Дона МИТЕВА
Частно висше учебно заведение, намиращо се в другия край на България, си е купило специален автобус, с който си докарва студенти за колежите от Украйна. Срещу скромната сума от 300-500 евро в размер на 2 седмици ги обучава и им заверява семестъра. След което същият автобус ги откарва до родната Украйна. Дали това е само университетски фолклор?
Факт е обаче, че в един държавен университет таксата за чуждестранен студент е около 1600 евро на семестър, а не скромните 300-500 евро.
Говори се и за професорски туризъм, най-прилаган в юридическите факултети принципно, както и за приятелски кръгове, които лесно произвеждат хабилитирани преподаватели. Също така за професори до живот, като рентиери, свързани с определено висше заведение. Всичко отново като фолклор.
Факт е обаче, че до края на този месец бургаският държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, който е единственият държавен университет в Югоизточна България, трябва да предаде своята програма за оптимизация към Образователното министерство. Академичен съвет бе проведен в Университета миналата седмица. Там също се говори за това, че преподаватели, навършили необходимата възраст, ще бъдат пенсионирани.
Факт е и това, че от сравнението между 2020 и 2021 се вижда нарастване на държавната субсидия, като около близо 2 милиона за бургаската Алма-матер. Средствата са осигурени от Образователното министерство за всички държавни университети и ще бъдат оползотворени за работни заплати. Бегъл поглед на списъка кое учебно заведение колко пари получава води до извода, че университет „Проф. д-р Асен Златаров“ попада в златната среда.
Споразумение между МОН, Съвета на ректорите и синдикатите във висшето образование, Националния браншов синдикат „Висше образоване и наука“ към КНСБ, Синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“, подписано в края на ноември миналата година, стои в основата на промените, както във финансирането, така и в изискванията към висшите учебни заведения.
По неговата сила ръководствата на държавните висши училища се стремят да увеличават началните размери на основната работна заплата за академичните длъжности от научно-преподавателския състав. За „асистент“ началният размер, който е поставен, е 1300 лв., за „главен асистент“ – 1400 лв., за „доцент“ – 1500 лв. и за „професор“ – 1600 лв. Стремят се и към повишаване на началните размери на основните работни заплати за длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност – за „преподавател“ – 1260 лв., а за „старши преподавател“ – 1350 лв.
Целта е да се осигурят възможности за развитието на академичния състав в държавните висши училища, мотивиране на младите научно-преподавателски кадри и създаване на условия за тяхното кариерно израстване.
Споразумението предвижда още да се регламентира минимална норма преподавателска работа за аудиторна заетост не по-малко от 300 часа годишно. „Не може да има преподаватели без норма. Това е основание за освобождаване на преподаватели“, бе мнението на министър Вълчев непосредствено след подписването на документа. По думите му системата на висшите училища трябва да се оптимизира. Има специалности и магистърски програми, които са губещи и те трябва да се преструктурират.
Ректорите би трябвало да прекратят трудовите правоотношения с хора, които са над 68-годишна възраст, заемащи академични длъжности, като броят на лицата, заемащи такива длъжности, на възраст 65-68 години, не трябва да надвишава 5% от академичния състав. Ректорите трябва да отсеят така кадрите си, че в тези пет процента да останат само онези, които наистина са ценни за учебното заведение.
„Пенсиониране или оставане – в никакъв случай на всяка цена“. Такъв е коментарът на синдикалния лидер доц. д-р Магдалена Дюлгерова – Национален браншов синдикат „Висше образоване и наука“ към КНСБ в университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Тя е категорично против практиката, която се прилага в някои други университети, на рождения си ден преподавателят навършил определената възраст да получи документи за пенсиониране.
„Във всеки случай се подхожда индивидуално. Има преподаватели, които са навършили определената възраст и при нас, но те ще си завършат учебната година. Ще се прецени дали има нужда от този човек, защото има възможност за сключване на граждански договор“, коментира Дюлгерова и допълва, че има преподаватели, които на този етап няма как механично да бъдат заменени от други. Законът, разбира се, не забранява на никого да работи сред определената възраст, но това да става на граждански договор, което означава също да се оптимизират правилата за гост преподавателите.
„Сега не е толкова тежко. Спомням си първите години на първия ректорски мандат на проф. Миткова, когато при тогавашната оптимизация бяха освободени над 30 души“, връща се назад във времето преподавателката. Тя не може да посочи точната бройка на хората, които след приключване на настоящата учебна година ще бъдат изпратени в заслужен отдих.
От синдиката са против закриването на специалности, които са с малко студенти, както се препоръчва. Доц. д-р Дюлгерова дава пример как са се променили нещата във времето с педагогиката. От недотам желана, сега е сред най-предпочитаните специалности.
Факт е, че бургаската държавна Алма-матер е една от малкото, в които бе открит нов факултет – медицинският, с редица специалности.
Промените в Закона за висшето образование са на основата на въпросното споразумение.
Сключени са и договори между министъра на образованието и ректорите на държавните университети. Част от които е това, че трябва университетските състави да бъдат приведени в съответствие с промените в Закона. Поемат се и ангажименти за изпълнение на планове, съдържащи съответни критерии за всеки университет.
Преди промените в Закона съществуващата опция хора над 65 години за работят на временни трудови договори също съществува, но не се е спазва и съответно води и до промените. Има опасност обаче някои специалности да се оголят.
„Нямаме пари за доценти“, е старо оправдание, минавало преди време, което сега поставя подмладяването на екипите под въпрос.
Промените и в закона за израстване на академичния състав на преподаватели също се опитва да сложи край на приятелското „доцентуване“ и професоруване с приятелските журита, процедурите на тъмно. Защото изфабрикуваните хабилитирани преподаватели не винаги са на необходимото ниво.
Така промените в два закона се опитват да вкарат ред в държавното висше образование. Защото единственото, което частните ВУЗ-ове трябва да изпълняват, са стандартите за качество.
Политика за развитие на университета „Проф. Асен Златаров“ – Бургас със стратегически цели, задачи, показатели за измерване на изпълнението и целеви стойности съгласно приложението, подписана от министър Вълчев на 3 август миналата година, дава нагледен пример за исканите промени.
В точка 5 – Привличане и задържане на млади преподаватели: 5.1.1. Брой дипломирани докторанти (млади учени, останали на работа във висшето училище с цел развиване на академична кариера и като преподаватели) – броят трябва да бъде увеличен от 15 на 25.
При 5.1.2. – Дял на младите преподаватели, участващи в научни проекти процентното съотношение трябва да нарасне от 78% на 85%.
В следващата подточка – Обезпеченост с (млади) преподаватели по информационни технологии и по висша математика за инженерните специалности – броят трябва да нарасне 1 на 5.
