Главният прокурор разпореди на обвинителите да изследват по-подробно обстоятелствата при такива престъпления
Георги РУСИНОВ
Пътните нарушения зачестяват все повече и повече, а с тях и транспортните престъпления. Както „Черноморски фар“ писа наскоро, доклад на ОДМВР-Бургас посочва, че само в рамките на година драстично са се увеличили тежките катастрофи в областта, при които са загинали или ранени хора. Нараснал е и броят на жертвите и потърпевшите.
В средата на септември главният прокурор Иван Гешев утвърди методически насоки за подпомагане работата по делата за така наречените същински транспортни престъпления. Целта е да се повиши ефективността на досъдебните производства и да се осигури правилното прилагане на закона.
В насоките се отбелязва, че е необходимо да се изследват в пълнота всички обстоятелства относно наличието на евентуален умисъл при извършване на транспортни престъпления с причинена смърт на едно или повече лица, средна или тежка телесна повреда или значителни имуществени вреди.
Указанията са при разследването фактите да се изследват задължително с оглед и на версията, че водачът на моторното превозно средство е извършил престъпление по транспорта (по чл. 342, ал. 3 от НК) при евентуален умисъл, когато: умишлено е нарушил правилата за движение; съзнавал е възможността по този начин да причини общественоопасни последици, но е продължил да управлява без да предприеме каквито и да било мерки за предотвратяването им; станал е негоден да управлява моторното превозно средство под въздействие на алкохол и наркотици.
Насоките включват наблюдаващите прокурори навреме да преценяват при всеки конкретен случай необходимостта от извършване на допълнителни действия по разследването – например повторен оглед на местопроизшествието, при който да се преценят вида и състоянието на пътната настилка и пътните знаци, наклона на пътя, износеността на маркировката и други.
При изясняване на механизма и причините за пътнотранспортното произшествие задължително да се преценява необходимостта от възлагането на задачи в съответните експертизи (автотехнически, комплексни съдебно-медицински, автотехнически и други), свързани с изследване на пътната инфраструктура и условията за безопасност. Препоръчва се при противоречия в свидетелските показания и обясненията на обвиняемия да се провежда и следствен експеримент за проверка на достоверността им с цел изясняване на важни обстоятелства като разположението на МПС, видимостта на пътя и т.н.
От Държавното обвинение припомнят, че предвид тревожния ръст на пътнотранспортните произшествия след употреба на алкохол и наркотици още през май 2020-а Прокуратурата внесе в Народното събрание експертни предложения за изменение и допълнение на Наказателния кодекс в частта за престъпленията по транспорта. През юни 2022-ра Прокуратурата представи отново предложения за законови промени, които са от компетентността на Народното събрание.
Репортер на „Черноморски фар“ потърси двама бургаски адвокати, които са на различни мнения по темата, но и двамата отчитат безспорно зачестяването на всякакви транспортни нарушения, включително и на тежките катастрофи с причиняване на смърт.
Адвокат Калоян Кръстевич: Ефект ще има не завишаването на наказанията, а гарантирането на тяхната неизбежност
Според Калоян Кръстевич – адвокат по наказателни дела, разликата между евентуалния умисъл и грубата небрежност или самонадеяността, безспорно е много тънка.
„Видът на вината се изразява най-вече в отношението на дееца към последиците, които ще настъпят от неговото деяние. В единия случай извършителят ги допуска като последици, като съзнава вероятността те да се осъществят. Във втория случай извършителят по-скоро е предвиждал настъпването на тези последици, но е очаквал да успее да ги предотврати. Когато едно лице седне зад волана на автомобил, докато е под въздействието на алкохол или наркотични вещества, то очевидно съзнава, че така извършва престъпление. Изобщо не съм съгласен, обаче, че извършвайки това престъпление, същото лице автоматично приема и предвижда други бъдещи последици – настъпването на ПТП, причиняването на смърт и прочее, като по този начин у това лице се формира и евентуален умисъл за друго престъпно деяние. Шофирането е дейност, която е свързана с много рискове и всеки водач на автомобил би могъл да се окаже участник в ПТП – дали по своя вина, или по вината на друг водач на превозно средство. Хипотетичната вероятност за всеки водач да предизвика ПТП, не би следвало да се приема за явно вероятна тогава, когато водач е употребил алкохол или наркотични вещества. Намирам подобен подход за нелогичен и несъстоятелен, защото водач на МПС не става равнодушен към настъпването на всички възможни последици, след като употреби алкохол или наркотични вещества.“
Адвокатът коментира и трагичния инцидент с автобуса, превозващ нелегални мигранти и управляван от сириеца Омар Абдан, който буквално помете патрулния автомобил, в който бяха двамата бургаски полицаи Атанас Градев и Йордан Илиев и които, за нещастие, загинаха на място при това произшествие.
„Напоследък размишлявах върху темата за евентуалния умисъл точно във връзка с тази трагична ситуация. Въпросното лице е управлявало автобус с превишена скорост (около 100 км/ч), преследвано от полицейски автомобили с включена сигнализация и в един момент е забелязало, че пътят му е препречен от друг полицейски автомобил, спрян на разстояние не повече от 200 метра. За мен няма никакво съмнение, че това лице е било под силното въздействие на адреналин и е било изнервено и неспокойно, а от такъв човек трудно може да се очаква да реагира хладнокръвно при внезапно възникнала друга опасност. Моето впечатление е, че този човек не е целял да блъсне полицейския автомобил, а дори направил опит да избегне сблъсъка с него, като се опитва да отбие автобуса вдясно. И заради това аз не считам, че може да му се вмени умисъл за причиняване на ПТП, а камо ли причиняването на смърт. Съвсем различно би било, ако от действията на водач на МПС се установи, че същият е взел решение да блъсне умишлено друг автомобил, и то като е съзнавал, че в този автомобил има други хора, чиято смърт ще причини.
Обществото обаче е изключително настръхнало по тази тема в момента и напълно разбираемо се чуват призиви за по-тежки наказания на пияни и дрогирани шофьори, причиняващи смърт. Има ли обаче резон в това?
„Не мисля, че само завишаването на наказанията ще постигне търсените резултати. Един от най-бележитите изследователи в наказателното право, италианецът Чезаре Бекария, е наблегнал на това, че ключът към превенцията на престъпността не е суровостта на наказанието, а съзнаването на неговата неизбежност. Изцяло споделям тази теза, защото според мен именно това би възпряло потенциалните извършители на престъпления, вместо формалното завишаване на наказанията. В студентските си години участвах в студентска бригада в САЩ, Тексас, и там силно впечатление ми направиха разпространени навсякъде билбордове, които предупреждаваха: „Караш ли пиян, отиваш в затвора!“. Помислих това за някакво блъфиране, но мои познати ме увериха, че това се случва и на практика. А когато всеки шофьор знае, че ако шофира пиян, ще влезе в затвора, ще се замисли преди да направи нещо подобно. Ето, тук говорим не само за тежест на наказанието, а за съзнанието за неизбежността му“, даде пример юристът.
По темата с тежките наказания и защо невинаги са удачни, адвокат Кръстевич сподели интересен паралел, който преди време е бил направен между Русия и Китай.
„Ако си спомням правилно, през Средновековието в Китай наказанието за грабеж е било едно – да кажем, строг тъмничен затвор, а наказанието за убийство - смърт. В Русия наказанията и за грабеж, и за убийство са били еднакви - смърт. В резултат от това в Русия грабежите, придружени с убийство, са били много по-често срещани, отколкото в Китай. Защо? Когато знаеш, че последиците ще са едни и същи, ставаш безразличен към това, което ще направиш. След като така или иначе ще получи смъртна присъда, дали ще убие този, когото ще ограби, или само ще го ограби, е без значение за извършителя“, продължи той.
Затова според бургаският адвокат ключът е в превенцията.
„Не мога да си обясня какво се случва с нашето общество, но духът отдавна е изпуснат от бутилката. Почти ежедневно виждаме водачи на автомобили, които грубо нарушават правилата за движение. Като че ли съзнанието на обществото е тотално деформирано и на голяма част от съгражданите ни изобщо не им пука, че нарушават правилата. По мое мнение успешната превенция може да бъде реализирана само от една добре работеща система за пътен контрол, с използването на повече съвременни технически средства. Мой клиент, който се е върнал да живее в България от Канада, ми разказа, че така и не е подновил канадската си книжка, защото вече не живее там. Това обаче се оказва проблем за ползването на негов автомобил, който се управлява от дъщеря му в Канада и която му се оплаква, че всеки ден я спират, за да проверят кой шофира този автомобил. Явно използваната там система моментално дава индикации за това, че собственикът на даден автомобил не е правоспособен водач, но автомобилът се движи по пътищата“, разказа Кръстевич.
Адвокатът изрази мнение, че системните нарушители на правилата, които не срещат никакви последици от нарушенията си, изграждат убеждение, че никой няма да ги залови и на тях нищо няма да се случи.
„Моето мнение е, че работещата система за контрол е ключът към решаване на този проблем. Наказанията и в момента нито са ниски, нито са символични. Само че дали се налагат на всички нарушители и дали реално се изтърпяват – това е друг въпрос. Видяхме и трагичния случай в град София с лицето Георги Семерджиев, който причини смъртта на двете момичета. Многократно наказван, но продължава да управлява автомобил – с бясна скорост и вероятно под въздействието на наркотици. Тук пак опираме до проблеми в системата, като ще дам и друг пример. На мой клиент с присъда беше наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца. В тази хипотеза, препис от присъдата се изпраща по компетентност на „Пътна полиция“, за да се приведе наказанието в изпълнение. В повечето случаи органите на реда не предприемат мерки за изземването на свидетелството на тези водачи, а очакват той сам да отиде и да предаде този документ в полицията. И стана така, че въпросният клиент ми се обади след шест месеца и ме попита кога ще му вземат книжката, защото до момента никой не го бил потърсил. В тези случаи срокът на наказанието не почва да тече, защото държавният апарат не си е свършил работата. Според мен проблемът в значителна степен се дължи на контролните органи. Ако те си изпълняват по-стриктно задълженията, то тогава ще има и по-ефективен контрол“, обясни той.
Кръстевич сподели свои наблюдения върху голяма част от водачи, наказвани за шофиране в нетрезво състояние.
„Изтърпяват си наказанието и след време го правят пак, и пак, и пак. Явно става въпрос за девиация в модела на мислене на тези хора, не мога да си го обясня по друг начин. Може би трябва да има по-сериозни последици за този тип „системни нарушители“, когато същите са извършвали даден тип нарушение многократно и са проявили някаква форма на склонност. Може би трябва да се подхожда по-внимателно към профила на такъв тип извършители, за да може по отношение на тях да се вземат специални мерки и да се препятства извършването на други нарушения.“
„Мисля, че полицията трябва да внедри и въведе много по-съществен и качествен мониторинг на водачите на пътя, особено в населените места. Правят се гонки, съседи се оплакват от лица, които управляват автомобили през нощта с бясна скорост и тези прояви се случват регулярно. Превенция може да бъде постигната както с въвеждането на сериозни наказания за такива нарушения, така и чрез текущ контрол от органите на реда. Не съм сигурен кой от двата примера съставлява по-висока степен на обществена опасност – водач, който управлява кола с бясна скорост, докато се състезава с още двама-трима такива водачи, или този водач, който шофира автомобил в нетрезво състояние. Мисля, че степента на обществената опасност на тези две деяния не е особено различна – защото и в двата случая водачът може да отнесе всеки, който внезапно е излязъл на пътя му“, поясни адвокат Кръстевич.
Той отчете и като резонно друго предложение от преди време, в което се искаше младите/новите шофьори да нямат право да шофират веднага мощни автомобили.
„Наистина има родители, които купуват такива коли на децата си, които все още нямат никакви шофьорски умения. По този начин много се увеличава вероятността този водач да допусне пътно нарушение. Същото важи и за младежите с пистовите мотори. Без никакъв опит възсядат машина, която може да ускори от 0 до 200 км/ч за няколко секунди“, уточни той.
Адвокат Момчил Момчилов: Прилагането на закона е проблем, масово се сключват споразумения
Друг виден бургаски адвокат - Момчил Момчилов, изрази мнение в подкрепа на разпоредените методики от страна на главния прокурор. За „Черноморски фар“ адвокат Момчилов заяви, че в момента по нашия Наказателен кодекс шофирането след употреба на алкохол или наркотици се водят непредпазливи деяния.
„Малко е абстрактно и по-скоро чисто теоретичен е разграничителният момент. Т.е. формата на вината е непредпазливост и наказуемостта е по-лека. Но факт е, че не се осъществява това, което законът предвижда с налагането на едно наказание – индивидуалната превенция. Смисълът на наказанието е да накара този, който е извършил престъпление, да се поправи и в бъдеще да не допуска такива неща. Второто е и генералната превенция. Със санкционирането на такъв тип правонарушения, престъпления да се въздейства на обществото, за да не се допускат такива деяния. Очевидно ние нито с индивидуалната, нито с генералната превенция постигаме такива цели, които на теория се преследват със санкционирането на пътните произшествия. Все по-често сме свидетели, че ежедневно са залавяни десетки шофьори след употреба на алкохол или наркотици. По тая причина поведението на главния прокурор да насочи вниманието на прокурорите към тези по вид престъпления, които за съжаление са ежедневие, следва да бъде подкрепено. Похвално е. Тук се отива вече в една друга посока. До момента се разглеждаха като непредпазливи. От тук насетне да се насочи вниманието на прокурорите да се изследва възможността дали не се извършват тези деяния под друга форма на вина. Действително законът казва, че когато са причинени телесни повреди или смърт, било то след употреба на алкохол или наркотични вещества, наказанието е по-голямо, отколкото е по основния състав. Но не коментира дали формата на вината е друга“, коментира той.
Адвокат Момчилов добави, че колегите му, които се занимават с наказателно право, определят като абсурд пътнотранспортните произшествия да бъдат в друга форма на вина освен непредпазливост.
„Да, обаче ако се загледаме хубаво в това, което сме учили в университета по „Наказателно право“ за формите на вината, ами все по-често откриваме, че чисто непредпазливото деяние шофиране след употреба на алкохол или наркотици е далеч извън рамките на чистата непредпазливост, каквато правната теория познава. Защо? Формата на вината евентуален умисъл – при нея отношението на дееца е, че той допуска обществено опасните последици, които могат да настъпят, съгласява се, че те са възможни да настъпят, но се примирява, отнася се с безразличие към тях, арогантно ги игнорира. Много често тези, които управляват под въздействието на алкохол или наркотици, точно с тази мотивация го правят. Казват си: „На мен ли ще ми се случи? Ако ме спрат, ще дам някой лев и ще се отърва!“. И тази снежна топка се търкаля, търкаля, търкаля и сме свидетели на това, което срещаме в момента. Примерите са безброй. Един път хванат и санкциониран, втори път хванат и санкциониран. При този човек можем ли да говорим за непредпазливост? Бил е вече санкциониран за такова поведение и повтаря и потретва. Виждаме и в новините, че е пълно с пътни нарушители рецидивисти. Да, законът следва да следи за това дали примерно мен инцидентно или за първи път се случва да ме спрат и да се окаже, че съм под въздействие. Може да не съм причинил никакви обществено опасни последици, просто шофирам и рутинна проверка установява, че съм под влияние. Да, в тези случаи законът е предвидил по-леки наказания“, поясни юристът.
Адвокат Момчилов обаче категорично е на мнение, че начинът за постигане на индивидуалната и най-вече на генералната превенция е въздействие върху обществото с цел да се сведе до възможен минимум настъпването на такива обществено опасни последици, в резултат на подобни престъпни деяния.
„Хората следва да разберат, че дори и да не блъснеш друга кола, дори да не сгазиш човек, ако шофираш под влиянието на алкохол с над 1.2 промила или под въздействие на наркотични вещества, или техни аналози в кръвта, дори да си напълно адекватен към този момент, особено при наркотиците е възможно да си употребявал назад във времето, но в момента полевия тест установява, че в твоята кръв има остатъци – това е престъпление. Престъпление, което се наказва с лишаване от свобода. Това, че в масовия случай се стига до споразумения не изключва обстоятелството, че наказанието, което е предвидено е затвор. Говорим за престъпление, не за административно наказание глоба и отнемане на книжката, което е най-популярно“, посочи още той.
Според бургаския юрист и сега наказанията са достатъчно тежки с оглед на обществената опасност на деянията.
„Не може за това, че ти караш пиян или под въздействието на наркотици и не си причинил никакви обществено опасни последици, да се предвижда лишаване от свобода 10 години например. Това е свръхнаказание и отиваме в една друга крайност. По-скоро тук проблемът е в прилагането на съществуващата правна норма за санкциониране на тези видове престъпления. Прилагането на закона е проблем, тъй като в момента масовата практика е санкциониране с налагане на наказание под минимум, тъй като се стига до споразумения с Прокуратурата. Бързо се приключват тези производства, отчита се налагане на наказание, но което е отложено във времето по чл.66 от Кодекса, или така нареченото условно лишаване от свобода. Съгласен съм, че когато говорим за първо нарушение, без настъпили опасни последици да е това приложението. Но когато имаме повторност, причиняване на материални щети, телесни повреди – средни, тежки, или най-страшното – смърт, то тогава наказанията следва да са адекватни. Няма как да говорим за условно лишаване от свобода. Няма как да говорим при настъпване на смърт, че то било непредпазливо, той не е желаел настъпването на смъртта, сгазил двама души и три години затвор. Произволно казано. Това в очите и ушите на обществото не изглежда и не звучи като адекватно наказание. Това е резултатът, който имаме днес – хората не се страхуват от това, че ще ги застигне законът за такива неща и масово сме свидетели, че то се случва“, коментира адвокат Момчилов.
Според юриста от тук нататък отговорността ще е в бъдещия парламент.
„Защото той трябва да измени Наказателния кодекс така, че да даде на обществото това, което то очаква – адекватност в наказателната превенция на тези престъпления. Ролята на Прокуратурата и съда е да доведат до тази генерална превенция с актовете, които ще постановят, приключвайки такива производства. Ролята на адвокатите е да защитават клиентите си. Ако в конкретния казус има аргументи, които да доведат до смекчаване на вината, работа на адвоката е да докаже на съда, че Прокуратурата не е права. Както и обратното“, завърши адвокат Момчилов.
