Денят на Свети четиридесет мъченици, който Българската православна църква почита днес, в нашия календар е свързан с победата на цар Иван Асен Втори над епирския владетел Теодор Комнин, станала на 9 март 1230 година при село Клокотница.
Победителят от битката цар Иван Асен Втори бил тържествено посрещнат от търновските граждани в село Мерданя. В чест на тази среща българският владетел построил в столицата Търново прочутия манастир "Свети четиридесет мъченици", който и сега съществува.
Църквата определя този ден и като празник на четиридесетте войници от арменския полк в римския гарнизон в град Севастия, които след жестоки мъчения умират за своята вяра по време на преследванията на християните от император Линикий през пети век.
Християнските светци са влезли и в народния ни празничен календар, като са дали името на един хубав пролетен празник - "Свети Четирсе", или наричан още Младенци. Той се чества за здраве на децата, най-вече на момчетата, но е и подготовка за настъпването на пролетното равноденствие.
На този ден се месят младенци - обредни хлебчета във формата на кукли, намазани с мед. Те са 40 на брой. Толкова са и пълнените чушки с боб на трапезата, и постните сарми. С 40 залъка и с 40 глътки се приветства небесното светило, което от този ден "се обръща към лятото" и стремително започва да се издига към точката на пролетното слънцестоене.
