Дона МИТЕВА
Пенсионерът Христо Христов от бургаския комплекс „Меден рудник“ не е доволен от пенсията, която получава. Той се чувства ощетен от самото начало на пенсионирането му, което се случва в края на миналия век.
Своята битка с институциите, той води от тогава, обвинявайки ги в много неща. Основно в това, че една част от годините, в които е работел първа категория труд не са му признати.
В редакцията на „Черноморски фар“ човекът пристига с една торбичка, пълна с преписки. Отговорите основно са от НОИ, защото до която и институция да е писал той, всички препащат преписката до клона на Националния осигурителен институт в Бургас. От там обичайният отговор е една страница цитирани наредби, закони и т.н. и едно изречение, което го уведомява, че е изпуснал даден срок. Той е писал и до бившия омбудсман Мая Манолова, до председателите и зам. председателите на Народното събрание, до вестници, телевизии, до партийни лидери…
„Сега изпращам писма до служебното правителство. Ще чакам да видя какво ще ми отговорят и те. Да кажа само, че те не са първото правителство, до което пиша. Ако пак няма резултат – ще пиша до Европейския парламент и до съда за правата на човека“, заканва се възрастният бургазлия. А резултатът за него е увеличение на тези 460 лева, които получава в момента.
„Съжалявам, че цял живот съм допринесъл за доброто на държавата“, промърморва възрастният човек и обяснява, че на времето по настояване на свой роднина дори е работел за държавна сигурност.
„През 1988 година работих като миньор към военно поделение със седалище Варна. Когато свърши работата по тунела край село Дъскотна започнаха да ни пенсионират. Аз отказах, исках да поработя още малко и това ми „изяде главата“. Колегите, които тогава се пенсионираха взеха тавана на пенсията“, разказва Христо Христов. Той се пенсионира след няколко години и пенсията, която получава е в размер на 124 лева, която е далеч от тавана.
Човекът води своите битки по всички инстанции. Занимава дори МВР и прокуратурата – без резултат, защото няма установени нарушения при направените проверки.
Бургазлията споделя, че има съмнения за това, че едва ли не по роднинска линия на определени хора им се увеличават пенсиите. Не иска да признае факта, че просто не е уцелил момента, в който трябва да подаде заявление, за да му бъде индексирана пенсията, или пък наистина е изпуснал срок – прозаични неща, стоящи доста далеч от хипотезите, които той си е изработил.
Когато така или иначе пенсията му нараства, той е убеден, че това се случва под неговия натиск.
Съмненията му са за изгубено /скрито/ УПИ, което той изисква от военния архив във Велико Търново и си набавя и представя. Сагата може да продължи още дълго и детайлно да бъде разказвана.
Със сигурност Христо Христов от бургаския квартал “Меден рудник“ не е единственият възрастен човек, който се чувства ощетен и си повтаря мантрата „защо работих толкова години“ – дали с основание или не – не сме ние хората, които можем да кажем.
По лошо е това, че наистина голяма част от възрастните хора, особено тези, които живеят в по-малките населени места или онези, които нямат млади роднини около себе си не винаги са достатъчно информирани кога и как могат да получат увеличение на пенсиите си. Като че ли някъде връзката се къса, с такова впечатление може да остане човек.
Според хората, които наблюдават процесите от професионална гледна точка обаче това не е така. Те смятат, че всичко е урегулирано, разбира се за нашите мащаби. Защото българи, които са получавали пенсии за работа в чужбина разказват за други осигурителни системи и тяхната работа. За уведомителните писма, които започват да пристигат далеч преди датата на пенсионирана и съдържат достатъчно количество информация, която да прави човека спокоен и да е на ясно с всички стъпки, които се предприемат. Но това в други държави.
„Когато се индексират всички пенсии с акт на държавен орган – няма нужда възрастните хора да подават каквито и да е документи. Ако отделен човек има промяна в обстоятелствата, при които е пенсиониран – трябва да подаде документи, с които да декларира въпросната промяна.
От 1997 година съществува електронният регистър на НОИ. Ако преди това не са набавени документи указващи стажа, органът определящ пенсиите няма правно основание да я преизчисли“, коментира Цена Колева, счетоводител.
