Четвъртък, 30 Дек 2021
    

Бургазлийката Елена – между пчелите и писането на книги

  13.12.2020 18:00  
Бургазлийката Елена – между пчелите и писането на книги

Михаил КОЛЕВ

 

Наскоро една бургазлийка направи дебют в издаването на книги. Елена Стойчева, която заедно с мъжа си Андрей се занимават с пчеларство и придобиха популярност със своето Селище на пчелите край село Визица, от малка обича книгите.

Още когато е 8-9-годишна, тя започва да пише книга, докато е изкарвала лятната ваканция на село. Представяла си е, че за да могат писателите да пишат, са им били нужни някакви ритуали: да седят до прозорец, да пишат в красив тефтер и да похапват нещо вкусно като млечника на баба.

В книгата й се разказвало за деца, които си правят полиция в короната на едно голямо дърво и започват да разследват различни събития от селския живот през лятото. Още тогава осъзнава, че писането е много труден и самотен процес.

„И така този детски ентусиазъм остана незавършен, но ми е скъп спомен. По време на следването си винаги съм била много близо до литературата, но като читател и анализатор. Първото ми влизане в библиотеката на Софийския университет остави в мен смесени чувства - почувствах се толкова малка пред големите и тежки книги, наредени с хиляди по рафтовете. Разбрах, че цял един живот няма да ми стигне да прочета всичко и това много ме уплаши. Наивно, нали? Тогава разбрах Сократ: „Знам, че нищо не знам!“ И малко се поуспокоих. Но жаждата за четене ми е гравирана в сърцето като изсечен барелеф в скала”, споделя тя.

Въпреки това през годините нейната мечта не се изпарява, макар житейските пътеки да я отвеждат далеч от нея. А и за да пишеш, се иска увереност и доза смелост, да разкриваш пред хората частици от себе си. Страхът от отхвърляне ме сковаваше, допълва Елена.

През 2015 г. съпругът й Андрей се захваща с пчеларство. Година-две по-късно и тя се присъединява като помощник и така създават техния пчелин Селището на пчелите в Странджа. „Досегът с пчелите и природата изрови моето задрямало вдъхновение“, признава бургазлийката. При всяко отиване в Странджа, в старата къща на село, в нея се надига това спящо вдъхновение.

Започва да пише кратки истории в интернет страницата на пчелина, разказва за природата, животните, пчелите. Много се страхува да не досади на хората с това лирическо отклонение.

„Обаче стана точно обратното: фейсбук приятелите харесваха тези текстове и започнаха да ме съветват да ги публикувам в книга. Дори съвсем непознати в реалността хора! Пишех от телефона, в тъмното, докато пътуваме от или за Селището. Някой да повярва в мен бе изключителен двигател. После се запознах случайно с издателя от ИК „Знаци“ Румяна Емануилиду, тя също повярва в моите истории и ме подкрепи. Всичко се нареди от една незрима ръка и ме поведе по пътя на моята дебютна книга - „Шивачът на времето“, без да бързам, без да съм устремена към това на всяка цена. Но с огънчета на светулки в мен! Корицата на книгата също сама дойде при мен. Един ден Валя Брадшоу публикува във фейсбук картина, която бе нарисувала, вдъхновена от наша снимка на Селището на пчелите. Малко по-късно същата тази картина-поезия спечели и награда в САЩ. Винаги съм твърдяла, че Бог е събирач!”, категорична е Елена Стойчева.

„Шивачът на времето” съдържа 20 разкази, които обхващат миналото и настоящето. Във всяка история има зрънце истина от истории, които действително са й разказвани. Разказите са проза, в която се е опитала да вплете поезията като начин за възприемане на света - не с „розови очила“, а с красотата и жаждата за добро.

„Семейството, спомените, обичта, таланта, доброто, вярата, волята са слънчевият конец в тъканта, с която Шивачът на времето шие нашия живот. Именно те са онази сила, която ни прави съавтори на съдбата ни, която аз съм нарекла метафорично „Шивачът на времето“. В книгата има кучета, които са аристократи; пирон, който дарява щастие; череши, които имат вкус на вишни поради гузна съвест; баба, която за първи път през живота си напуска родното село; ореол, който идва от спомените; топлина, която идва от споделеността”, казва още писателката.

Книгата „Шивачът на времето” може да се намери на сайта на ИК „Знаци“ или да се поръча чрез фейсбук със съобщение към профила на Елена. Поради епидемичната обстановка малко ще се забави дистрибуцията й в книжарниците, но и това ще стане на по-късен етап.

Нуждае ли се сегашното време от своя шивач? Бургазлийката казва, че Шивачът е част от живота и към днешна дата той ни е скроил света не по наша воля. Изправя ни пред много изпитания, каквито са и сегашните обстоятелства в световен мащаб и битката с коронавируса.

„В това пандемично време здравата ни психика и физическото ни оцеляване са подложени на изпитание. На моменти светът ни е със скъсани дрехи или вехт и закърпен като скитник. Но не бива да забравяме, че ние носим в себе си силата да се борим с несгодите и да прекрояваме света. Шивачът на времето, подобно дявола Воланд от „Майстора и Маргарита“, ни пакости, но всъщност светът му е мил и копнее да не вижда пошлост, лицемерие, грубост, лъжа, алчност. Тогава и той ще се усмири и ще спре да ни наказва. Както народът казва: „Първо се научи да даваш, а после да получаваш”,

В момента Стойчева продължава да твори, като пише детска книга за момиченце, което е сред пчелите. Пчелите не спират да учат Елена, да я учудват, да я вдъхновяват. Чрез писането тя чете себе си. Харесва й да разгръша своите душевни страници. Но признава, че е много трудно, самотно и ангажиращо занимание.

„Обаче има нещо, което за мен е неконтролируемо и това е вдъхновението. Като ме връхлети, понякога дори и в засада, задъхвам се и за да дишам отново с пълни гърди, свободно, му се отдавам. Иначе ме мъчи, човърка ме и ми оставя неприятен вкус в устата - като на изгоряло, на нещо, на което съм отказала раждането. Странен манипулатор е вдъхновението”, допълва авторката на „Шивачът на времето”.

Ако трябва да избира между пчеларството и писането, бургазлийката дава лек превес на творческата дейност. Жилото на буквите й дава хоризонт, докато това на пчелите – едем. „И все пак пчелите и природата ми дават онова вдъхновение, в което се ражда смисълът на буквите. Свързани са!“, категорична е тя.


Анкета

Справяте ли се с поскъпването на стоки и услуги?


Резултати

Мнения

Мнения Общество
 България на първо място по смъртност от сърдечни заболявания
  30.09.2021 16:33      

Ковид пандемията „наляла масло“ в огъня Янчо НИКОЛОВ