Д-р Наталия Дочева е началник Отделение по кардиология към МБАЛ „Сърце и Мозък“, град Бургас. Тя завършва медицина в МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – гр. Варна през 2012 г. През май 2018 г. успешно придобива специалност по кардиология. Притежава сертификация за експертно ниво по eхокардиография. Участва в редица кардиологични симпозиуми и конгреси, както и в няколко клинични проучвания. Член е на Българското кардиологично дружество.
Клинични интереси: кардиология; функционална диагностика - ехокардиография; съдов ултразвук; научноизследователска дейност в областта на кардиологията.
- Д-р Дочева, случаите на пациенти с COVID-19 се увеличават и вниманието на лекарите е насочено основно към тях, но какво се случва с пациентите със сърдечна недостатъчност и хипертония? Те имат ли достъп до лечение и колко сигурни и спокойни могат да се чувстват в така създалата се ситуация?
- Ситуацията, в която се намираме, е доста тежка. Водим война в мирно време. Здравната ни система, лекарите и целият медицински персонал изнемогват в борбата срещу COVID-19, тъй като непрекъснато се увеличава броят на заразените и нуждаещите се от медицинска помощ. Хипертоничната болест е с изключително висока честота у нас. Среща се при близо 80% от хората на възраст над 50 години и освен това е основен рисков фактор за редица кардиоваскуларни заболявания, тъй като засяга и уврежда съдовете не само на сърцето, но и на очите, мозъка и бъбреците. Сърдечната недостатъчност е краен стадий на протичане на сърдечните заболявания. Честотата й се увеличава непрекъснато и е правопропорционална на увеличаването на средната продължителност на живот на населението. Тези пациенти се лекуват трудно и продължително, затова и превенцията остава от особено значение. В Българския кардиологичен институт, обединяващ седем модерни болници и осем медицински центъра, ежедневно консултираме и лекуваме такива пациенти и благодарение на високотехнологичната апаратура и изключителните ни специалисти, осигуряваме медицинска грижа, отговаряща на световните стандарти. Пациентите ни трябва да бъдат спокойни, че всички противоепидемични мерки за безопасност се спазват стриктно. Постъпвайки при нас, те са защитени и не са изложени на риск. Хипертониците и болните със сърдечна недостатъчност не трябва да се страхуват да потърсят лекарска помощ в настоящите условия на пандемия, защото отлагането и ненавременното лечение могат да доведат до сериозни усложнения и понякога необратимо влошаване на качеството на живот.
- В интервю от миналата седмица водещият кардиохирург проф. Данов говореше за успехите на Българския кардиологичен институт в профилактиката и ранното лечение на COVID-19. Вие как се предпазвате?
- Безспорно, профилактиката е ключов фактор. Използването на лични предпазни средства и спазването на стриктна лична хигиена са задължителни, но недостатъчно ефективни методи за профилактика, особено за здравните работници, които ежедневно са изложени на риск от заразяване и много често на високо вирусно натоварване. За да запазим здравето си и да можем да се грижим и помагаме на нашите пациенти в условията на пандемия, ние, лекарите, а и целият медицински персонал в болниците на БКИ, предприехме медикаментозна профилактика с хидроксихлорохин (HCQ). Резултатите, които наблюдаваме, са наистина впечатляващи – тези, които го приемаха редовно в доза 200 мг дневно по установената схема с интермитиращ прием, не се
разболяха. Аз преминах през изпитанието COVID, като прилагах същата профилактика. Възстанових се бързо, без усложнения и към момента се чувствам отлично. Свидетел съм на редица случаи, в които хора, профилактиращи се по споменатата схема с HCQ, остават с негативен PCR тест, дори и при съжителство с доказано болни от COVID-19.
Апелирам хората да бъдат по-отговорни и дисциплинирани, за да успеем да се преборим с тази пандемия!
- Чести ли са случаите на пациенти със сърдечни проблеми от спешен порядък в МБАЛ „Сърце и Мозък“?
- Разбира се. В нашата болница ежедневно се приемат и лекуват спешни пациенти, нуждаещи се от неотложна кардиологична и кардиохирургична помощ – нека не забравяме, че МБАЛ „Сърце и Мозък, гр. Бургас, е единствената кардиохирургична болница в цяла Югоизточна България. Патологията, с която се сблъскваме, е много разнообразна. Прилагаме най-съвременните методи за диагностика и лечение в областта и смея да твърдя, че нашите пациенти получават високоспециализирана и достъпна медицинска помощ, съизмерима с най-високо европейско и световно ниво.
- Какво трябва да се направи в доболничната помощ, за да се намалят рисковите ситуации при пациенти с високо кръвно налягане?
- Артериалната хипертония е фактор номер едно за сърдечносъдови заболявания, а както знаем, те продължават да са водеща причина за смъртност в страната ни. Оказва се, че трима от 10 души имат артериална хипертония, като голяма част от тях дори не знаят за това. От всички диагностицирани с хипертонична болест пациенти по-малко от половината контролират артериалното си налягане, а това е от изключително значение за ограничаване на усложненията, до които може да доведе една нелекувана хипертония. Преди всичко превенцията играе водеща роля и основно на това трябва да се обърне внимание. Пациентите трябва да имат отговорност към собственото си здраве и да посещават редовно личните си лекари и кардиолози, както и да спазват препоръките, които те им дават. Хората трябва да имат доверие в българския лекар, а ние ежедневно даваме всичко от себе си, за да го оправдаем. Въвеждането на единна система за проследяване статуса на съответния пациент независимо къде е преглеждан, изследван или лекуван би помогнало на нас, лекарите, да спестим време и ресурси и да бъдем по-полезни на нашите пациенти. Периодичното проследяване на тези болни, подобряване на достъпа им до специализирана медицинска помощ, когато е необходимо, са важни и ключови моменти в правилния подход към тях.
- Как преживяват COVID-19 пациентите със сърдечни проблеми, които влизат в рискова група?
- Пациентите със сърдечносъдови заболявания са една уязвима група пациенти, при които COVID-19 инфекцията може да влоши съпътстващото сърдечно заболяване, от една страна, а от друга - често самата инфекция протича продължително и с усложнения. Тези пациенти трябва да бъдат лекувани навременно и комплексно. БКИ организира абсолютно безплатна и достъпна национална кампания „Живот след COVID”, за да може пациентите, преживели тази инфекция, да бъдат проследявани дългосрочно. От досегашните ни наблюдения установяваме, че при голяма част от тях има засягане на сърцето и кръвоносните съдове. Често срещани са ритъмно-проводните нарушения, при които при над 50% е увеличен рискът от тромбози, а възпаление на миокарда и перикарда се наблюдава при около 17%. Всички тези данни показват, че тази инфекция може да засегне сърцето и кръвоносните съдове, което обяснява защо болните със сърдечни заболявания прекарват по-тежко COVID-19, особено когато основното сърдечно заболяване не е компенсирано или лекувано.
- Сърдечната недостатъчност е сериозно хронично заболяване, какви са най-честите причини за него?
- В България близо 170 000 души страдат от сърдечна недостатъчност. Тя е краен стадий на протичане на сърдечните заболявания и е водеща причина за хоспитализации и рехоспитализации в кардиологичните отделения, което е свързано с изразходване на много ресурси. Сърдечната недостатъчност е състояние, при което сърцето не е в състояние да изтласква достатъчно кръв, така че да задоволи метаболитните и кислородни потребности на организма. Причина за това може да бъде структурно или функционално нарушение, което води до намален сърдечен дебит и/или повишено налягане в сърдечните кухини. Най-честата причина за сърдечна недостатъчност е коронарната болест (особено инфарктите), която заема водещо място сред сърдечносъдовата патология. Кардиомиопатиите, които представляват увреждане на сърдечния мускул (миокарда) вследствие на инфекция, честа употреба на алкохол, наркотици или други интоксикиращи агенти, или генетични дефекти, също водят до сърдечна недостатъчност. Други състояния, водещи до сърдечна инсуфициенция, са хипертонията, различните клапни болести, аритмиите, както и редица съпътстващи, хронични заболявания като диабет, щитовидни, бъбречни заболявания.
- В момента се говори за голямата смъртност от COVID-19, а каква е смъртността от сърдечни заболявания?
- Сърдечносъдовите заболявания продължават да бъдат водеща причина за смъртност в световен мащаб и у нас, като най-честите причини са инсултите и инфарктите. Въпреки че целият свят в момента е съсредоточен в борбата с COVID-19 пандемията, фактите около сърдечносъдовата смъртност не са по-малко тревожни. Само за последната година починалите от сърдечносъдови заболявания са почти 70 000 – за сравнение, към момента отчетените смъртни случаи в България вследствие на COVID-19 са около 4000. Интересното, което наблюдаваме е, че за периода от началото на пандемията са регистрирани по-малко остри коронарни
инциденти, за сметка на увеличения брой на пациентите, търсещи специализирана помощ в кардиологичните клиники вече с усложненията от инфаркта. Това би могло да се обясни с факта, че пациентите пренебрегват симптомите си и в стремежа си да спазват социална дистанция, не търсят лекарска помощ навреме, а това при някои от тях може да бъде фатално.
- Какви са ранните симптоми, които трябва да ни алармират за сърдечен проблем?
- Симптомите, които трябва да обострят вниманието ни, са основно задух, лесна умора, болки в гърдите, особено ако последната продължава повече от 15-20 минути. Понякога пациентите вместо болка може да усетят стягане или тежест в гръдната област или пък локализацията на болката да бъде между плешките. Често симптомите може да бъдат подвеждащи, затова трябва навременна консултация с лекар. Самодиагностицирането е нежелателно и може да бъде дори опасно, затова консултацията със специалист е особено важна.
