Притеснени са да не им искат пари
22 години продължава процесът на регистрация, никой не може да каже колко е броят им
Дона МИТЕВА
Отново на дневен ред излезе регистрацията на водовземни съоръжения (кладенци, сондажи, герани, каптирани извори, дренажи и други) за собствени потребности. От Министерството на околната среда и водите напомниха, че срокът за всеки, който има кладенец в населеното място, трябва да го регистрира.
Вече има предложение от депутатите от ГЕРБ срокът за регистрация на кладенците да се отложи за края на 2023 г. Постъпило е и друго такова от БСП срокът да бъде удължен не с една, а с три години. Да припомним, че този срок вече бе удължаван заради пандемията.
Собствениците трябва да подадат заявление в една от 4-те басейнови дирекции или при кметовете на населените места.
„Това се прави веднъж заради факта, че е упоменато в закона, и втори път, е пряко свързано с управлението на качеството и количеството на подземните води“, коментира за „Черноморски фар“ Явор Димитров, директор на Басейнова дирекция „Черноморски регион“ - Варна.
Целта на регистрацията е да се събере точна информация за броя на водовземните съоръжения, за да може да се гарантира ползването на водния ресурс. За допълнително облекчение на процеса, басейновите дирекции са изпратили вече до всички общини бланки със заявления, които са създадени за улеснение на гражданите и са придружени с указания за попълване.
В Деня на отворените врати, на 1 ноември, от 10.00 до 14.00 часа, Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) организира онлайн приемна за гражданите и широката общественост по въпроси, свързани с регистрацията на водовземни съоръжения за собствени потребности, в която се включихме онлайн.
Преди това в разговор Хюсеин Селим, кмет на село Кликач, община Карнобат обясни, че от първия ден, откакто отново е на дневен ред темата за регистрацията на кладенците, сондите, гераните и т.н., вече има подадени три заявления при него.
„Преди две години отново имаше офанзива по регистрирането на сонди и кладенци. Тогава 70% от собствениците на такива в селото подадоха документи. Тогава бе по-сложна документацията. После удължиха срока.
Тук повечето от местните имат сонди. Сега има вече при нас заявления. У нас по традиция всичко се случва в последния месец. Така е и сега – та сега стартирахме отново процедурата. А тя е такава: заявлението се подава до кмета. До 26 - 27 този месец ще трябва да ги входираме в Община Карнобат. Оттам еколожката трябва да ги входира в Басейнова дирекция. На тези хора, които не могат да се оправят сами да попълнят заявленията, им помагаме от общината“, обясни процедурата кметът на селото.
Що се касае за това дали тези 70% от собствениците на сонди и кладенци, които са подали преди две години документи, са получили вече някакъв документ за регистрация, кметът обясни, че не знае. Тогава сами са си изпращали документите за регистрация с обратна разписка. „Тогава бе по-сложна процедурата, трябваше да се прилагат нотариални актове, а сега е улеснено. Само със заявление“, обясни Селим. По думите на кмета, въпреки че хората правят регистрацията, у тях остава притеснение. „Не знам защо не им обясниха по простия начин още навремето с каква цел се прави тази регистрация. Повечето от местните очакват да им се слагат някакви водомери и да плащат за ползването на водата или да им се начислява такса“, обобщи Селим.
Регистрацията – безплатна, няма да има и такса за ползване на водата, успокояват от МОСВ
„Ползването на водата от кладенците е безплатно за хората, няма да се слагат водомери, няма да има такси, регистрацията също е безплатна, бърза, лесна и еднократна“, подчерта зам.-министър Петър Димитров в онлайн разговора, в отговор на споделените от нас притеснения на множество собственици на кладенци.
Още през 2000 година започва кампания за регистрация на кладенците и няколкократно има удължаване на законовия срок. Въпреки това за 22 години никой не може да каже колко са те в България, защото актът не е завършил.
Водата, до 10 куб. метра на денонощие, трябва да се ползва за битови цели, за отглеждане на животни за нуждите на домакинството.
Ангажиментите за регистрация произлизат от европейското и националното законодателство и единственото, което е необходимо, за да бъдат изпълнени, е страната да разполага с регистър на кладенците.
„До момента около 300 са общо подадените заявления за регистрация на кладенци в Камено. Колко са в цялата община не мога да кажа, защото отначало гражданите сами си подаваха документите, а сега заявления до 27 - 28 ноември приемат и кметовете на населени места и кметските наместници“, коментира Жельо Вардунски, кмет на община Камено и допълни: „От отдел „Екология“ ходят на място да проверят съществува ли дадена сонда или кладенец и потвърждават на Басейнова дирекция. От там нататък нищо не се е случило. Собствениците нямат никакъв документ – това разбирам от разговори с хората. Най-после трябва да има някакъв регламент и разписани правила. Сега пак като дойде краят на срока, се напъва за регистрация. Но как и кой ще ги проверява после дали всички са регистрирани – не се знае“.
Има вероятност с промяна в закона срокът отново да бъде удължен или изискването да отпадне. Освен това не е изяснен механизмът, по който ще се контролира дали един кладенец е регистриран, или не.
„В Басейнова дирекция „Черноморски регион“ пристигат между 300 и 500 заявления. Има натрупани около 8000“, обясни Явор Димитров, подчертавайки, че няма как на този етап да се каже колко са подадените заявления от област Бургас.
Законът предвижда съоръжения, които не са регистрирани в срок, да не могат да бъдат ползвани и да подлежат на ликвидация за сметка на техния собственик.
Тази мярка обаче е почти невъзможно да бъде приложена, твърдят експерти. Причината е, че обработката на данните от подадените заявления ще отнеме дълго време.
Едва когато всички документи бъдат заведени в регистър, ще може да се установи дали даден кладенец е обявен официално. А това означава, че процесът би могъл да се проточи поне няколко години. През това време няма опасност кладенец да бъде ликвидиран заради липса на регистрация.
