Забавен повече от година документ от ЕК бави бизнеса и държавите членки
Георги РУСИНОВ
Директивата на Европейския съюз за забрана на определени пластмасови продукти за еднократна употреба все още не е залегнала в българското законодателство. Това отговориха от Министерство на околната среда и водите на запитване от „Черноморски фар“. В целия ЕС тя влиза в сила от 3 юли 2021-ва и всички държави членки дотогава трябва да са я вкарали в националните си законодателства.
„Към настоящия момент не е приключил процесът по подготовка на съответните проекти на нормативни изменения, с които да бъде транспонирана директивата на ЕС за намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда в националното законодателство“, посочват в първите редове на отговора от МОСВ.
Обяснено е, че когато това стане, то ще бъде обнародвано в Държавен вестник и ще бъде публикувано на интернет страницата на Министерството.
Целта
на директивата е да насърчи преходът към кръгова икономика чрез въвеждането на комбинация от мерки, пригодени към продуктите, обхванати от директивата, включително забрана в целия ЕС на пластмасови продукти за еднократна употреба, когато са налични алтернативи. Същата директива предоставя стратегия на ЕС за пластмасите, която е важен елемент в преминаването към кръгова икономика.
От МОСВ добавят, че основата цел и философия на директивата е борбата със замърсяването на морската среда, което е резултат именно от прекомерното използване на определени видове еднократни пластмасови продукти.
Проблемът
е световен и не касае само Европа, която полага най-големи усилия в екополитиките. В океана вече има цял остров от пластмаса. Годишно хиляди морски видове умират след погълнати частици микропластмаса, която се получава от някои биоразградими пластмасови продукти и в случая също са вредни.
„Основното послание на европейската политика в тази посока е намаляване образуването на отпадъците и поставяне на акцент върху многократната употреба. В този смисъл, не следва да се търси пряко заместване на ограничаваните пластмасови артикули с такива от други материали, а цялостната промяна на поведението към използването на по-малко еднократни продукти“, уточняват от Екоминистерството.
Както вече писахме, директивата обхваща продукти, направени изцяло или частично от пластмаса, които по принцип са предназначени за употреба само веднъж или за кратък период от време, преди да бъдат изхвърлени.
А какво след 3 юли?
Пластмасовите продукти, които трябва да бъдат забранени след 3 юли, включват: прибори за хранене (вилици, ножове, лъжици, пръчици за хранене); чинии; сламки; клечки за уши; бъркалки за напитки; пръчици, които следва да бъдат прикрепени и да поддържат балони; съдове за храна, изработени от експандиран полистирен (б.а. стиропор); продуктите, изработени от оксо - разградима пластмаса.
„МОСВ полага нужните усилия необходимите нормативни промени да бъдат направени съобразно утвърдения график и да бъде спазен крайният срок за транспониране на директивата. Работи се в посока обществените обсъждания и консултации по подготвени проекти на съответните нормативни промени да се проведат през месец май 2021-ва, като така се осигури необходимото време за провеждане на дискусии и отразяване на преследваните от всички заинтересовани страни предложения и бележки. От самото начало на изготвяне на българската позиция при преговорите по директивата МОСВ е положило усилия да идентифицира заинтересованите браншове и да вземе предвид техните позиции“, допълват от Екоминистерството.
Уточнява се, че от 2018-а до момента са проведени множество официални събития, организирани от или с участието на МОСВ, включително конференции и множество семинари за представяне и разясняване на обхвата и изискванията на директивата.
„По отношение на изискванията, произтичащи от прилагането й, притесненията, които са изразявани от различните браншове, са свързани с допълнителните документи към директивата, които следва да бъдат издадени от страна на Европейската комисия (ЕК). Като пример се посочват официалните насоки на комисията по тълкуване на обхвата на директивата – документ, чийто окончателен вариант е забавен повече от година. Това затруднява бизнеса и държавите членки да определят точно продуктите, за които се прилага директивата“, обясняват още от МОСВ.
Санкциите
На въпроса ни кой ще налага санкции и в какъв размер ще са, от Екоминистерството все още нямат конкретен отговор. Санкциите, свързани с неспазване на мерките по прилагане на директивата, ще бъдат определени при приемането на съответните нормативни промени.
„По отношение на управлението на отпадъците, санкции са определени в Закона за управление на отпадъците, съответно дефинирането на нарушенията и санкциите във връзка с еднократните пластмасови продукти следва да намерят отражение там по аналогия с разпоредбите, касаещи всички останали видове нарушения при управление на отпадъците“, отговарят от Екоминистерството.
Директивата предвижда от 2024-а производителите на пластмаса да плащат за замърсяване, като с тази инициатива се цели намаляването употребата и производство на пластмаса и преминаването към алтернативни варианти.
Готови или не, репортерска проверка показа, че все повече търговци се готвят за навлизането на забраната у нас и където имат възможност, заменят еднократните продукти за пластмаса.
