Михаил КОЛЕВ
Футболен фен от Бургас притежава стотици билети от мачове, на които е присъствал. Колекцията на Николай Стоянов, който е сред най-изявените привърженици на „Нефтохимик“, се заражда през 1997 година, когато е едва на 11. По онова време „шейховете“ са в най-силния период от своята история. Онези, които тогава посещаваха мачовете на отбора, помнят, че входът на стадиона в комплекс „Лазур“ бе свободен, което не налагаше продажбата на билети за домакинските срещи на тима.
След като отборът завършва шампионат 1996/1997 на второ място, най-доброто му постижение досега, „Нефтохимик“ излиза за пръв път на европейската футболна сцена. Там правилата са други и за да се присъства на двубой от Купата на УЕФА, гледайки на аванта мачове, е нещо немислимо.
Жребият изправя бургаския тим срещу норвежкия „Бран“ (Берген), а именно този двубой дава началото на колекцията на Николай Стоянов. За негово съжаление, впоследствие той губи билета.
„Събирането на билети не е заради самата хартия, а нещо много повече. По този начин трупам спомени. Всеки един от тях оставя траен отпечатък в съзнанието ми на мигове на щастие и на тъжни такива. Разглеждайки ги години по-късно, в главата ми изскачат случки и изживявания от всеки един двубой“, казва още той.
В колекцията присъстват и билети от култови дестинации от България, които Николай е посетил, за да подкрепи любимия си отбор през годините. Такива има и от мачове на национални ни отбор, в това число и от Хърватия, Унгария и Румъния, когато нашите се изправяха срещу въпросните държави в квалификации.
Общата бройка на всички билети, които до момента бургазлията е събрал, възлиза на около 100-150. Един от тях обаче му е по-ценен от всички останали. Това е билетът от домакинството срещу „Локомотив“ (Москва) през 2000 година, когато „Нафтата“ се изправи срещу руския тим в мач от Купата на УЕФА.
„Тогава бяха златни години за „Нефтохимик“ и бургаския футбол като цяло. Освен билета, пазя и един ключодържател, който тогава ми подари фен на „Локо“ (Москва)“, казва още Николай.
В колекцията му липсват билетите от останалите две домакинства в евротурнирите на „шейховете“ - срещу „Бран“ и „Омония“, като футболният фен се надява, че някой ден ще може да ги намери, за да запълни колекцията си от билети с европейските двубои на любимия му клуб.
Силно се надява, че ако не той, то поне децата му ще имат шанса да изживеят подобни мигове на истинско щастие от футболната игра в онези славни и силни години на „Нафтата“.
През последните години предвид това, че отборът се състезава основно в Б група, както и пандемията, която пък изцяло преустанови присъствията по стадионите, всичко това силно ограничи хобито на бургазлията.
За тази година е предвидено да бъде открит дългоочакваният фенклуб на „Нефтохимик“ и желанието на Николай е да предостави билетите си там, където всеки фен ще може да се докосне до тях, освен колекциите от други фенартикули.
Днес, макар и „зелените“ да се намират в изключително тежко и унизително положение, 34-годишният привърженик продължава да подкрепя отбора така, както го е правил и досега. Запалва се по отбора през 1994 година, когато баща му го завежда за пръв път на мач. Това се случва на домакинството срещу „Ботев“ (Пловдив), а стадион „Нефтохимик“ се пука по шевовете, което е било нормална гледка. За едно дете като него тази атмосфера и емоция оставят печат в съзнанието за цял живот. От този ден насам вече 27 години „Нафтата“ е част от живота му.
„С „Нефтохимик“ страдам, с него се радвам, изживявам емоция, страст, победи и загуби. Това е начин на живот, до който трябва да се докоснеш, за да разбереш. През всичките тези години изградих десетки приятелства, които остават за цял живот. Благодарен съм на съдбата, че ме направи футболен фен“.
Отделил голяма част от живота си, за да бъде до клуба, той има посетени над 500 срещи на любимия си отбор. Съвсем естествено незабравимите мигове по стадионите не са един или два. Най-сладкият такъв за него си остава дербито с „Черноморец“ на 2 август 2013 година, когато „шейховете“ печелят драматично с 3:2.
„Тук не става дума само за успеха чисто футболно, а за една победа на справедливостта. Всички свързани с футбола в Бургас са запознати, че 7-8 години преди това дерби, Общината заедно с Митко Събев сътвориха най-голямата глупост в историята на бургаския футбол, решавайки да закрият и заличат „Нефтохимик“ за сметка на новия клуб „Черноморец“. Взеха ни школата, стадиона... Този мач е паметен за всеки „зелен“ фен. Други подобни паметни мачове за мен са победите над „Левски“ с 5:1, 4:1, над ЦСКА с 1:4 насред София и десетки други. Разбира се, не всеки спомен е свързан с положителни емоции. Има мачове и загуби, които остават горчив привкус завинаги. Такива бяха пораженията на баражите със „Спортист“ (Своге) след дузпи, загубата от „Видима-Раковски“ в продълженията и от „Витоша“ (Бистрица), след която клубът изпадна в Б група“, добавя футболният фен.
Предвид факта, че е бил още дете, той не е имал възможността да пътува из Европа, за да гледа двубоите на „Нефтохимик“ в Купата за УЕФА. Но е правил това, за да подкрепи националите ни в Загреб, Будапеща и Констанца. За всеки един от тези мачове от Бургас е тръгвал по един автобус с фенове, предимно такива на „Нафтата“.
Като всеки фен на „шейховете“ и него го боли за моментното състояние на отбора и бургаския футбол. Според Николай футболът в града е стигнал до това положение след редица грешни решения, основно от страна на Общината през годините. Колкото до ситуацията сега с „Нефтохимик“, той е на мнение, че за да бъде докаран до угрозата клубът да изпадне при аматьорите или да спре съществуването си за пореден път, виновни са община, директори, акционери и управителен съвет. През миналата година Община Бургас като мажоритарен собственик се отказа от своя дял в клуба, а от 17 февруари начело на тима застана ново ръководство. Големият проблем, който остава все още неразрешен, е липсата на собствен стадион и бази за „Нефтохимик“.
„Общината абдикира от клуба, оставяйки го със задължения и на последно място в класирането. Новите собственици трябва да са магьосници, за да успеят да сътворят чудеса за оставащите месеци до края на първенството. Ние като фенове в момента можем да дадем картбланш и да чакаме чудесата. Има светлина в тунела, но в Бургас трябват кардинални промени изобщо в нагласата към спорта и футбола. Общината е длъжник на гражданите на Бургас, липсата на бази и стадиони, както и взаимодействие със спонсори, е огромна черна точка и призовавам за работа в тази посока“.
Макар и светлина в тунела да не се вижда, Николай Стоянов вярва, че все някога ще дойдат и по-добри времена за „шейховете“ и като всеки фен мечтае за титли и купи.
„В тези трудни за отбора години обаче си мечтая като че ли за нещо доста по-простичко и малко. Мечтая си за дом на „Нефтохимик“, мечтая си за стабилност. Мечтая си да имам къде да заведа сина си на футболен мач“, добавя още той.
