По жътва: Внос на украинско зърно бута нашенци към фалити

Дона МИТЕВА

 

България е залята от украинско зърно, алармират фермерите. В момента, в който у нас с пълна сила тече жътвената кампания, камиони внасят евтино зърно през Румъния, алармираха от Националната асоциация на зърнопроизводителите. „Оформя се „перфектната буря“ за българските зърнопроизводители – ниски изкупни цени, ниски добиви и висока себестойност на продукцията“, предупреждават от Националната асоциация на зърнопроизводителите.

„Страната ни е залята в момента с евтини царевица, слънчоглед, ечемик от Украйна. Само пшеница не съм сигурен дали са започнали да внасят, но скоро и това ще стане. Нямам идея точно как се случва това, само съм сигурен, че се прави от частни лица. В момента украинското зърно е на много ниска цена. Те продават на себестойност, като тяхната е много под нашата“, коментира Илия Проданов, зам.-председател на НАЗ и зърнопроизводител от Бургаски регион.

По негови думи в Добричко фабриките за производство на олио купуват изцяло украински слънчоглед под 1000 лева за тон. На българския пазар себестойността е 1300 - 1500 лева за тон. Онези нашенски земеделци, които са задържали и не са си продали слънчогледа, сега вече нямат никакъв шанс да направят това.

В тази връзка от НАЗ изпратиха писмо до правителството в оставка - конкретно до финансовия министър Асен Василев, министъра на земеделието Иван Иванов във връзка с този внос на зърнени и маслодайни култури от Украйна. В него се казва:

 

„Вследствие приемането на 24 май 2022 година Регламент за временна либерализация на търговията с Украйна, Националната асоциация на зърнопроизводителите сигнализира за редица негативни обстоятелства и последици:

1. Вносът на слънчоглед, пшеница, ечемик и царевица от Украйна е в невиждани до момента за страната обеми;
2. Вносът на зърнени и маслодайни култури не е с цел транзитно преминаване през територията на страната и достигане до страните членки на ЕС, които са нетен вносител на тези култури, а напротив, тези селскостопански култури са реализирани на българския пазар;
3. Украинските слънчоглед, пшеница, ечемик и царевица са изкупувани от българските преработватели и търговци на непазарни цени, които са далече под себестойността на българската зърнена и маслодайна продукция;
4. В разгара на жътвата местният пазар на зърнени и маслодайни култури се задоволява от украинското зърно, свивайки по този начин пазара за българското зърно, както по отношение на изкупни цени, така и по отношение на търсени обеми;
5. В момента българската рапица не може да бъде реализирана в страната, тъй като търговците очакват да закупят евтина рапица внос от Украйна.
6. Украинските зърнени и маслодайни култури не отговарят на високите изисквания на фитосанитарния контрол на ЕС, като същевременно внасяното зърно и слънчоглед са със силно занижено качество.

По думите на Илия Проданов качеството на българското зърно е далеч по-високо, защото не се пръска със забранени в Европа препарати.

„В Украйна онези препарати, които не се използват в ЕС, са позволени и реално това зърно, което влиза в България, никой не може да гарантира дали няма да бъде продадено като българско. И утре да бъдем обвинени, че продаваме замърсено зърно“, коментира зърнопроизводителят, изказвайки съмнение, че като цяло качеството на зърното, което влиза от Украйна, е много ниско. Но дори и да бъде използвано на родния пазар, отново става дума за качество.

Още преди изпращането на писмото до правителството в оставка, министър Иванов е бил запознат с проблема, по време на официалното откриване на жътвената кампания, което се състоя в Старозагорско.

За бургаския зърнопроизводител най-важното е вносното зърно от Украйна да бъде подложено на фитосанитарен контрол: „Никой не следи за това. Зърното влиза с камиони през страна, членка на ЕС – Румъния, и никой не го проверява“.

По негови думи: „Образува се перфектната буря – ниски цени, никакво търсене на зърно, защото пазарът ще е залят, а ние сме с много висока себестойност“.

Например: себестойността на един килограм българска пшеница излиза около 0.70 лв. В момента търговците не дават и 60 стотинки.

„Ще се вкара евтина пшеница от Украйна и ние ще се чудим какво да правим нашата“, заключава зърнопроизводителят. И е категоричен, че това ще доведе до сигурни фалити на българските земеделски производители.

Чрез писмото от НАЗ настояват: „Уважаеми господа министри, НАЗ апелира за завишаване на контрола и проверките от страна на Агенция „Митници“ и БАБХ по отношение на украинския внос на хранителни суровини, както и за предприемане на всякакви възможни мерки от страна на отговорните институции за предотвратяване на надвисващата криза в сектор „Зърнопроизводство“.

„Ние не можем да внасяме евтини торове от Русия и Беларус, украинците си произвеждат евтини. Заради спрения внос, който имаха, складовете им са заринати със зърно, а кампанията при тях започва до двадесетина дни и няма какво да го правят – трябват им складовете и го продават на ниска цена. Просто да се отърват от него и да си приберат новата реколта, която идва буквално след месец“, обяснява ситуацията с отприщването на евтиния внос Проданов.

Българските складове на търговците също са пълни, защото и те не са успели да изнесат физически пет милиона тона, които други години се продават принципно в чужбина.

„Ако сега се внесат, да кажем, и два милиона тона украинска пшеница, ще стоим поне две години със старо зърно. В момента жънем, складовете на всички са пълни. Пазарът е нула. Откакто сме почнали жътвата, вече повече от десет дена, нямам нито едно обаждане за зърно. Никой не е търсил да купи. Друга година ни запалват телефоните, идват, вземат проби, за да се ориентират къде какво е качеството, а сега пълно мъртвило – нито за пшеница, нито за ечемик. За нищо“, рисува обезпокоителната картина Проданов. Той е убеден, че ако ситуацията продължи още два-три месеца, българските зърнопроизводители ще продават на загуба.

За хората, които произвеждат хляба на страната, се вещае съдбата на зеленчукопроизводителите и овощарите. След дъмпинговия внос и фалитите, ще дойде моментът да се търси кой ще произвежда пшеница. Или както внасяме всякакви плодове и зеленчуци, ще тръгнем да го правим и със зърното. А да не забравяме, че голяма част от него се произвежда в Бургаски регион.