Около 90 фототипни копия на уникални гравюри от Руско-турската освободителна война, могат да бъдат видени в Бургас от 2 март до 20 април. Те ще бъдат подредени в бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“. Гравюрите са предоставени от Художествената галерия в Стара Загора.
Голяма част от гравюрите намират място в илюстративни списания и вестници в Германия, Испания, Франция, Австрия през 1877 и 1878 година. Подредени хронологично, те са своеобразен репортаж за събитията от обявяване на войната до нейния край на 3 март 1878 година, съобщават от бургаската галерия.
Такъв вид изложби са голяма рядкост. Художниците-кореспонденти, създали рисунките, са отразили ужаса и възторга от всички събития съпътстващи войната. Куратор на изложбата е директорът на галерията в Стара Загора проф. Марин Добрев. Според него тя е насочена най-вече към младото поколение, за което Освободителната война е абстракция. То трябва да види изложбата не заради драмата на войната, а заради пътя на свободата, показан в нея.
Началото на тази уникална сбирка е поставено от Ангел Будев, който в края на 60-те началото на 70—те години е посланик на България в Хавана. Той намира в тамошните архиви почти цялото течение на много популярно илюстровано списание, съдържащо хрониките на Руско-турската война. Намирайки част от тези гравюри, той започва да се интересува какви са били тези художници, кореспонденти, журналисти не само на испанските издания, но и на Франция и Германия, които са отразявали войната. Днес някои от тези гравюри са публикувани в учебниците по история. Предполага се, че половината не са достигнали до нас.
Преди 20 г. проф. Марин Добрев се е опитал да продължи делото на Будев, събирайки и правейки репродукции на гравюрите, които намира. В тях са запазени не само драмите на сраженията, битки, убити, пленени - те отразяват съдбата на няколко нации. За него е било особено интересно отношението на Германия, Франция и Испания към тази война. Въпросните илюстровани списания са изпратили едни от най-талантливите си художници, за да държат в течение на събитията своите читатели. Част от художниците са изминали целия път от Кишинев до Сан Стефано. Гравюрите показват, че тези кореспонденти са били изключителни майстори на рисунката и композицията. Уникален е начинът на създаване на гравюрите – докато се води боят, буквално на коляно, на лист те рисуват случващото се, правят го за няколко минути. Образите носят не само емоцията на събитието, но и риска на това събитие. Само можем да си представим с възможностите на 1877-78 г. как художниците са изпращали своите рисунки до редакциите си, гравьорите ги оформят и образите се отпечатват във вестника или списанието във вид относително близък до онова, което е било. Много от чуждестранните художници тръгват предубедени или с нагласата хладно да отразяват войната. Но виждайки начина, по който българите посрещат своите освободители, в гравюрите им започва да личи тяхното пристрастие. Запазени са спомени на някои от тези художници, които казват, че те така са обикнали българите, че са станали техни приятели. Освен това западните художници дават един трети поглед към войната, погледът на онези, които не са пряко засегнати от нея. „Когато на Шипка откриват стотици заклани, обезглавени, с набучени глави – художникът може да не го нарисува, вероятно той знае, че неговият вестник няма да отпечата това, но го прави. Той вече е част от тази война и онова, което ще се случи на 3 март. Всички тези художници стават приятели на България, връщайки се в родината си мнозина създават произведения въз основа на онова, което минало през очите им“, разказа проф. Добрев.
