Понеделник, 27 Дек 2021
    
Бизнес

И в Бургаско изпищяха от мор по пчелите

  13.03.2021 17:54  
И в Бургаско изпищяха от мор по пчелите

Дона МИТЕВА

От висока смъртност сред пчелните семейства се оплакват пчелари в региона. На определени места тя достига и до 100%. Голяма част от тях не могат да си обяснят защо това се случва. Въпреки липсата на обяснение, мнозина се оплакват, че кошерите трудно са презимували. Същевременно не желаят да застанат с имената си по ред причини, една от които е, че ще загубят и малкото финансиране, което имат.

„Всички сме много изнервени. Има голяма смъртност, неизвестно от какво. Ветеринарите правят проверка, но не вземат проби на пчели, за да се установи какви са проблемите. На хората са им измрели пчелите, но няма никаква компенсация. Ясно е, че имаше сушава година и пчелите не са си направили добре запасите, ясно е че е имало и нерегламентирани пръскания. Всичко това се натрупва като проблеми и в един момент, когато има пило в кошерите, те трудно оцеляват в студеното“, обяснява пчелар.

Членовете на пчеларско сдружение „Бургас“ изпращат писмо до Областната дирекция „Земеделие“, което да бъде препратено в Министерството на земеделието, храните и горите. В него са систематизирани техните искания и виждането по въпроси, касаещи бранша.

Агенцията по храните започна масови проверки на пчелните семейства и тяхната регистрация в цялата страна от началото на март. Целта е да се проследи здравословното състояние на отглежданите пчелни семейства и да се установи дали има завишена смъртност.

В пчелините около Бургас също тече проверка – ветеринари обследват състоянието на пчелните семейства.

Официалните ветеринарни лекари, които са на щат в контролния орган, ще правят проверките, за да проследят общото състояние на отглежданите пчелни семейства, броя на отпадналите такива и причините за това, както и броя на декларираните и отглежданите към момента на проверката пчелни семейства.

Визитациите по пчелините започват седмица след протеста на няколко пчеларски организации пред Земеделското министерство. Тогава пчеларите обвиниха агроведомството в нормативен хаос и в липса на реална представа за това колко пчелни семейства измират годишно у нас и какви са причините за това.

Те признаха и че част от проблемите се прикриват заради обвързването на броя пчелни семейства с еврофинансирането за пчеларите. Често заради пчеларските програми и задълженията да поддържат определен брой пчелни семейства производителите на мед не обявяват високата смъртност в пчелините си и статистиката се изкривява.

Ралица Кунева и Димитър Станчев, освен че имат четири деца, притежават и 2200 кошера, които заедно с целия екип представляват “Пчеларска ферма Странджа“.

Тези 2200 броя пчелни семейства са разположени в 32 пчелина на различни чисти места из Странджа. Базата им се намира в село Индже войвода, а пчелините са в околностите на няколко села като Калово, Бяла вода, Младежко, Зидарово и самото Индже войвода.

Според запознати в България няма друга такава модерна база и такъв пчелин като цяло, който може да се мери с най-добрите в Европа и дори да ги превъзхожда.

Самият Митко е ветеринарен лекар и залага много на научния подход при отглеждането на пчелите. Той не отрича, че тази година има мор, но е категоричен, че причината трябва да се търси много по-дълбоко и подходът в никакъв случай не трябва да е решаване проблемите на парче.

„Много са факторите, които влияят върху развитието на пчелите. Да, сега започна да се тръби и Министерството спусна проверка. Ще се установят загубите и за кого ще останат – за собсвениците. При пчеларството, което е една култура, която е на ръба между животинския и растителния свят, всичко е много сложно.

Няма как едно пчелно семейство твърде лесно да го подмениш, като кравата, овцата или друго животно. Според мен е сгрешена цялата система“, казва пчеларят, подчертавайки това, че годината бе изключително тежка за този бранш. Повлияла е сушата, също така огромните температурни амплитуди. Климатичните промени не са от вчера. Задълбочаващите се проблеми с пчелните семейства са вече от 4-5 години. Те са индикатор за тези промени. Но балансът е скъсан много по-рано. „В пчелните семейства този баланс, образно казано, е разделен на по 33% - пило, вътрекошерна пчела и външнокошерна пчела. Ако се разбие този баланс, няма как кошерът да работи добре. Географски този баланс е разрушен най-вече покрай източните, югоизточните, целия южен и целия югозападен район – обяснява пчеларят и продължава: – Единствено в Плевенско по-малко се оплакват от смъртност при пчелните семейства“.

Завишената смъртност на пчелните семейства води и често до кражба на кошери или пък на мед. „Аз имам един пчелин, който всяка година го ограбват. Или му отмъкват меда. Така ние имаме едни 100 кошера, които ги пишем на пясъка“, казва Димитър Станчев. Освен това той дава пример, че и при неговите пчелини смъртността варира от 5%, което е стандартно и такива, които са поразени 95%. А разстоянието между двата пчелина не е повече от 5 километра по въздух. Пчелите се гледат по един и същи начин, работи се и по въвеждането на иновативни храни, прави се анализ на баланса.

Държавната профилактична програма, според младия пчелар е твърде формална. Полагат се по четири лева на вещо лице да види кошерите – два пролет и два лева есен. „Аз съм ветеринар по образование и още в университета знам до каква степен е залегнало обучението за пчелите – то е твърде малко. Така че ветеринарят, който ще дойде, има голяма вероятност да знае по-малко от самия пчелар. Нищо, че пчеларство се учи и във ветеринарния, и в аграрния университет. Много рядко има ветеринар, който е много наясно с пчеларството“. По негови думи има и такива ветеринари, които просто подписват дневниците и слагат печата си.

Като изключим големите пчеларски ферми, които не само изхранват семейства, но се дава хляб и на други хора, голяма част от пчеларите са на т. нар. любителско ниво. Приемат отглеждането на кошери като съпътстваща дейност и там проблемите са още по-сериозни, заради неотделяне на достатъчно време за пчелите и оскъдни знания за тях. Към това се добавят и загубите от некачествената работна ръка, която собствениците на пчелини са принудени да наемат.

„Няма голям и малък пчелар, трябва да работим заедно помежду си и с научните институти също. В нашата ферма работим с два института. Просто е задължително бизнесът да работи с науката. Тогава нещата се получават. Всяка разумна държава отделя минимум 5% от БВП за научни изследвания. А ние сме толкова непостоянни в действията си не само при нас, а във всички отрасли“, казва Станчев.

Младият пчелар изрази съмнения и за ефикасността на специалната платформа, чрез която вече ще става уведомяването за пръскане от страна на зърнопроизводителите.

“Аз съм и от двете страни – имам и достатъчно земя. Бях предложил нещо, което са измислили французите. Има една платформа, където всяка една техника да е свързана с джипиес, и която следи всяка пръскачка в страната. Има тракинг, който наблюдава пръскачката и същевременно си върви старият начин на обявяване, чрез кметовете. Това е ефективно“, обяснява пчеларят своето предложение, изразявайки разбиране към онези стопани, които трябва да пръскат, хвърляйки много пари за препарати.

Обобщавайки своите виждания, Димитър Станчев казва, че трябва да се направи цялостна концепция за развитие на пчеларството и да се дава превес на научната база, защото климатичните промени и другите вредни фактори ще продължат да влияят върху развитието на пчелните кошери.


Анкета

Справяте ли се с поскъпването на стоки и услуги?


Резултати

Мнения

Мнения Общество
 Млад мъж, спасен в Ковид-реанимацията на УМБАЛ Бургас: подценявах опасността
  28.09.2021 11:08      

Пореден успех в лечението на пациенти с Ковид-19 отбеляза реанимацията на УМБАЛ Бургас. Мл