Петък, 13 Яну 2023
    
Бургас Мнения

Доц. д-р Николай Вълчев, директор на Института по океанология: Сейшите се образуват само в сравнително големи водоеми или части от морски басейни

  14.10.2022 13:01  
Доц. д-р Николай Вълчев, директор на Института по океанология:  Сейшите се образуват само в сравнително големи водоеми или части от морски басейни

Те са природен феномен, който настъпва по-често отколкото предполагаме и забелязваме

 

Бургаският залив като че ли е най-застрашеният участък по българското крайбрежие

 

 

Все още падналите дървета и ремонтите по фасади и покриви напомнят за голямото природно изпитание, през което премина Бургас на 17 септември. Всеки, станал свидетел на случилото се, има някакво свое обяснение. Научно такова обаче дава доц. д-р Николай Вълчев.

Николай Вълчев е роден във Варна. Завършил е Гражданския морски факултет на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” с две магистратури - по Океанология и Екология и опазване на околната среда. Доктор и доцент е по специалността “Океанология”. Тясната му специалност са “вълновите процеси и бреговата динамика”. Бил е шеф на секция “Динамика на бреговата зона” и председател на Научния съвет на Института по океанология при БАН.

Директор на института е от февруари 2021 г.

 

 

Интервю на Дона МИТЕВА

 

- Доц. Вълчев, феномен ли бяха опустошителната буря и дъждът, които се случиха в региона на Бургас на 17 септември? Има ли и какви са научните обяснения за това?

- Да, това е природен феномен, който настъпва по-често отколкото предполагаме или забелязваме, защото неговата интензивност и влиянието му върху бреговете варира в зависимост от конкретните метеорологични условия и състоянието на морската повърхност.

- Какъв все пак е генезисът на явлението?

- Явлението се нарича сейша, като етимологията на термина е свързана с латинската дума за „сух“, явно продиктувано от познатия ни резултат.

По същество, това е стояща вълна, която се образува в затворени или полузатворени водни басейни, като вътрешни морета, вдадени в сушата заливи, езера, дори пристанища, в които е възможно отразяване на постъпващите вълни от твърдите граници. Те се предизвикват от резонансното взаимодействие на вълните, породени на морската повърхност от изменения в интензивността на вятъра или вариации на атмосферното налягане. Тези ефекти най-често се свързват с морските бури, възникващи например при преминаване над Черно море на средиземноморски циклони.

Черно море е известно и с това, че метеорологичната обстановка често се определя от средномащабната атмосферна циркулация, формираща се над самия басейн, която е способна много бързо да промени времето. В тези случаи се образуват интензивни циклонални вихри с ниско налягане в центъра и високо в периферията им, които, образно казано, „всмукват“ водата и причиняват отклонение на морската повърхност от равновесното ѝ положение. Когато това се случи в непосредствена близост до брега, видимият ефект на този наклон от периферията към центъра на вихъра е оттеглянето на водата от крайбрежната зона и осушаването на дъното. След преминаването на вихрите започва да преобладава силата на гравитацията, която се стреми да върне морската повърхност в равновесното ѝ положение, т.е. водата се връща към брега, откъдето вълната се отразява, образувайки сейша. Затихването ѝ е бавен процес, тъй като сейшите са дълги вълни, т.е. височината им е много по-малка от периода. Конкретните параметри зависят от мястото на образуване и интензивността на предизвикващите ги сили.

В Черно море височината на сейшите варира от няколко до няколко десетки сантиметра, а периодът – от десетки секунди до десетки минути. Добре известни са сейшите в Севастополската бухта.

- Черно море е полузатворено, гражданите не си спомнят морето да се е отдръпвало от брега толкова силно. Климатичните промени ли предизвикват такова явление?

- Сейшите често са незабележими с невъоръжено око и наблюдателите, намиращи се на сушата или в лодки на морската повърхност, може да не забележат възникването им поради дългите периоди на тези вълни. Както споменах, те предизвикват оттегляне на морето само при стечение на определени обстоятелства, което обяснява рядката поява на стряскащото за гражданите явление.

По отношение на климатичните промени, доколкото те предизвикват промяна на атмосферната циркулация, например изменение на траекторията на средиземноморските циклони, то е възможно честотата на забележимите проявления да се увеличи.

- От Ваша гледна точка могат ли да се предвиждат подобни явления? Какви са методите, които биха позволили това?

- Съвременните прогнози на времето, основани на числени модели, би трябвало да предвиждат вероятността за появата на сейши, но доколкото техният пространствен мащаб е ограничен, особено когато става дума за особеностите на местната атмосферна циркулация, както и съвкупността от ефекти, които трябва да се отчитат, точното им прогнозиране е трудно.

- Преди години едно ямболско село – Ботево, бе пометено пак – за едно и също явление ли говорим?

- Разбира се, че не. Сейшите се образуват само в сравнително големи водоеми или части от морски басейни, които са ограничени от земна повърхност. Най-вероятно явлението в село Ботево е било в резултат на преливането на язовирите в близост и излизане от коритото ѝ на река Калница.

- Какви са бъдещите рискове за повторяемост на подобни явления?

- Бъдещите рискове могат да бъдат свързани с възможни наводнения на ниско лежащи крайбрежни участъци. Не трябва да забравяме, че това е стояща вълна, при която водата не само се оттегля, но и приижда обратно, като този обратен поток може да предизвика известно заливане.

Христоматийни са примерите за наводнения в резултат на сейши във Венецианската лагуна (Адриатическо море) и Невския залив (Балтийско море). Поради особеностите на тези водоеми, сейшите са често наблюдавани явления. В това отношение Бургаският залив като че ли е най-застрашеният участък по българското крайбрежие.

Интересен факт е, че към сейшите често се отнасят т. нар. метеоцунами – високи и опасни вълни, причинени от урагани или тайфуни при приближаването им към брега. Черноморските шквалове са техни малки братя, които, разбира се, не притежават разрушителната им сила, но при преминаването им могат да се наблюдават подобни ефекти.

Разбира се, по отношение на крайбрежните наводнения с морски произход най-опасно е покачването на нивото в резултат на продължителни ветрове, духащи от морето, които нагнетяват водни маси към брега и предизвикват високи ветрови вълни. Това са различни процеси, които обаче могат да протичат съвместно и да имат трудно прогнозируеми взаимодействия.

- Какви превантивни и оперативни мерки са необходими и как се разпределят отговорностите за тях? Все пак да обърнем внимание на страховете на хората...

- Превантивните мерки са свързани с Плановете за управление на риска от наводнения, които се изготвят от Басейнова дирекция за Черноморския район и свързани с това програми от мерки за намаляване на риска, които се обновяват в рамките на шест годишни цикъла. Всъщност, в момента се намираме в период на актуализация. Част от мерките би трябвало да бъде и оперативното прогнозиране на опасни явления, предизвикващи крайбрежни наводнения.

- Възможно ли е изследването на подобни явления да бъде използвано за изграждане на система за институционална реакция?

- Разбира се! Обикновено всички инструменти за прогнозиране и предлагането на възможни мерки за намаляване на риска от различно естество с доказана ефективност служат за изработване на система, подпомагаща взимането на решения от отговорните институции в кризисни ситуации. Тук трябва да подчертаем, че Община Бургас разполага с модерна Информационна система за управление на водите, което е голямо предимство по отношение на ранното известяване за опасни явления.

- Дали това явление, както и да го наречем, освен страх предизвиква и научното любопитство за използването му в научно-техническия прогрес?

- Това явление не би трябвало да предизвиква страх в едно добре информирано и защитено от дейността на институциите гражданско общество. А целта на научния прогрес би трябвало да бъде високотехнологично наблюдение и по-надеждно прогнозиране на подобни феномени, както и предлагането на съвременни, природосъобразни мерки за намаляване на рисковете и последствията от тях.

 


Анкета

Мнения

Мнения
Евродепутатът Илхан Кючюк:  България  и Македония се познават твърде малко
  26.07.2022 15:22      

Ние трябва да обясним в стратегическа план тезата, че имаме обща история и общо минало и