По-малко масиви с повече и по-качествено грозде, но липсва субсидиране и работна ръка
Янчо НИКОЛОВ
Гроздоберът в Бургаски регион е вече факт. Кампанията по прибиране на гроздовата реколта е важна стъпка в процеса на винопроизводството и спиртните напитки. По стара традиция гроздоберът се провежда около Кръстовден – 14 септември. Но около неизбежно променящите се климатични условия в последните години, е изместен с няколко дни. Времето също може да промени графика за прибиране на продукцията – слани, градушки, топлина, дъжд и други фактори.
В Бургаско кампанията по прибирането на реколтата е вече в разгара си, въпреки че от година на година инвестициите в този сектор намаляват, а с тях и лозовите масиви. Малкото останали земеделци в отрасъла с непосилен труд и „ходене по мъките“ успяват да покрият нуждите за потреблението.
Един от големите изкупвачи на гроздова продукция в региона е „Винпром - Поморие“.
Производствената база не е от типа „затворен цикъл“, като по този начин дава възможност на гроздопроизводителите да пласират своята продукция, без да монополизира сектора.
Заводът работи с малкото останали земеделци в региона, които се водят постоянни доставчици.
Напук на липсата на държавна субсидия, която води лозарите до ръба на оцеляване, тази година добивът се очаква да е по-добър от предходната.
„6500-7000 тона беше миналата година постъпилата продукция след гроздобера. Тази година очакваме между 8000 и 10 000 тона. Доста впечатляваща разлика. Като цяло качеството на гроздето е по-високо, поне досега постъпилата продукция сочи това. Показателите на гроздовете са отлични – захарност, липса на болест, кондиция и много други критерии се покриват превъзходно. Въпреки сухите месеци през лятото, реколтата е добра“, обяви директорът на Винзавода в Поморие Христо Янков.
Той подчерта, че в бургаския регион се отглеждат различни сортове, като „Дамят“, „Каберне“, „Совиньон“, „Блан“, „Мерло“ и други. Но преобладава „Мускат-отонел“. Един от най-добрите сортове за производство на мускатова ракия, която е с най-голямо търсене на пазара и най-висока изкупна цена.
В зависимост от сортовете се изкупува и продукцията от земеделците. Цените варират от 50 до 70 стотинки за килограм.
Всеки изкупвач се стреми да изкупува продукция от региона, в който се намира. Според Христо Янков превозът на грозде от единия край на страната до другия е нерентабилен. Това помагало и на лозарите по региони да продават своята продукция с гаранция, че тя ще бъде изкупена и на добра цена, и с добре запазено качество. Това, от своя страна, стимулира и мотивира земеделците да развиват сектора.
„Освен това, залагаме и държим на местните традиции. Да запазим и съхраним малкото останали в бранша лозари. Друг е големият проблем, който трябва да се реши от държавата. Това е субсидирането. Единствено българските земеделци-лозари не получават субсидии. Те едва оцеляват, а ако не се намери начин за финансово подпомагане, си отива този отрасъл. Лозята в района са намалели чувствително“, категоричен е Христо Янков.
Според него е нужно държавата да разгледа проблема и да изгради стратегия за подпомагане и спасяване на сектора.
България е единствената страна в Европейския съюз, в която няма субсидиране на лозарството. За Янков, това води до невъзможност да бъдем конкурентоспособни на западните производители.
„Друг немалък проблем за кампанията е липсата на работна ръка. Големият отлив на гроздоберачите към западните държави. Тяхната държавна политика и субсидирането на отрасъла позволява високи изкупни цени и количество на производствени продукти, търсенето и т.н. Например един гроздоберач във Франция взема 50 евро на ден.
Това тук няма как да се случи, а от там идва проблемът с навременното обиране на реколтата“, споделя г- н Янков.
Безразборното внасяне на евтино грозде и вина също влияе зле на българското производството и пазар.
„Затворен цикъл“ - перспективата пред бранша
Според Марио Попов – управител на „Шато Сунгурларе“, най-перспективно за българските лозари е изграждането на дружества, кооперации или фирми от типа „Затворен цикъл“.
Фирмата, която е собственик на „Шато Сунгурларе“, е точно от този вид. Тя разполага с лозови масиви, които обработва, а продукцията преработва в бели и червени вина от среден и висок клас.
Управителят на фирмата заявява, че тази година реколтата е изключително висока. Най-силен е добивът и качеството при червения сунгурларски мискет, шардонето, мерлото и сирата.
„В момента се наблюдава една доста тежка криза в сектора, но аз вярвам, че това ще се промени. Тепърва има да се работи в него. Правят се постъпки и се водят преговори за субсидиране на дребните и средни производители на държавно ниво. Една правилна икономическа стратегия в правилната посока ще доведе до възстановяване на лозарството. Гроздето е скъп и търсен продукт. Има ли субсидии, ще има инвестиции. Има ли инвестиции, ще има и продукция. Честната конкуренция ще повиши още повече качеството, а от там и търсенето“, обяснява Марио Попов.
Дребните производители - в колапс, кооперации тръгват към отглеждане на овошки
Дребните производители за момента са в колапс. Някои от тях се отказват и преминават в друг отрасъл. Други едва покриват разходите.
„Безсмислено е да инвестирам пари в този сектор. Губим хиляди, а лозовите масиви са остарели. Пари за нови насаждения няма, а и се изисква и време, има разходи, които са невъзстановими“, казва Емил Иванов от Земеделска кооперация „Напредък“- квартал „Банево“.
Председателят на кооперацията обявява, че причините са комплексни. Много от лозовите насаждения са от 1965 година. Реколтата е хубава, но малко. Едва 150 килограма на декар са последните добиви, което не може да покрие разноските по обработване, пръскане и беритба.
Кооперацията се е отказала да обработва сто декара лозя, които иска да превърне в плодни градини с черешови и други насаждения.