симова.

През 1950-1951 г. в театъра идват нови творци и нов директор – Димитър Стратев. Наред с български пиеси като „Село Борово” от Кр. Велков, „Снаха” по Караславов, „Зад втория фронт” от В. Собко, „Чучулигите пеят” от Конрад Крапива. В този период освен съветска драматургия, от отдел „Агитация и пропаганда“ на партията в Габрово настоявали в репертоара да се включват китайски и корейски автори, напълно непознати за българската публика и за които днес никой не си спомня. Такива били: „На юг от 38 паралел” от Тхедян Чун, „Те израснаха в боевете” от Ху Ке. Поставят се и детски пиеси като „Червената връзка”.

Назначеният към партията агитпроп (съкратено по руски вариант агитация и пропаганда) е искал да бъде подробно запознат с репертоара, за да не се промъкнат „буржоазни елементи” в подбраните пиеси. На генералните репетиции се канели ръководствата на профсъюзните организации, първенци в производството, за да обсъдят спектаклите, да помогнат за рекламата и колективното посещение на театъра. Препоръките от партийното ръководство се свеждали до най-важното за революционно време – да се увеличи броят на пиесите с работническа тематика.

През 1952 г. в Габровския театър е назначен нов директор Радич Радичев. Следващата година при едно събрание, поводът за който бил представяне пред Министерството на културата театрални дейци от Габровския театър за получаване на звания „народен” и „заслужил”, колективът предлага двама артисти и режисьорката Цвета Иванова, завършила режисура в Берлин, известна в актьорското съсловие и направила няколко успешни постановки в театъра. След изготвяне на протокола, Радичев грубо отказва да го подпише и проваля наградите. Стефка Попиванова не може да приеме деспотичния начин на управление и тесногръдието на директора, избухва конфликт, подава оставка и напуска театъра.

 

Драматург в Бургаския театър (1953 - 1957)

 

На 06.08.1953 г. със заповед, подписана от тогавашния Председател на Комитета за наука, изкуство и култура Румен Леви, назначава Стефка Попиванова за драматург на Бургаския театър.

Когато пристига в морския град, тя е посрещната радушно не само от директора Стефан Добрев, но и от по-възрастните актьори Цено Кандов, Димитър Пешев, Руси Радев, Мара Томова, Петър Белогушев и от по-младите Милка Туйкова, Иван Хаджирачев, Никола Маринов, Саша Игваниева, с току-що завършилите абсолвенти, сред които и Димитрина Савова. Същия сезон в Бургас пристига и младият току-що дипломирал се режисьор Николай Люцканов – ленинградски възпитаник. По-късно тя работи и с режисьорите Николай Фол, Светозар Донев и Методи Андонов. Това е театър с традиции, в който цари творчески дух. Още с пристигането на младия драматург Попиванова получава куп папки с пиеси, с които тя трябва да се запознае и да отсее.

Първите две постановки за сезона 1953-1954 г. са подвластни на революционния патос на времето. Пиесата на Орлин Василев „Любов” с режисьор Стефан Гъдуларов и художник сценограф Миша Попов се задържа дълго в репертоара на театъра. Втората пиеса е „Гибелта на ескадрата” от Ал. Корнейчук със сюжет върху събитията от октомври 1917 г. Постановката е дипломна работа на младия Николай Люцканов. Участва целият мъжки състав на театъра с една-единствена жена – комисарката Оксана (Димитрина Савова). Спектакълът е силно емоционален, отразяващ фанатичната вяра, заложена в цялата пиеса.

Следват постановките „Лудетина” на Бараташвили, детската пиеса „Снежната царица” на Шварц.

В този период освен съветска драматургия, в репертоара се включва и китайска пиеса „Те израснаха в боевете” с автор Ян Хе.

През творческия сезон на бургаска сцена са поставени „Големанов” на Ст. Л. Костов, където като режисьор се проявява и артистът Димитър Пешев. Следват „Слуга на двама господари” от Карло Голдони, режисьор Никола Люцканов, „Коварство и любов ” на Шилер.

По случай 75-ата годишнина на бележитата българска артистка Адриана Будевска с Указ на Министерския съвет, публикуван на 12 декември 1953 г. Бургаският народен театър получава нейното име. За тържеството по случай събитието присъстват театрали от София – Н. О. Масалитинов, Вл. Трендафилов, Д. Б. Митов и Ст. Каракостов.

Наред с творческата работа актьорите живеят много задружно. Ходят с корабче до остров Болшевик (дн. Св. Анастасия”), почти всяка вечер се събират в някоя квартира, четат стихове, обсъждат театралните постановки, мечтаят, чувстват се като едно голямо семейство.

В този период в Бургас пристигат нови музиканти във филхармонията. Диригентът Васил Лолов помага на театъра с музикално оформление на живо.

Вторият сезон започва с нови постановки: „Вяра” от Т. Генов, „Живият труп” от Л. Толстой, „Без да се посочват имена” от В. Минко, „Пантофката на Дин” от Зелцер Диамант, „Ивайло” от Ив. Вазов.

Сезонът 1955-1956 г. започва с пиесата „Щастие” на Орлин Василев, постановка на Желчо Мандаджиев и продължава с „Укротяване на опърничавата” от Шекспир, режисьор Н. Фол, Режисьорът Методи Андонов дебютира с постановката си „Дом в покрайнините” от А. Арбузов, а в края на сезона излиза и „Фуенте Увехуна” от Лопе де Вега под режисурата на Николай Люцканов. Там се открояват Димитрина Савова и Цветана Гълъбова.

В Бургас Попиванова е удовлетворена от работа си в театъра, но официално писмо от министъра на културата Иван Башев отново променя руслото на живота й. След няколкомесечна подготовка в София със заповед №578/ 27. VІІ. 1957 г. тя е назначена за директор на Габровския театър. Жена директор на театър през 1957 г. дотогава не се е случвало! И така в продължение на четири години – до 1960 г., развива своя творчески потенциал и като ръководител.

След напускането на Стефка Попиванова от Бургаския театър, Иван Башев изпраща новаторски творчески екип. Директор става Вили Цанков, режисьори Юлия Огнянова, Леон Даниел и заедно с Методи Андонов, който вече работи в театъра, създават експериментален модерен театър, първи по рода си в България. Съмишлениците настояли пред министъра на просветата и културата Иван Башев да бъдат назначени на едно място, за да осъществят творческите си планове. Но авангардният подход и постановките на западна драматургия не се понравили на партийните ръководители и след едно драматично събрание при обсъждане на работата на четворката от съмишленици, те демонстративно си подават оставка. Заедно с тях напускат и голяма част от актьорския състав.

 

Второ назначение за драматург в Бургас (1960 - 1962)

 

След тия събития за директор на театъра е назначен Стефан Караламбов. Той кани Стефка Попиванова отново в Бургас с думите: „Събирам нов състав и искам да ви попитам бихте ли заели мястото на драматург в театъра?”. Със заповед №3220/ 25.VІІ.1960 г. е освободена от длъжност директор на Габровския театър и е преназначена за драматург І-ва категория в Бургаския театър.Така започва отново историята на жената драматург.

Когато се завръща в Бургас, тя не намира старата компания артисти. Почти всички са вече в софийските театри и в киното. Но намира млади попълнения, които започват творческия си път именно на бургаска сцена : Леда Тасева, Жана Мирска, Вълчо Камарашев, Асен Кисимов, Георги Гайтаников, Банко Банков, Петър Петров, Ани Бакалова – все ярки дарования, които впоследствие развиват блестящия си талант в София. През двете години, когато Попиванова е отново драматург в Бургаския театър, тя работи с режисьорите Йосиф Венков и Маргарита Тихонова. Незабравими са за бургаската публика постановките на „Иркутска история” от Ал. Арбузов, „Орфей в ада” от Тенеси Уилямс, „Архипелагът Льонуар” от Арман Салакру, „Полунощна литургия “ от Петър Карваш, „Генералът и лудият” от А. Вагенщайн, „Престъпление и наказание” от Достоевски.

Точно в този период в Бургаския театър постъпва по разпределение Людмил Стайков. Режисьорският му дебют е детската пиеса „Приключенията на Хъкълбери Фин”от Вл. Багаченкова, по мотиви от едноименната повест на Марк Твен. Следват постановките му „Години на матура” от Ж. А. Лакур, „В полите на Витоша” от Яворов, „Щедра вечер” от Вратислав Блажек. Това му отваря и пътя към киното.

След две години от 1960-1962 г. като драматург, Попиванова е изтеглена на работа в Съюза на артистите в София. На този пост тя има възможност да пътува често из провинцията по различни поводи – обсъждания на спектакли, юбилеи на артисти, театрални срещи с наши и чужди творци, годишни театрални прегледи. Наблюдава творческото развитие на извънстоличните театри. Активно започва да пише. Публикува десетки статии, рецензии, театрални критически студии и портрети на актьори в сп. „Театър“, „Художествена самодейност”, в. „Отечествен фронт”, „Нова светлина”, Teather Lexikon (Берлин). Превежда пиеси от руски и немски език. Заедно с поета Димитър Вятовски написват сценарий за късометражен филм „Край границата”. По-късно през 1981 г. тя е автор на сценария за документален филм „Неблагонадеждната банскалийка”, посветен на актрисата Магда Колчакова, с режисьор Петя Щерева.

През септември 2005 г. по повод 60-годишнината на драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово, Общинският съвет удостоява с „Почетен знак на Габрово“ Стефка Иванова Попиванова.

Умира на 26.VІІ.2014 г. в София.

По случай 100 годишнината от рождението на майка й (1921 г.), нейната дъщеря Майя Райкова дари личния архив на Бургаския държавен архив.

 


Анкета

Справяте ли се с поскъпването на стоки и услуги?


Резултати

Мнения

Бургас Мнения
Кметът Димитър Николов с емоционални думи към бургазлии за Никулден
  06.12.2021 08:00      

Скъпи съграждани, Ето че идва краят на още една година от историята на съвременен Бургас.