Интервю на Кирил ЕВТИМОВ
Бранимиров е роден е на 25 август 1975 г. във Варна. Играл е за „Черно море“, „Нефтохимик“ и Тобол (Казахстан). Вицешампион през 1997 с „Нефтохимик“ и финалист за купата на страната през 2000 г. За националния отбор е изиграл 5 мача, а за младежкия национален отбор има 21 мача и 1 гол. Има 6 мача за Купата на УЕФА и 27 мача с 2 гола за купата на страната за „Нефтохимик“. В момента е помощник-треньор е на украинския „Ворскла" Полтава.
- Веско, здравей, разбрахме, че си в България, как е настроението?
- Разузнаването ви работи, браво на вас (смее се). Да, наистина съм във Варна, където посрещам празниците. Настроението е коледно. В началото на януари ще стартира подготовката на сегашния ми отбор „Ворскла“. Дотогава съм на родна територия.
- Може ли да ни разкажеш повече, как протича футболният процес в Украйна с оглед на продължаващата вече 10 месеца война?
- През есенния сезон играхме мачовете си в град Ужгород, който се намира до словашката граница. Опитваме се военните действия да не ни влияят, въпреки че е невъзможно. Имаше няколко футболни двубоя, които бяха прекратени по средата. Започнат ли да вият сирените, на мига приключваме и се запътваме към скривалищата. Иначе се стараем със старши треньора Виктор Скрипник да изпълняваме служебните си задължения възможно най-добре. В момента тимът се намира на 8-мо място в класирането.
- Световното първенство приключи, имаше възможност да го проследиш изкъсо. Доволен ли си от видяното?
- Определено да. По принцип аз подкрепям Бразилия, която за жалост отпадна твърде рано. Но съм привърженик на южноамериканския стил на игра, така че съм радостен от триумфа на Аржентина. Съвсем закономерно спечелиха титлата в един невероятен финал, за който ще се говори тепърва много години напред. Имаше изненади и разочарования, въобще от всичко по малко. Заредихме се с положителни футболни емоции.
- В един момент като скаут ти изкара почти 2 месеца в Аржентина. Наистина ли там футболът е издигнат в култ?
- Благодаря ти за въпроса. За мен лично футболен фен, ако не е бил на мач в Аржентина, трябва, ако има възможност да го стори. Няма как да опиша в действителност за какво става въпрос, трябва да се преживее от първо лице. Пожелавам на всеки запалянко да отиде лично и да се убеди в моите думи.
- Преди доста за съжаление години и на стадион „Нефтохимик" се създаваше, да кажем, подобна атмосфера.
- Няма да забравя как стадионът се пълнеше до краен предел и над 20 000 души ни подкрепяха неистово по всякакъв начин. Наистина футболната атмосфера в Бургас се доближаваше до най-страстната такава по света. Беше истинско удоволствие да се играе. С моите колеги бяхме определено привилегировани.
- Ти си легенда на ФК „Нефтохимик" с над 250 мача, беше и дългогодишен капитан. Сега тимът се намира в „Б" окръжна група.
- Не знам какво очакваш да кажа, но това незавидно положение въобще на футбола в Бургас не е от вчера. Както вече споменах, преди играехме на пълен стадион, сега в „Б" окръжна група... Не ми се коментира. Надявам се нещата да потръгнат и да се случи нещо позитивно. Ето виждате във Варна и двата водещи отбора са в „Ефбет" лига, дори на „Спартак" селекционер е Димитър Димитров-Херо. Предполагам помните, че преди години „соколите" също бяха в незавидно положение, но се завърнаха в елита. Идеята ми е, че могат да се случат нещата, стига да има воля и желание. Жалко за такъв футболен град като Бургас да се говори предимно в минало време.
- През тази година „Нефтохимик" навърши 60 години, ако не друго, поне имаше доста празненства по този хубав повод.
- Всеки празник трябва да се отбелязва. Радвам се, че клубът е жив и има хора, които милеят за него и поддържат легендата жива. Знам, че лятото шведската звезда Стефан Шварц уважи едно от тържествата за годишнината. Това е добра реклама не само за отбора, а за футбола като цяло в града. Дано всичко това даде тласък постепенно „Нефтохимик" да си стъпи на краката и крачка по крачка да извърви пътя до времето, когато публиката ще пълни трибуните часове преди първия съдийски сигнал.
