Американците имат невероятна динамика за развитие и от това идва потребността им да доминират над света
Интервю на Силвия ШАТЪРОВА
Премиерата на третата книга на Владимир Зротев - „Американският изолационизъм”, се проведе в срая на миналата седмица в Културен център „Морско казино” в Бургас. Тя бе представена от философа Стойчо Кьосев, който живя 20 години в Куба и познава твърде добре Америка и нейната история.
В най-новата си книга „Американският изолационизъм“ Владимир Зротев, който е преподавател по история и философия, проследява пътя, по който се установява финансово-икономическото, търговско и политическо върховенство над света.
„Америка е велика държава, но поради липса на аристократично достолепие, което се изгражда с хилядолетна история, е прекалено егоистична. Като всичко младо, което е нетърпеливо в жаждата си да придобива. Независимо от неистовите старания на апологетите (защитниците) на прословутия американски изолационизъм за мнозина е ясно, че той е само идеологическа поза. Храна за наивници, зад която се прикрива доста груб прагматизъм, стремящ се да се разгърне в световен мащаб”. Това е мнението, което писателят аргументира в книгата си.
Владимир Зротев е автор на две книги, първата му - за Втората световна война „Воля за война“ и „Прочистване“, в която показва философията на сталинизма.
За себе си пише:
„Любовта към историята ме порази съвсем рано, когато бях съвсем неопитен, може да се каже невинен 13-годишен юноша, в лицето на една добре образована, много ерудирана и интелигентна учителка, която поради политически причини беше принудена да практикува в моето затънтено селце. Това беше ползата ми от дисидентството срещу стария режим.
Първата ми среща с голямата история беше Тутанкамон. Но не се увлякох от античността, колкото и да е приказна и занимателна. Навярно инстинктивно съм избягал от археологията, защото съм ленив по природа. Наистина е чудно, защото да пишеш в областта на историята е доста трудоемко – жива хамалогия в сравнение с поезията (винаги съм завиждал на поетите – при тях е ако не по-леко и приятно, то поне изглежда по-романтично и деликатно) или романистиката. Историкът само на едно въображение и вдъхновението на музите на може да разчита“.
Днес ви предлагаме интервю с него.
С философа Стойчо Кьосев
- Г-н Зротев, защо един европейски историк тръгна да пише книга за Америка, с какво тя го провокира?
- Идеята за нея дойде, когато започнах да пиша първата книга - „Воля за война“. Като историк винаги ме е вълнувал въпросът за войните, и то като философска категория. Интересуваха ме два въпроса. „Защо по време на Втората световна война немците стигат до Москва и Волга?“ По военна логика не би следвало да са там, защото съотношението на силите е в полза на Сталин. Другият въпрос, който ме е вълнувал: „Защо Сталин е изтребвал толкова много хора?“. Репресиите, които провежда той, са в такива огромни мащаби, че пред него Хитлер и Мусолини са като пионерчета. За да отговоря на тези два въпроса: Защо се избиват хора и Защо немците успяват да завоюват най-развитите в индустриално и културно отношение части на Съветския съюз, ми се наложи да преразгледам цялата Втора световна война и всички процеси, свързани с нея.
Когато написах първата книга - „Воля за война“, нямах заглавие. Дълго го търсих. Като изходна точка ми послужи фактът, че в книгата бях очертал две групи европейски политически лидери. В първата са Хитлер и Сталин, които се стремят към войната, а към втората се причисляват Невил Чембърлейн и Едуард Даладие - министър-председателите на Англия и Франция, които искат да избегнат войната. Този лайтмотив го следвам и в трите книги.
Първите си поставят политически цели, които искат да постигнат чрез механизмите на война, докато Западът се стреми да я избегне на всяка цена. Причината е, че Първата световна война и Голямата депресия нарушават равномерното развитие на водещите западни държави. Социалното равновесие става трудно за поддържане, още повече че се е появил Съветски съюз, един нов тип социално-икономическа система, която е много опасна. Западът се страхува не толкова от Хитлер, колкото от Сталин.
- Какъв е отговорът на въпроса „Защо Хитлер успява да достигне до Москва?“
- Защото Сталин си поставя една задача, която е утопична по характер. За нуждите на новото строителство той иска да проведе физическо прочистване на човешкия фактор. Това не е нещо ново в историята. Прочиствания, и то в масови мащаби, провеждат Хитлер и Мусолини. Мао също е разработил такива стратегии, както и Червените кхмери в Камбоджа. Големите диктатори работят с такива приумици. Утопизмът на Сталин е насочен към това да създаде едно общество от нови хора. За целта му е необходимо да изчисти всички хора, родени в старите царски условия. В биографията си той има интересен елемент - учил е за свещеник в семинария, освен това е израснал в дълбоко религиозно семейство. Това неминуемо му оказва влияние. Макар и атеист по убеждение, той се опитва да пренесе мойсеевския модел в опита да построи едно ново общество - комунистическо, за което му трябва нов човешки фактор с ново съзнание. Мойсей извежда евреите от Египет, спасявайки ги от робството на фараоните, но впечатляващото е това, че 40 години ги принуждава да водят труден живот в пустинята. Обрича ги на глад и лишения с единствената цел да се отърве от всички, родени в робство и носещи робско самосъзнание.
Освен това Сталин иска да се издигне на нивото на Маркс и Ленин като теоретик, доразвил марксистко-ленинската теория и осъществил нейното практическо осъществяване. Именно с тази цел замисля грандиозното прочистване чрез механизмите на войната. Става дума за 15 млн. души репресирани. Не всички са разстреляни. Една голяма част преминават през лагери, и то в полярните кръгове, а оцеляването там е било фактически невъзможно.
- На другия полюс - Америка, друга световна сила, кое стои в основата на нейната хегемония?
- Близо 40 години след войната за независимост е обявена доктрината „Монро“. През 1823 година Америка обявява двата американски континента, разположени в Западното полукълбо, за зона жизненоважна за американските интереси. Т.е. неприкосновена за европейските политически фактори. Всъщност действителният автор на доктрината е Джон Куинси Адамс, държавен секретар по времето на президента Джеймс Монро и негов наследник на президентския пост.
В книгата очертавам пътя, по който американците узряват за своя хегемонизъм и си го прокарват с изключителна настойчивост в продължение приблизително на едно столетие и половина. Постепенно вървят към неговото установяване на базата на изключително мощно икономическо развитие, което ги превръща и във водеща финансова сила в света. И то още през 80-те години на 19 век.
До 80-те години Англия е водеща икономическа и финансова сила в света. Впоследствие на основата на изключителните темпове на икономически растеж, с които изпреварват останалите развити държави, американците се превръщат в непререкаем фактор в световната политика. Интересното, е че без да изоставят своята изолационистка поза, американците провеждат масирана политика по установяване на световна хегемония. Изолационизмът е завещан от първия американски президент Джордж Вашингтон, който е категоричен, че Америка няма място в европейските работи. Обаче неговите наследници не изпълняват стриктно завещанието и излизат извън рамките на Североамериканския континент. Предпоставките в това отношение са един океан разстояние и бурно развиващата се икономика. В края на XIX век вече имат съответното самочувствие, но не и самонадеяността, поради което първоначално влизат в Първата световна война, прикрити зад изолационизма, като неутрална държава. Но той е само параван, зад който се вихри мащабна търговия и с двете воюващи страни на Стария континент. В това отношение съществуват фрапиращи данни, които съм посочил в книгата. По време на Първата световна война всеки датчанин изяжда стотици килограми масло за седмица, а шведите поглъщат тонове шоколад за месец. Швейцария изнася превъзходно зенитно въоръжение в огромни количества, без да има съответните производствени мощности. Ясно е, че нито една от тези държави не може да консумира или произвежда такива количества. Просто това са неутрални държави, чрез които върви цялата търговия с двата воюващи военнополитически блока.
- Кое е основното достойнство на тази книга?
- Проследявам пътя, по който се установява американската световна хегемония.
- Докъде може да стигне тази амбиция на Америка?
- Докато някой я прекъсне.
- Китай може ли да я спре?
- Китайците правят един невероятен икономически растеж, който на дадения етап никой не може да постигне. Данните ми са от по-ранни години, около 2015 година. По-слабо развиващите се от Китай икономики, тези на Турция и Бразилия например, постигат икономически ръст от 14%, докато в развитата част на ЕС, в най добрия случай, той е около 5%.
- Колко време Ви отне написването на книгата?
- Първата я писах пет години. Историческите съчинения са много трудоемки. Нещо като скулптурата в изкуството. Иска се изчитането на огромно количество литература, да се пресее и най-важното да се създаде съответната теза. Освен това всичко трябва да се препровери от няколко източника. Ползваш източник, но и него трябва да видиш дали е достоверен. Това е тежък труд.
През 2003 година издадохме „Воля за война“, през 2008 издадохме „Прочистването“. Идеята за „Американският изолационизъм“ бе формулирана още при написването „Волята“, но едва след написването на „Прочистването“ през 2008 година започнах да се занимавам с нея.
- Кои са източниците, които сте ползвали?
-Основно други автори, защото нямам достъп до специални библиотечни фондове и архиви. Изработил съм си един, можем да го наречем ревизионистичен стил, при който посочвам източника и съответната теза на автора, след което го разкритикувам и прокарвам собствената си теза.
- Кога приключва изследването?
- Като време приключва, когато всичко се изяснява и Америка става световен лидер. Това е след края на Втората световна война. Европа е изцяло разорена и поставена безпрекословно под домината на Америка. Когато Великобритания, Франция, пък и Германия са превърнати във второразрядни и треторазрядни сили.
- На какво се основават вашите схващания?
- Войната я разглеждам като мащабен процес, който способства общочовешкото развитие. Поради това отричам пацифизма. Той е една поза. Човекът не може да спре да воюва, противоборството му е заложено от самата природата. В природните процеси няма мир. Всички и растения, и животни са в динамичен сблъсък, водейки борба за оцеляване. В хода на тази борба видовете се развиват и усъвършенстват. Човекът не прави изключение от това правило. Обикновено приемаме войната в чисто емоционален план - като жертви, страдания и разрушения. Но е добре да се научим да я разбираме - какво тя дава за развитието, и да я изчистим от отрицателните й характеристики. Никой не се замисля над това естество на войната. А всеки говори за мир. Американците покрай войната в Украйна взеха да афишират Институт за войната. Но дали този институт изследва фундаменталните, философски измерения на войната, или се занимава с чисто военни разработки, не е много ясно.
- Можем ли да оправдаем непрекъснатите военни конфликти - в Сирия, Саудитска Арабия, Северна Африка, където Америка се меси и носи „мир“?
- Американците си следват тяхната логика, този хегемонизъм иска поддръжка. Затова влязоха в Ирак, разтуриха Либия, Сирия, Ливан, Египет.
Най-трудният въпрос е откъде тръгна американският хегемонизъм. Не се занимавам с вътрешните им проблеми. Всичко го обосновавам с тази невероятна динамика, която имат американците в своето развитие. И оттам идва потребността да доминират света. В един момент всеки един пазар става тесен. Джордж Вашингтон казва: „Изолирайте се!“ Това е неговото завещание.
- Те го харесват, почитат, но не го следват?
- Никак даже. Няма нищо такова, като американски изолационизъм. Това е мит. Още при първите наследници на Вашингтон се търсят начини за излизане извън пределите на страната. За външнополитически изяви с цел удовлетворяване на американските интереси. Обяснил съм защо англичаните допускат североамериканските колонии да се отделят като независими. Колонията дава евтини суровини; евтина работна ръка и разширява пазара. Който притежава колония, има тези три компонента. В книгата проследявам процес, при който колониалните империи започват доброволно да се отказват от колониите. Англичаните са прагматици и им е трудно да водят една война през един океан разстояние. Като цяло колониалното господство излиза твърде скъпо за поддържане и колониалните сили започват да се отказват от колониите.
- Познавате добре великите сили. България къде е - между Европа и Америка?
- С малки изключения, във времената на Симеон и Иван Асен II ние не сме имали собствена политика. Още повече след Освобождението. Дори и Стефан Стамболов, когото афишират като самостоятелен политик, и той е прозападно ориентиран. В една русофилска страна той я преориентира към Запада. Сега се случва нещо подобно.
