Животът на Петя Желязкова е неразривно свързан с Професионалната гимназия по туризъм
Дона МИТЕВА
Никой не е по-голям от хляба, казва мъдрият български народ. В наши дни да възпитаваш любов към насъщния и да предаваш тайните на сътворяването му на младите е мисия.
С тази мисия се е нагърбила Петя Желязкова, преподавател професионално образование „Хляб, хлебни и сладкарски изделия“ в Професионалната гимназия по туризъм в Бургас.
Вече 20 години тя предава опита и знанията
си на учениците, но нейната връзка с това бургаско учебно заведение датира много по-отдавна. Както се шегува „пъпът й е хвърлен в това училище“. „Първите ми спомени са свързани с това училище - как майка ми ме водеше с нея на работа. Аз обичах да стоя в учебната фурна при госпожа, тогава другарката, Кофова и при другаря Палов“. Там имаше един особен уют, ухаеше на топъл хляб…“, връща се в детството си учителката.
Майка й – Елена Мирчева, изкарва целия си трудов стаж в това училище като част от счетоводството му. И както тя казва: „Знам всяка една тухла в това училище“. Провокирана е да учи в него от близък роднина - Фоти Маринов, който е основател на техникума. Завършва средното си образование и започва работа в счетоводството, та до последния работен ден от трудовата си биография прекарва в сегашната сграда на училището. Щафетата предава на дъщеря си.
Пред Петя никога не е стояла дилемата
къде ще учи. Още от онези детски спомени от учебната кухня – в нея се заражда любовта към хляба и увереността, че ще му се посвети за цял живот. „Казах си, че ще завърша ТОХ-а и то специалност техник-технолог на хляба. Изборът ми бе естествен, благодарение на това, че у дома се говореше с голяма любов за това училище, за успехите му, за учителите и учениците“, разказва Петя.
Завършвайки средно образование, отново няма нужда от лутане и избиране на специалности. „Реших, че трябва да надградя. Кандидатствах в Хранително-вкусовия университет в Пловдив, с ясното съзнание, че един ден ще се върна и ще работя отново в любимото училище в Бургас“. От университета излиза с две специалности - машинен инженер и технолог хляб и хлебни изделия.
А в ТОХ "Проф. д-р Асен Златаров" се връща още като студентка. Започва работа по покана на тогавашното ръководство – директорката Златка Далева и зам.-директора Георги Дружанов.
И днес при семейни събирания честа тема на разговор между майка и дъщеря са успехите на професионалната гимназия, бивши и настоящи преподаватели. „И децата на много наши познати, близки и приятели сме мотивирали да кандидатстват в ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“, смее се Желева.
Изкарала е вече пет випуска,
на които е дала занаята. Преди дни изпрати петия випуск хлебари. И си признава, че макар да не е тяхна класна, раздялата я разстройва. „Винаги е така: радвам им се, че поемат по своя житейски път, но и същевременно ми е мъчно. Пожелавам им да сбъднат и най-смелите си мечти, да се реализират“, светят развълнувано очите на преподавателката. И докато говори показва снимки от вълнуващото изпращане, под чийто пресен спомен още се намира.
Мисълта й отскача назад в годините, към друг, далечен спомен – за първото й състезание с учениците. „Първата година, когато започнах да преподавам в ТОХ-а, още като нередовна учителка, с трима ученици участвахме в национално състезание във Велико Търново. Това бе първото ми състезание. То бе посветено на Спасовден - деня на хлебаря. Представихме се блестящо. И организаторите ни съобщиха, че на другия ден трябва да вземем участие в предаването на Драго Драганов „Чай“ в БНТ. Голямо вълнение беше, но и удовлетворението също“.
Докато разговаряме, минават бивши ученици, от предни випуски, които се поспират, за да поздравят учителката си. Лицата им грейват, говорят с нея, с уважение, пазят респекта, който в годините общуване тя е изградила у тях.
„Опитвам се да им внуша още от самото начало, че
трябва да обичат това, което правят.
Да го правят с любов, без бързане и формално. Карам ги да се потопят в тайните и изкуството да приготвиш нещо с ръцете си за другите, да вложиш топлина и добра мисъл“, казва Желева.
На учениците си, особено на момичетата, тя обяснява, че това да се приготви една храна означава много повече от това да нахраниш някого. Преди всичко е важно да я заредиш с положителна енергия. Да отдадеш от собствената си топлина и любов, за близките, с които после да я споделиш. Че трябва да учат този профил като домакини, нищо, че могат да станат и големи професионалисти в различни сфери. Всяка жена малко или много е домакиня.
„Кулинарията като цяло е изкуство. В нашата професия успелите, трудолюбиви, любознателни и търпеливи вървят напред и получават признание. Уча младите хора да не се отчайват, да са упорити“, споделя тайната си да бъде обичана и помнена с добро като преподавател, и то отличен.
В часовете си, в свободен разговор се опитва да разбере в семействата на учениците дали има изградени навици за споделяне на обща трапеза поне веднъж на ден. Какви разговори се водят. Намеква на младите хора колко е важно това, да ги събира добре приготвената храна около трапезата. За да се запазят добрите традиции дори в нашето динамично и нестандартно време.
Директорката на ПГТ инж. Фотинка Въргова
казва за учителката: „Петя Желязкова е изграден специалист, който успява да предаде своята любов към хляба на учениците. Тя е с прекрасно отношение към професията и училището. Обичана и уважавана е от учениците и колегите си. Работохолик е, просто неуморна“.
Голяма част от учениците на ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ продължават в Пловдив в Университета по хранителни технологии. Други пък направо започват да работа по специалността. Има много млади хора, които в момента са в различни производства в Бургас и региона. Те с гордост казват какво и къде са завършили. Дори учениците в последните класове през лятото упражняват професиите, които учат.
Зачеквам
трудна тема – обучението и практиките по време на пандемия.
Училището в момента не е това, което беше преди да се появи COVID-19. Няма ги пълните коридори, гълчавата. Навсякъде има указания за спазване на дистанция, дезинфектанти.
„Часовете по практика са трудни“, признава Желязкова. Когато преподава теорияq всичко е наред. „Учениците се включват навреме, внимават – няма проблеми, но когато трябва на практика да се приготви нещо – тогава е много сложно“.
Всичко пак се случва през лаптопа – но ако някой не се включи…деликатен момент. „Не знаеш дали има нужните продукти. Дали родителите работят. Какво е положението в семейството. Всички тези неща усложняват ситуацията. Всеки според възможностите си се включва в темата от деня“, признава преподавателката и казва, че най са я радвали моментите, когато види на екрана, че учениците са с подредени продукти и готови да работят.
И пак не е същото като това, когато са заедно в учебната кухня и коментират това, което правят. Хубавата новина е, че от март по 6 души в група класовете се връщат в кухнята и започва реалната практика, отново заедно.
„Практиката на 12 клас бе насочена към разработване на темите за държавния квалификационен изпит. Всички от специалността „Техник, технолог в хранително вкусовата промишленост избраха за втори матуритетен предмет държавния изпит по теория“, подчертава Петя Желязкова. Това е още едно доказателство за добре свършената работа от нея и колегите й. А поне половината от този випуск се готвят и да кандидатстват в УХТ, за да поемат по пътя на своите учители и след години да се срещнат в учителската стая на ТОХ-а.
Ученик от училището, чийто родители имат винарна, категорично споделя намеренията си да учи в Пловдив, за да продължи семейната традиция, и това не е единственият пример.
Ако Желязкова се върне назад
и трябва да направи избор – той ще е същият, защото: „Колегите са отлични професионалисти, имаме добри практики, производствените практики ги водим в реална работна среда, работим добре с бизнеса в Бургас и не на последно място - нашите ученици намират чудесна реализация“, като истински мисионер на училището говори учителката.
Обединението „Хлебопроизводство“ включва 5 преподаватели. „Работим в голям синхрон, в отлични професионални и приятелски отношения сме“, говори с уважение привързаност за колегите си
Випуск, след випуск – да извайваш любов и уважение към труда, така както месиш обреден хляб. Да подклаждаш любопитството, така както подслаждаш красив сладкиш… - това не е само професия. Това е орисия. Обреченост – на хляба и младите.
Каре:
