Директивата влиза в сила от 3 юли 2021-ва
Георги РУСИНОВ
От 3 юли тази година в целия Европейски съюз, България включително, ще бъдат забранени определени пластмасови продукти за еднократна употреба. Това ще стане във връзка с директива на Европейската комисия, касаеща намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Целта на директивата е и да насърчи прехода към кръгова икономика чрез въвеждането на комбинация от мерки, пригодени към продуктите, обхванати от директивата, включително забрана в целия ЕС на пластмасови продукти за еднократна употреба, когато са налични алтернативи. Същата директива предоставя стратегия на ЕС за пластмасите, която е важен елемент в преминаването към кръгова икономика.
Кои продукти ще бъдат забранени още това лято?
Директивата обхваща продукти направени изцяло или частично от пластмаса, които по принцип са предназначени за употреба само веднъж или за кратък период от време, преди да бъдат изхвърлени.
Пластмасовите продукти, които трябва да бъдат забранени съгласно от 3 юли, включват: прибори за хранене (вилици, ножове, лъжици, пръчици за хранене); чинии; сламки; клечки за уши; бъркалки за напитки; пръчици, които следва да бъдат прикрепени и да поддържат балони; съдове за храна, изработени от експандиран полистирен (б.а. стиропор); продуктите, изработени от оксо - разградима пластмаса (виж карето).
Това е само една малка част от пластмасовите продукти, които създават огромни проблеми на околната среда и поради това неизбежно трябва да бъдат заменени с други, по-екологични алтернативи.
Търговците разделени – едни „за“, други „против“, трети видяха конспирация
Репортерска проверка на „Черноморски фар“ показа, че част от търговците в заведения за бързо хранене не знаят какво ще правят на 3 юли. От първите редове на директивата става ясно, че тази забрана ще удари едни производства, но ще стимулира други. Приборите за хранене например най-вероятно ще се заменят с дървени, пръчиците за храна също, както и клечките за уши. На други места хартията ще замени пластмасата.
Такива предположения правят и търговците от няколко обекта за бързо хранене в Бургас. При тези, които продават пици, скара, дюнери, хамбургери, закуски и други твърди храни проблем изглежда няма да има. Стиропорените кутии за храна, които до момента се ползват ще могат да се заменят с хартиени и картонени. Приборите с дървени. Неяснота има обаче за това дали ще се увеличат крайните продукти, които предлагат. Едни категорично отговарят, че няма да увеличават цени с такава причина, други все още не знаят. Трябва да се види какви разходи ще правят фирмите с новите продукти, които със сигурност ще са по-скъпи.
Разликата в цените
може да бъде посочена със следния пример. В момента вече се произвеждат биоразградими бамбукови клечки за уши. Цената на кутия със 100 бройки струва 2.50 лева. Обикновените и най-масово купувани пластмасови, също 100 бройки струват 89 стотинки.
Друг пример. Този път с прибори за хранене. 100 бройки най-обикновени пластмасови вилици струват 1.35 лева. Еко дървени вилици се предлагат за 2.45 лева само за 15 бройки.
Изводът засега е, че със сигурност не може да се каже дали ще има повишения в крайните продукти и с колко. Това ще е политика на самите търговци и ще зависи от тях ще има ли завишения.
Някои от интервюираните веднага заподозряха конспирации. Едни, че се лобира за определени производства, които след забраната ще печелят много. Други смятат, че „някой някъде ще прибере едни пари пак“.
Пандемията разви нов навик у хората и върна стар у някои
Собственичка на бързо хранене обаче е категорична, че алтернатива на пластмасовите кутии, в които слагат супи и готвени ястия все още няма.
„За някои храни ще може да се ползват картонени кутии, но със супите и храните със сос няма как. От скоро обаче получаваме пластмасови съдове, на които пише, че са 100% рециклируеми. Доколкото съм запозната, такива ще могат да продължат да се ползват. Останалите, в които до момента даваме храните, се водят термо. Има обаче и разлика в цената между тях и тези новите. Досега капак и кофичка струваха 15 стотинки с ДДС, сега са 25. При нас влияние на цените на крайния продукт няма да има, защото ние контейнерите ги маркираме с поръчките. Реално ги препродаваме. Цената е същата“, обясни тя.
С приборите според собственичката ще е по-лесно – ще се заменят с дървени, или ако има възможност със 100% рециклируеми.
Интересно явление се появи по време на пандемията. Хората придобиха навик да ползват собствени кутии, с които да си купуват храна от обектите за бързо хранене. Това, разбира се, бе продиктувано от страха от заразяване с COVID-19, но изглежда и през топлия май, когато и случаите намаляват, потребителите продължават да ползват собствени кутии. В някои заведения за хранене обаче това не било позволено от продавачите.
Собственичката на гореописаното бързо хранене коментира, че е много „за“ изграждането на такава култура у българина. Тя забелязва все повече клиенти да практикуват това. По този начин значително ще спадне и консумацията на пластмасови продукти за еднократна употреба.
„Хубаво е, че това се случва. Връща спомени към едно време, когато пазарувахме с мрежените торби и със собствени съдове купувахме различни продукти от някои места“, заяви нейна колежка от друг обект за бързо хранене.
Какво още включва директивата
В съответствие с политиката на ЕС в областта на отпадъците, от държавите членки се изисква да предприемат мерки за намаляване потреблението на определени пластмаси за еднократна употреба, когато няма алтернатива (чаши за пиене, включително капаци и капачки, и контейнери за приготвени храни за незабавна консумация). Държавите трябва да наблюдават потреблението на тези продукти за еднократна употреба, както и предприетите мерки и да докладват за постигнатия напредък на Европейската комисия.
Директивата изисква амбициозно и устойчиво количествено намаление в потреблението на тези продукти до 2026-а. Тя включва и изисквания за отделно събиране и дизайн на пластмасовите бутилки. Определено е ниво на събиране от 90% за рециклиране на пластмасови бутилки до 2029-а. До 2025-а междинната цел е от 77%. Важно изискване е пластмасовите бутилки да съдържат най-малко 25% рециклирани пластмаси в производството си до 2025-а (за „бутилки от PET“ – полиетилентерафталат), и 30% до 2030-а (за всички бутилки).
Задължителната маркировка е друга част, залегнала в директивата. Някои пластмасови продукти за еднократна употреба, пуснати на пазара, трябва да носят видима, ясно четлива и незаличима маркировка, поставена на тяхната опаковка или на самия продукт. Това са санитарни изделия, мокри кърпички, тютюневи изделия с филтри, и чаши за пиене.
Тези етикети следва да информират потребителите за подходящите варианти за управление на отпадъците от продукта или за това какъв тип отпадъци трябва да се избягват за продукта и наличието на пластмаси в него, както и за отрицателното въздействие на отпадъците върху околната среда.
„Замърсителят плаща“
е така наречената разширена отговорност на производителя, която директивата залага. Производителите на пластмасови продукти ще трябва да покриват разходите за почистване при управлението на отпадъците и събиране на данни. Те ще заплащат и за повишаване на осведомеността за следните продукти: контейнери за храна и напитки, бутилки, чаши, пликове и обвивки, леки торбички за пазаруване и тютюневи изделия с филтри.
За мокри кърпички и балони тези задължения се прилагат с изключение на разходите за събиране.
От държавите от ЕС се изисква също така да гарантират, че са в сила правилата относно разширената отговорност на производителя (EPR) за риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса, както и да наблюдават и оценяват пластмасовите риболовни принадлежности с оглед установяване на цели за събиране в целия ЕС. Страните ще трябва да информират потребителите и да насърчават отговорното им поведение, за да намалят отпадъците от такива продукти. Друго задължение на членките на ЕС ще е да осведомяват потребителите за алтернативни продукти за многократна употреба и за въздействието на неправилното изхвърляне на пластмасови отпадъци за еднократна употреба в отходната система.
