Дона МИТЕВА
Заради често налаганите от анализатори и политолози паралел между появата навремето на НДСВ и Симеон Сакскобургготски и сега изгряването на политическия небосклона на Слави Трифонов и „Има такъв народ“ потърсихме за коментар Бранимир Петров, политическо лице от годините на „жълтите“- координатор на НДСВ за област Бургас в периода 2003 - 2008 г.:
„Първо искам да внеса една яснота: на времето, когато бях координатор на НДСВ, ни се обясняваше, че координаторите не са политически лица. Т.е. политическите решения се вземат на друго място. Това само за яснота, защото е друга тема.“
За приликите и разликите както между формациите, така и между техните лидери, Петров коментира:
„Приликите и разликите между двете партийни формации (НДСВ и ИТН), които в последно време се търсят… трябва да припомня, защото мисля, че анализаторите го забравят: Симеон II дойде тук в България без да има партия зад гърба си, без да я е създал. Той я създаде доста след като спечели изборите. Първо ставаше въпрос за движение, което спечели изборите и чак след това се създаде партия. И то се създаде от втория опит, защото първия се провали – най-грубо казано. Чак след това той беше председател на партия.
Докато създаването на „Има такъв народ“, а първо на „Няма такава държава“, ако си спомняме, предхожда участието на Слави Трифонов, респективно на самата партия, в изборен процес. И в превръщането му (на Слави) на практика в незаобиколим фактор.
Ако трябва да сравняваме, ако изобщо са сравними двамата лидери – там генетично нещата се разминават. Безпредметно е да навлизам в анализ. Те са просто несравними като генетика, история, произход, като развитие, реализация. Почти няма черта от личността, която може да се сравнява.
По отношение на Симеон Сакскобургготски имаме работа така или иначе с цар на българите, който има акт за коронация, но няма акт за абдикация. Той е изгонен след референдум, но никога не е абдикирал. И в такъв смисъл, от гледна точка на монархическата идея: той е цар на българите.
За уважавания от всички г-н Станислав Трифонов може да се каже, че е несравнимо - като това Сакскобургготски пее „Шат на патката главата“, или „Тайсън кючек“ и „Седем, осем и ще си паднала“. В този смисъл сравненията е по-добре да бъдат избегнати. Защото ще излезе във вреда на един от двамата. В крайна сметка това е житейски път.
Да погледнем как се реализират двата политически проекта. Единият как бе реализиран, а другият предполагам как предстои да се реализира. Това, което едната структура – НДСВ, измина като политически път – беше белязан от наказанието на коалициите. Царят „похарчи“ харизмата си, защото беше накачулен от коалиционни партньори, които имаха свои негативи. А той дойде с харизмата на неопетнен спасител и с надеждата, че ще оправи всичко, което при Костов бе не добре свършено или объркано, най-меко казано. Както коалицията с ДПС, така и при коалицията след това, станала известна като 3:5:8 – ДПС-НДСВ-БСП доведе до негативи на собствената му партия. Казвам го не за друго, а защото до голяма степен тази коалиционна карма може да налегне и Слави Трифонов. Защото той ако се осмели, (това ще е акт на огромна смелост от негова страна, или на много здрава поддръжка от някои посолства) ще бъде осъден да го направи коалиционен.
Ако това се случи, има много голяма вероятност Слави да последва съдбата на Симеон. Всъщност и съдбата на Борисов, който също управлява в коалиция в момента“.
Що се касае до прогнозите от страна на „царския човек“ – те по-скоро са обрани и много внимателни:
„Не знам дали Слави Трифонов ще събере кураж да направи кабинет, защото не може да не отчита липсата на подготовка у себе си и екипа си. Най-вече опит и познания в политиката както у себе си, така и у най-близките си хора, включително сценаристите. Той е доказал, че е обективен – бизнесмен и прагматик. Трудно ще се справи със собствените си способности. Това екзотично нещо, наречено „кастинг за министри или за политици“, не се е наблюдавало в света и едва ли сериозно политическите анализатори могат да решат, че е възможно така да събереш екип, който да изведе страната си от такава глобална криза – в икономиката, образованието, демографията, здравна – на ръба на катастрофата“, е мнението на Бранимир Петров.
