Дона МИТЕВА
Очакваната реколта от череши ще е слаба, жалват се производителите. Най-желаният сорт – „Ван“, който го има в изобилие в Айтоско, е с малко плод. Другите сортове имат плод, но пък не са толкова търсени.
Започва скоро брането на ранния сорт,
който принципно не е желан много от фирмите, които изкупуват. Към него липсва сериозен интерес. Обикновено се предлага на пазара, където пък цената е доста висока.
Всяка година черешите стартират със зашеметяващи цени. Обикновено тези, които струват по 10 и повече лева, не са български, твърдят производителите. Те не отричат и факта, че до гражданите плодът стига на почти двойна цена от тази, на която са го продали. Причината за това са прекупвачите, които слагат надценки.
Още няма договорена изкупна цена като цяло.
„Знам, че се е провела вече среща на собственици на градини с Микеле Санторели, основният изкупвач на череши от региона, но още няма договорена цена. Той обикновено търси най-много сорта „Ван“, коментира за вестника Марияна Бъчварова, която като семеен бизнес има черешова градина в Карагеоргиево. Тези производители, които продават на въпросната фирма, берат плодовете ненапълно узрели. Черешите се преработват за коктейлни, правят се някакви бонбони от тях.
Сред партньорите Санторели се говори, че и от черешовата градина, която той има в Пловдивско, не се очаква голям добив, така че имат сериозна надежда, че техните плодове ще бъдат изкупени.
Според овощари
добивите през последните години драстично намаляват,
а основно това се дължи на липсата на опрашване и промените в климата. Тези две неща са пряко свързани. Преди време пчелари алармираха за голям мор сред пчелите. Част от обяснението бе точно промяната на климата, който пряко влияе върху фините настройки на пчелите.
Бъчварова припомня, че миналата година изкупните цени на основния сорт „Ван“ са били между 0.60 до 1.10 лева.
„Като смея да твърдя, че много малко череши бяха изкупени на лев.
Все по-трудно става да се печели от череши, казват овощарите, макар да имат и субсидии. На площ те са по 40 лева на декар, А когато става дума за обвързано с производство плащане – т.е. плодът да бъде продаден легално срещу документ, е 226 лева на декар.
Сериозен проблем и тази година се очертава за черешобера да е липсата на работна ръка. „В Айтос ромската махала е празна. Няма кой да дойде да работи. А преди години на черешобер идваха и учители, и млади пенсионери“, припомня си Бъчварова.
Сега основно се разчита на работна ръка от сливенското село Градец. А цената, която искат, е по 40 стотинки на килограм набрани череши. При изкупна цена от 80 стотинки – сметката излиза трудно.
„Трудно се бере продукция за пазар, където трябва черешата да е с дръжките, да не е наранена. Освен това с тези договори, еднодневните, също има проблем“, казва Бъчварова.
А проблемът е ясен на всички заети в земеделието, не само на овощарите. Често този, с когото е сключен договорът, работи час – два и си вдигне чукалата, но земеделецът му плаща здравната осигуровка. Пък някои и нагло претендират за надник.
Част от берачите пък не си дават личните карти,
защото са на помощи от държавата и ги е страх да не им ги спрат, ако при проверка се установи, че работят.
„Повече от двадесет години гледаме череши като семеен бизнес. И тогава като започнахме изкупната цена бе около 1.10, сега е същата. Тогава обаче на берачите плащахме по десет стотинки, а сега искат 40, че се пазарят и за повече. Да не правя сметка колко са се повишили препаратите за обработка на градината, горивото за тракторите и още куп неща“, обяснява жената.
Предходни години са идвали румънски прекупвачи, които са купували череши от региона. Сега няма такива.
На фона на очакваните добиви собствениците на градини са оптимисти, че продукцията им няма да остане за храна на птиците, но пък са песимисти за цената, на която тя ще бъде изкупена.
Що се отнася до новите сортове,
които вече се отглеждат в региона и намират добри пазари из Европа, Бъчварова е категорична, че за всеки има ниша и тя трябва да се експлоатира. По нейни думи добре е това, че търсенето и предлагането се срещат. Хубавото е това, че се задоволяват предпочитанията на потребителите. А всеки сорт череши си има своите вкусови качества и характеристики.
За влизането в големите вериги магазини се иска сертификат за произход и европейско качество, който проследява целия процес на производство на плода. Издаването му не е изгодно на собствениците на малки градини.
В Айтоско, където има най-много черешови градини в региона, със сигурност кметът Едрев ще направи организация с кметовете на населени места и черешопроизводителите и изясни правилата за предстоящата кампания.Защото не трябва да се забравя за пандемията и мерките за сигурност.
Вярно, че миналата година стресът около COVID-19 кризата бе по-голям и мерките по-строги, но нищо чудно и за този черешобер наеманите работници да трябва да са базирани около масивите в импровизирани лагери, където да се следи за хигиената.
