Проф. Сотир Сотиров е запленен цял живот от изкуствения интелект и приложенията му
Георги РУСИНОВ
Проф. Сотир Сотиров е един от най-уважаваните бургаски учени и преподавател. Заместник-ректорът на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ е изключително деен в академичната си работа. Сочен е за двигателя на Бургас в развитието на IT-сектора и превръщането му в технологичен град. Той признава, че не усеща това като титла, а по-скоро като признание за работата му.
„Истината е, че се опитвам да го направя през целия си съзнателен живот, защото Бургас има още много да наваксва и затова всъщност с новите специалности и всички проекти постигаме успехи. Това може би бе и основна причина да ме подтикне да вляза в Общински съвет, за да мога да помагам, защото аз виждам, че Бургас се нуждае просто от необходимостта да се създадат условия и да се развива. Имаме хубави гимназии тук и мисля, че все повече хора ще си остават в града и ще помагат да се развива в тази посока“, заяви той.
Проф. Сотиров е в сферата на университетското образование вече 25 години.
„От 95-а година съм в сферата на образованието. Тогава станах асистент. Честно казано, имаше един момент по това време, когато ситуацията никак не беше добре икономически, но това, което винаги ми е било голямото желание и тръпка е да разработвам нещо ново, може би не толкова да преподавам. Тъкмо бях станал магистър по електроника, въпреки че тогава си беше стандартно инженерство. Та една от мечтите ми беше да разработвам нови неща и трябва да си призная, че ми се отдаваше и то доста добре“, признава той.
Самият той за всички тези години като преподавател може да се похвали с доста в професионалната си кариера. Малко са професорите и учените в Бургас, които могат да се похвалят с над 200 публикации и проф. Сотиров е един от тях. Почти всичките му публикации са в чужбина – в специализирани списания и реномирани университети. У нас публикациите му са едва 20-30. Казва обаче, че винаги се старае в сферата, с която се занимава – изкуствения интелект, да трупа точки и за колегите си и университета.
„Не е тайна, че след едно известно време, когато човек стане доцент или професор, научната му дейност замира. Нещо, което при мен не се случи. Аз продължавам да си публикувам между 10 и 15 публикации на година в чужди университети и престижни издания. Имам шест души, защитили докторантура. Единият е Живко Томов, който е абсолютно незрящ. В момента напътствам трима докторанти, така че може да се каже, че много активно работя с младите хора в науката“, категоричен е професорът.
Изкуственият интелект – мисия на живота му
Сотиров е ръководител на лаборатория „Интелигентни системи“. Питаме го какво се крие зад това име и какви приложения намира работата им в ежедневието ни.
„Интелигентни системи“ всъщност е новото наименование на изкуствения интелект. Още от романите на Айзък Азимов се обяснява какво е това изкуствен интелект и къде се прилага. Отпреди 5-6 години в целия свят понятието стана „интелигентни системи“. Тоест, това е интелигентно взимане на решение, когато имаш някакви параметри и как да накараш машината да изглежда интелигентна и умна. Напоследък обаче се възвърна старото наименование „изкуствен интелект“. Така че това, с което се занимаваме в лабораторията по интелигентни системи са две направления. Едното, с което основно аз се занимавам, е „Невронни мрежи“, другото направление в лабораторията е „Размити множества“. В лабораторията сме 15-ина човека, които имаме вече почти 20 проекта“, обяснява ученият.
Приложенията на трудовете им са много и разнообразни. Важното е как да предскажеш нещо, което се случва в момента и как да го предскажеш във времето и да вземеш някакви мерки на базата на всички исторически бази и параметри.
„Типичен пример: сещаш се, че си гладен, кликваш едно бутонче на телефона си, за да може след като след 15 минути се прибереш вкъщи яденето да е стоплено, фурната да е включена на 180 градуса и тестото да е почти забъркано. Нещо в този стил“, пояснява с усмивка професорът.
В последно време в лабораторията се занимават с приложението на изкуствения интелект в медицината. Медицинските решения са от най-трудните, защото там винаги човек трябва да разполага с голяма база данни в главата си, смята Сотиров и добавя:
„Всъщност голяма част от тези неща могат да се правят с изкуствен интелект. Той в никакъв случай не взима решението, а препоръчва какво може да се направи. Другото нещо в медицината е разпознаването на образи. Малко грубо ще прозвучи, но примерно, когато трябва да отрежете един крайник, компютърна програма може да каже откъде да го отрежете, колко дълбоко, можете ли да запазите част от неговата функционалност. Абсолютно полезна информация“.
За да е ясно, че Сотиров говори от името на богатия си опит, пояснява, че над 170 от близо 200 от публикациите му са на тема изкуствен интелект.
Въпреки това не един и двама учени са предупреждавали човечеството да не се заиграва твърде много с изкуствения интелект, защото е твърде опасно. Всички сме гледали „Терминатор“ поредицата, в която човечеството е изтребено от създаден от него изкуствен интелект, който придобива самоосъзнаване и приема хората като враг. Затова пуска срещу тях машини-убийци. Да, това са само филми и фантастика, но мнение за рисковете от изкуствения интелект изказа дори и вече покойният гений Стивън Хокинг. Айнщайн предвижда бъдещето на човечеството, което ще затъпее в деня, когато се превърне в роб на технологиите.
Запитан дали подкрепя подобни мнения, проф. Сотиров отговаря следното:
„Зависи какво се разбира под „заиграване“. Ако дадем на една такава машина да решава нашите съдби е много опасно. Но ако трябва тя да ни препоръча по обективни фактори какво да направим или предприемем, тогава е абсолютно оправдано, защото на практика хората, които обучаваме тези машини сме ние. В никакъв случай не трябва те да ни определят какво да правим. Могат да подсказват, препоръчват, но не трябва да ни управляват. До сценарии „Терминатор“ едва ли ще се стигне (смее се)“.
Въпреки това според него изобщо не сме далеч от бъдещето, където все повече работи и професии ще изчезват, защото ще се вършат от машини.
„Изключително близо сме. Те и в момента го вършат. Дори и само да споменем автономните автомобили, които масово започват да се произвеждат. На практика те са си част от изкуствения интелект и в момента, в който излязат в реалния живот след година-две, то тогава ще изникне въпросът какво ще правим с шофьорите. Има доста хора, които се притесняват да шофират. Те ще са първите, които ще си закупят такива автомобили. Друг ще се пита защо трябва да си изкарвам книжка като мога да си купя такава кола“, казва Сотиров.
Обикновено хората по природа са предпазливи, особено по отношение на новостите. Натурата ни обаче е изключително любопитна и авантюристична и именно това ни прави господари на планетата въпреки кратките ни животи.
„В началото хората подхождаме изключително предпазливо към новите неща, но то това си ни е в природата. Ще гледаме статистики, ще има много „за“ и „против“. Така или иначе обаче технологиите си пробиват път. Никой не си е мислил преди 10 години, че ще има такива автомобили, преди 20 години, че ще има GSM-и, които правят невероятно снимки. Ние сме хората, които сами ги създаваме тези технологии и лека-полека ги приемаме“, категоричен е заместник-ректорът.
„Да помогнеш на някой да напише първата си програма е толкова будителско, колкото и да помогнеш да напише първата си буква“
Връщаме се на тема образование и работата му със студентите. Запитан дали се приема за будител, когато обикновено тях ги свързваме с преподавателите по български език и история, Сотиров отговаря, че въпросът е доста философски.
„Смятам се за подстрекател и може би да, в някакъв смисъл будител. Те се възприемат като хората, които са ви побутнали да напишете първата буква, или първото изречение. Затова смятам, че може да има и технологични будители, които да помагат на някой да напише първата си програма. Същото е и с първата картина, поема, песен. Все будителство“, смята той.
На студентите си се опитва да предаде много важен урок – този за упоритостта и уважението.
„Ако човек иска да се отнасят с него сериозно, и той трябва да се отнася към това, което прави и хората, които са около него – сериозно. Един недобър пример може би – не можеш да отидеш на изпит по математика с джапанки и да очакваш сериозно отношение на колегите, асистентите, преподавателя. При положение, че имаш такова отношение към институцията университет, колегите си и преподавателите си и към предмета, всъщност това доста често показва и съответното ниво на знанията, въпреки че винаги има и изключения“, заявява Сотиров.
Приема ли като мисия просветлението? Абсолютно.
„То е малко като с чуждите езици. В момента, в който те накарат да научиш един неразбираем език – китайски или корейски и се оказва, че след първия, втория, десетия урок на който са те записали, малко насила дори, апетитът идва с яденето. Когато се открехне вратата и става интересно. Същото е с първата програма, която напишеш. Казва се, че ако искаш да постигнеш нещо, не е необходимо да изкачваш наведнъж първата триметрова стена. Можеш да си направиш стълбичка и стъпалата да са на по 30 сантиметра разстояние. След първите няколко стъпала нещата вече се оформят“, казва професорът.
IT-специалистите и Бургас
Стигаме и до темата с IT-специалистите и Бургас. Общината от няколко години финансира образованието на най-добрите в сектора под формата на стипендии за успех. Много хора обаче се питат не са ли вече прекалено много IT-специалистите и има ли наистина нужда от толкова много.
„Ако питате работодателите, те ще ви кажат точно обратното. Ще кажат, че ако в момента може да им осигурите 500 души, те ще ги наемат всичките. В много от случаите това е вярно, защото има безкрайно много неща, които трябва да се свършат. Обикновено бизнеси, които не са застопорени и могат да се работят отвсякъде и работното ти място да е лаптопът, то това означава, че самият продукт можеш да го продаваш навсякъде. Не е ограничен в такъв смисъл. Погледнете едно образование, един транспорт, едно здравеопазване. Абсолютно навсякъде си трябват IT-специалисти, които да правят връзки, нови програми, приложения и т.н“, уточнява Сотиров.
Иначе за стипендиите професорът е на мнение, че са добра инициатива, която не служи само за привличане на повече студенти.
„Независимо колко са парите, това е едно признание, че тези студенти са малко по-добри от останалите. Техните усилия затова, че са учили и постигнали нещо се оценяват. Всички в това общество имаме нужда от капчица признание за това, което правим“, категоричен е той.
Дали обаче после голяма част от тях остават да работят в Бургас? Професорът смята, че отговорът на това е по-сложен, отколкото изглежда.
„Темата е свързана с текущите направления, в които Европа дава пари и за триъгълника наука-обучение-бизнес. Няма град и система, която да се развива добре, ако някой от тези три стълба не се развива добре. Няма нужда да споменаваме COVID-19. Има много бизнес, много пари и много хора, но науката не стига. Очевидно ще има поне още няколко месеца, надявам се, в които науката ще навакса. Ако искате да стартирате един бизнес обаче ви трябват обучени кадри. Затова всичко трябва да се прави съвместно. В нашите специалности студентите остават в Бургас, когато могат да си намерят работно място. Работодателите съответно казват - ние ще дойдем в Бургас, но ни трябват подготвени студенти. И става малко сложно. Едните ще дойдат, ако има подготвени студенти, другите ще останат, ако има работодатели. Затова нашата задача е да убеждаваме и двете страни. Пред 5 години в Бургас например почти нямаше IT-бизнес, а в последните години няколко солидни сгради се напълниха с работници. Тук инициативата на кмета Николов постигна много успехи. Надявам се да се постигнат още повече“, завършва проф. Сотиров.
