Доц. Йосиф Аврамов, финансов експерт
Измина повече от година и половина от началото на Програмен период на ЕС 2021-2027 г., а в България не е известно колко и откога ще започне приемането на проекти по нито една от оперативните програми (ОП) за този период. Някои от тях са приети от ЕК като ОП „Човешки ресурси“, други като ОП „Конкурентоспособност и иновации“ са изпратени в Брюксел за одобрение, като у нас преминаха през т.нар. обществени консултации. За повечето от другите ОП обаче няма никакви данни нито на сайтовете на съответните министерства, които са техни управляващи органи (УО), нито на сайта на Министерския съвет за еврофондовете. Наистина по това време България бе управлявана от две редовни и три служебни кабинета, но все пак поне на думи, отговорните министри за програмирането на евросредствата декларираха, че е налице приемственост със своите предходни колеги.
Единствено чрез Министерството на иновациите и растежа бяха насочени 260 млн. лв. ресурс към бизнеса по схемата „Технологична модернизация на малки и средни предприятия“, като той не бе от ОП, а от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. От средата на 2020 година, когато остатъкът от парите в размер на няколкостотин милиона от предходния програмен период 2014-2020 г. бяха насочени към т.нар. Ковид мерки, то тези скромни по размер евросредства бяха първите от 2 години, достигнали до представителите на българския бизнес. Те повече от две години стояха без европейско финансиране, а към днешна дата не се знае кога ще започне приемането на проекти по новите ОП, предназначени за бизнеса. Прогнозите в тази насока са за късната есен, но това ще се реши едва когато отделните министри, ръководители на управляващите органи, решат да стартира съответната оперативна програма. Евроресурсът от Плана за възстановяване и устойчивост също не е ясно кога е наличен.
Необходимо е създаването на „финансов борд“ от експерти - финансисти, които периодично да дават оценка на финансовата политика на правителството в т.ч. и по отношение оползотворяването на ресурса от ЕС. На практика този финансов борд ще бъде консултативен орган към МС и ще е със съвещателни функции, но ще е от полза за всеки настоящ и бъдещ състав на правителството, а също на НС и на президентството.
Все още няма български проект, одобрен и финансиран по линия на Плана ИНВЕСТ.ЕУ, който замести в ЕС т.нар. План Юнкер и е предназначен за големи инвестиционни проекти. От съществено значение в проектобюджета за 2023 година е да залегне сума поне от 300 млн. лв., която чрез ББР да съфинансира големи инвестиционни обекти на български компании, които са кредитирани по линия на този план, както и от междуевропейски банки, като ЕИБ и ЕБВР, както и Банката към Съвета на Европа. Пример в това отношение е налице, тъй като в Закона за държавния бюджет преди няколко години бе предвидена сума от 100 млн. лв. за съфинансиране на български проекти, които са одобрени по т.нар. План Юнкер, но тогава ББР на нито един български инвестиционен проект не отпусна кредит под формата на съфинансиране, а такива искания бяха налични. От съществено значение е създаването и на Консултантско звено или на отделна консултантска фирма на държавно ниво за консултиране на големи европроекти по ОП. В тази връзка е наложително оказване на съдействие от страна на предложения финансов борд за осъществяване на връзка между потребностите на практиката и науката. Неотдавна във вестник „Труд“ бе лансирано предложението за изготвянето и утвърждаването от УС на ББР на нов кредитен продукт в системата на ББР, предназначен за краткосрочно (не повече от 6 месеца или една година) покриване на собственото финансиране, свързано с участието им в български и международни научни и бизнес проекти на иновативни малки и средни предприятия, в т.ч. стартъпи и Центрове за трансфер на технологии. Предложено бе лимитът на новия кредитен продукт с преференциален лихвен процент (до 3 %) да е до 100 000 (сто хиляди) лв. и да се обособи като „Кредит за финансиране за оборотни средства на иновативни МСП и Центрове за трансфер на технологии“.
Визираният кредитен продукт е възможно да се реализира и по друг начин - от фонд, лицензиран от Фонда на фондовете. Това засега няма как да се случи, тъй като няма яснота относно използването на финансови инструменти с ресурс от българските ОП. У нас е възможно това да стане чрез Фонда на фондовете (ФнФ) и чрез кредитни гаранции, предоставени от търговските банки. Това допълнително обезпечение, което банките прилагат е за сметка на ресурса от ОП. Тази сравнително нова финансова институция (ФнФ) функционира от около 5 години, предоставила е финансов ресурс на около 7-8 фонда за нуждите на бизнеса, 3 фонда за градско развитие и 3 фонда за нуждите на социалната политика у нас. Това обаче е крайно недостатъчно и повечето от изброените фондове вече година и половина почти не отпускат ново финансиране, поради изчерпване на своя финансов ресурс. Екипът на Фондът на фондовете не е ясно какво прави от началото на 2021 г. и неговата дейност инцидентно е присъствала в медиите и то само, заради това, че на два пъти му се смени ръководството. Нещо повече, не е ясно какъв ще бъде ресурса за финансови инструменти, с който екипа на Фонда на фондовете ще разполага в Програмен период 2021-2027 г., както и не е уточнен ресурсът за гаранционни схеми, който ще бъде предоставен на представителите на малкия и средния бизнес при отпускането на банкови кредити от търговските банки у нас.
Очакванията от страна на банките у нас, този европейски ресурс за банково гарантиране е да се повиши значително в настоящия програмен период 2021-2027 г. Възможно бе разпределението на ресурса за финансови инструменти, който следва да достигне до 1/3 от общия обем на евросредства, да бъде дискутиран както с браншовите и с работодателските организации, така и с представители на научната общност, поради липсата на финансов борд у нас, което не бе сторено. Предвид стриктния контрол от страна на търговските банки, така и от фондмениджърите на фондовете (повечето от тях са бивши банкери), ресурсът за финансови инструменти е един от малкото, от който не е възможно да се отклоняват средства или с други думи - да се краде от него. Точно заради това обстоятелство, той се програмира и се разпределя на „тъмно“, т.е. по възможно най-непрозрачния начин. Наложително е екстрено да се „изсветли“ разпределението на евроресурса, предназначен за финансови инструменти. По бъдещата ОП „Конкурентоспособност и иновации“ се предвижда използването на микс или комбинирана форма на финансов инструмент и грант, която е непозната за представителите на бизнеса у нас и бе възможно да се организира разяснителна кампания за нейното прилагане, но и това не бе осъществено.
