Сряда, 20 Oct 2021
    
Общество

Първолаците у нас и в чужбина

  19.09.2021 10:02  
Първолаците у нас и в чужбина

Янчо НИКОЛОВ

 

Отмина 15 септември, а с него и първият учебен звънец, който обяви началото на новата учебна година. Тази година в Бургас прага на училищата престъпиха  2000 първокласници. Въпреки противоепидемичните мерки, учебният процес започна присъствено.

Въпреки желанието на повечето родители децата им да са в училищните стаи, има и такива, които са за онлайн обучение. Такова се предвижда в случай, че дете в даден клас се разболее. Тогава цялата паралелка преминава онлайн.

По-интересно е как изглежда подготовката на един първокласник у нас. И как това се прави в друга държава от Европейския съюз.

Репортер на „Черноморски фар“ разговаря с две семейства българи. Едното живее от пет години в Холандия. Другото семейство е от Бургас. В Холандия учебната година е вече факт. Там тя започва с половин месец по-рано.

„Няма тържества. Има приветствия. Организирано е семпло и без излишна помпозност.

На входа на училището е поставен електронен надпис: „Здравейте и добре дошли, шампиони!“.

Не е прието да се носят подаръци и цветя. Всичко е безплатно от държавата -помагала, учебници. На всеки чин има всичко необходимо за ученика. Ученическите маси разполагат с чекмеджета, в които се съхраняват учебните пособия. Веднъж годишно се събират по 20 евро за самите помагала,“ споделя майката на 7-годишния Никола, който тази година ще е първокласник в холандския град Хогевен.

Нейно е задължението да осигури храна и вода за детето си. Не се приема готвено,  а само суха храна. Минерална вода и плодове са задължителни  в междинните закуски.

В холандските училища не се носят маски. Не се говори за локдауни и онлайн обучение. Ако някой се разболее, го карантинират.

Но младата жена споделя, че 80% от населението е ваксинирано и хората са много отговорни към епидемичните мерки.

Тя казва, че масово българите от диаспората в града, в който живее, не са ваксинирани.

А по-страшното е, че и не желаят.

Първокласникът си е разход. И въобще всеки един ученик, но хората в Холандия не се притесняват за това.

Според техния стандарт на живот, ученикът не се усеща като голям разход.

Заплатите са на възрастови диапазони. Най-ниско са заплатени лица до 21-годишна възраст – 1400 евро чисто, при приспаднат данък 30%. С всеки следващ диапазон до 24 години, 30 и т.н заплащането се увеличава.

Примерът е с нискоквалифицирани професии. За по-висококвалифицираните дейности съответно, заплащането е по-високо.

На този фон дрехи, обувки, раници и други принадлежности се намират на изключително изгодни цени.

Анелия Ножкова е категорична:

Цените са символични. Детска фланела - 2,3 до 5 евро. За десет евро се закупуват качествени панталонки. Въпреки че детските стоки са по-скъпи, тук не се усеща, а напротив. Излиза ми по-евтино да издържам сина си в Холандия, отколкото в България.

Страната е с демографски прираст. Паралелките са запълнени с по 20 ученици. Повече не се позволява.

 

Малко по-различно стоят нещата в България

Първата година за първокласник се отпускат 300 лева. Парите се превеждат на два пъти по 150 лева.

Това се прави с цел определени категории семейства да не злоупотребяват със системата.

Списъкът с учебници и помагала е доста дълъг. Родителите сами трябва да снабдят учениците си с него до 15 септември.

В някои училища препоръчват магазини, където ще излезе по-евтино.

„Около 81 лева излизат всички материали в голям и популярен хипермаркет. Но те трябва и да се подвързват, за да се запазят от унищожаване,“  казва Гергана Георгиева. Жената е майка на малката Дея, която  пристъпи за първи път учебния праг на ОУ „Христо Ботев“ – квартал „Ветрен“.

Въпреки еднократната помощ, която покрива учебните материали, джобът здраво се удря и от  самата подготовка на едно дете за училище.

Гергана и съпругът й са състоятелно семейство и въпреки всичко сътресения в бюджета се усещат.

150-200 лева раница, 200 лева за обувки и още толкова за дрешки.

На фона на ниските доходи в България, цените са доста солени. Родителите осезаемо го усещат върху джобовете си.

Жената е за въвеждане на униформи във всички училища.

„Има други деца, на които родителите не могат да си позволят скъпи дрехи, обувки и раници. Деца са, дразнят се и искат каквото видят при друго дете.“

Родителите имат избор да избират между това да слагат на децата си храна, или да ги запишат на кетъринг. Училището предлага такъв. Излиза около 3.50 лева на ден, или 24.50 лева на седмица за тези, които не искат или нямат възможност да приготвят храната на децата си у дома. За разлика от холандските училища, тук готвеното е разрешено.

Занятията ще се водят от 8 часа сутринта до 4 часа следобед.

Телефоните за малките школници са табу. Нямат право да ги носят на училище. Някои родители ще бъдат недоволни, но това е новото нареждане на МОН.

Не се препоръчва и носенето на пари в училище.

 

Малката Дея казва за училището:

 

„Учителките са много добри. Ще имам нови приятели, ще науча много нови неща“, радва се момиченцето.

За разлика от холандците, българите обичат шумните мероприятия.

Лошото е, че много малък процент от самите родители са ваксинирани, а масовите събития не са за предпочитане във време на епидемия.

Гергана е твърдо за присъствено обучение. Самата тя е висшист и знае кое е добро за едно качествено образование.

В ОУ „Христо Ботев“ са взели всички мерки за запазване безопасността на децата.

Предпазни маски децата ще носят единствено в междучасията.

 

 


Анкета

Мнения

Мнения
Любен Дилов-син: И аз мога да направя 50 лицеви опори, не съм впечатлен от този военен героизъм
  18.10.2021 15:36      

„И аз мога да направя 50 лицеви опори, независимо че пуша по три кутии цигари на ден. Не съ