Дона МИТЕВА
Покрай ограниченията, свързани с пандемията, вниманието е фокусирано върху учениците от различните етапи на обучение. Леко встрани остават проблемите на студентите - особено на тези нашенчета, които са избрали да учат в чужбина. Една част от тях си стоят у дома, други пък се прибират до Коледа. Трети се чудят дали да рискуват с прибирането. Образно казано, са в някаква безпътица и чакат до последния момент дали да си купят билети за връщане при мама и тати за празниците, или да пропуснат тази мила среща.
Българските студенти, които също са в онлайн обучение, са не по-малко объркани. Както едно момиче от Университет „Проф. д-р Асен Златаров” се шегува: „Заради това онлайн обучение и всички рестрикции за пандемията ще си остана стара мома. Социалните ни контакти са направо никакви, особено тези, които дойдохме в Бургас от други градове”.
Цялата критична ситуация разби красивия мит за студента и студентския живот. Ако преди време това бе нарицателно за безгрижие, безкрайно купони, нови запознанства, приятелства, влюбване, а и брак - сега май останаха само притесненията ако си в чужбина - ще се прибереш ли за празниците, а ако си у нас - старите ти приятели от родното място помнят ли те и искат ли да се видят с теб, поне в парка.
Синът на общинския съветник Красимир Калудов учи „гейминг дивелопмънт", т.е. създава компютърни игри, изкуствен интелект и прочие такива неща в Грьонинген, Нидерландия. Виктор е втори курс, а изборът на това къде и какво да следва наследникът е направил сам и само е уведомил родителите си и съответно получил тяхната благословия. От около 500 души, започнали първи курс, сега са останали около 170, конкретно от неговия курс от 30 души сега са само 14. Очаква се още по-малка част от тях да се дипломират, особено сега, когато условията за обучение са по-различни, предвид пандемията.
„Имат веднъж в седмицата присъствено обучение, през останалото време е онлайн”, обясни баща му, журналистът Краси Калудов. От университета са му изпратили препоръка евентуално да се въздържа от пътуване към България, но ако всичко е на това ниво, на което е в момента, младежът ще се завърне за празниците в Бургас, надяват се родителите му.
В Нидерландия всички мерки са препоръчителни, а не задължителни. Кривата на заразените и болните в града, където учи Виктор и в цялата община, върви устремено надолу. Това дава надежда на семейството, че ще празнуват Коледа и Нова година заедно. Такива са плановете за момента. После Виктор ще се прибира в Нидерландия и ще му препоръчат да се изолира в квартирата си за десет дни, но има право да ходи да си пазарува и да кара колело.
Виктор е обяснил на родителите си, че според Конституцията на Нидерландия държавата няма право да ограничава и затваря у дома гражданите, ако са здрави.
А принципно в университета в Грьонинген и конкретно специалността, в която се обучава Виктор, имат присъствени лекции и присъствени изпити, но също и онлайн. Така е било и преди пандемията - онлайн лекции, а уроците им се качват на сайта на университета веднага след лекцията. Обичайна практика там и за други специалности.
„Виктор се занимава малко с програмиране и с дизайн - основно създават игри и не само това. Учат ги не само как да създават игри, но и как да ги превръщат в продукт и да ги продават”, разказва Калудов старши и допълва, че университетът им е с приложна насоченост, а не с научна.
В Тибрургския университет, отново в Нидерландия, първият семестър включва хибридно обучение - смесени присъствено и дистанционно, разказа Мирела Коева.
Приоритет за присъствени лекции се дадени на първокурсниците и студенти, пишещи магистърска или бакалавърска теза. При определни условия е възможно ползването на библиотеката и индивидуалните стаи за учене.
„Изпитите се провеждат на място, но всеки един студент има право при желание да пусне мейл, с който да заяви желание за онлайн изпит и съответно се явява дистанционно”, допълва девойката.
Студентите в голямата си част планират да се прибират по родните си места за коледната ваканция, която продължава до 28-и януари.
Синът на собственика на бургаската фирма „Работническо дело” Йоско Алипиев - Михаил, учи в Англия. Втори курс е международно право в Нотингам. В началото на пандемията са му дали право да избира. И той е предпочел да си е в Бургас, защото така или иначе щеше да е заключен в квартирата и на седмица да ходи на 2 сесии, които са достъпни и онлайн, ако остане в Нотингам.
Самият Мишо коментира: „Да учиш от вкъщи, за мен поне е много по- хаотично. Винаги трябва да се съобразяваш и с хората, с които живееш. Но същевременно, не е толкова стресиращо”. Оптимист е затова, че ваксините са на 90% вече успешни и бързо нещата ще се нормализират. Надява се на положителна развръзка: „С удоволствие ще се върна в Англия, за да си довърша обучението. Но в случай, че този сценарий не се случи, нямам нищо против и онлайн да продължа, макар лично аз да предпочитам да работя лице в лице”, казва младият бургазлия и подчертава, че си плаща таксата за университета и въпреки онлайн обучението няма никакви намаления.
Социалните контакти между младите хора в пандемията са доста ограничени, признава Мишо и допълва, че трудно се поддържат. „Мисля, че до една степен с всички тези приложения, видеовръзки, чатове, успяваме да компенсираме. Разбира се, не е същото, но все пак компенсираме изолацията”. За себе си Михаил, казва, че никога не е бил твърде социален, за сметка на това държи много на приятелите си и затова и сега намира как да се обади и да поддържа контакта с тях. Още повече, че той е категоричен, че тук, в България, мерките не са толкова строги, колкото в Англия. „Когато се върнах в Бургас пролетта, нещата не бяха толкова спрели, колкото в Англия. Като излизах да пазарувам в Англия - целият град бе пуст. Магазините бяха почти изпразнени. Когато се прибрах тук, нямаше нищо общо”, спомня си завръщането си през март.
Допреди няколко дни Мишо работеше като помощник-адвокат в кантората на бургаски адвокат. Прекъсна заради повишения риск. Той допълва, че и брат му, който е седми клас, в момента е вкъщи и се обучава онлайн.
Мишо е убеден, че след като кривата на заразените тръгне надолу, ще се върне да работи в кантората, а брат му ще тръгне на училище.
Студентите по медицина в Университет „Хайнрих Хайне" в Дюселдорф, Германия, са на дистанционно обучение за лекции. Ходят присъствено в морга и на 1-2 присъствени семинара - за преглеждане и снемане на анамнеза. Въпреки рестрикциите ще имат един устен изпит присъствен и писмен - също присъствен през декември.
„Здравето на студенти и преподаватели в университета е основен приоритет и поради тази причина програмата ни е съобразена с мерките срещу коронавируса.
В този семестър обучението е предимно онлайн, но тъй като медицината е наука, която не може и не трябва да бъде преподавана в онлайн формат, имаме присъствени семинари и практики. Това донякъде компенсира, но не заменя напълно традиционния метод на обучение. Разбира се, мерките за сигурност се спазват - 1,5 м разстояние, маска и дезинфекция. От 1 ноември всички, пристигащи в Германия от рискова зона, каквато в момента е България, подлежат на 5-дневна карантина. Това усложнява „прибирането" ни по коледните празници, но не го прави невъзможно. За щастие, аз ще мога да се прибера в България, както и много други мои приятели, въпреки карантината, която ще последва.
По мое мнение нормалният ритъм на живот и работа трябва постепенно да се възстанови и това ще стане възможно само, когато всеки поеме отговорност за своето лично здраве и това на неговите близки“, разказва Десислава Джолова.
Програмите за обучение за януари вече са факт и всички се стягат да се прибират около 18-20 декември. Деси вече си е купила билет.
Връщането обаче обратно трябва да е на 4-5 януари и се чудят, защото като се върнат - 5 дена са в карантина, на 5-тия ден им правят PCR и после задължително 10 дена карантина - независимо от резултата.
Повечето от тези, които ще се прибират по родните си места са притеснени понеже имат присъствен семинар на 6-7 януари - да не ги накарат да повторят нещо.
Призивите в Германия на национално ниво са да не пътуват за Нова година, но българските студенти около Деси ще се приберат. Освен това, има една групичка, които и сега са си в България и се обучават онлайн.
Михаела е студентка в Бургас. Нейните притеснения са по-различни, но отново свързани с обучението, а и с финансовата му обезпеченост. „Продължавам да си плащам общежитието, също и интернета, за да не ме прекъснат, въпреки че съм си в Сливен. Не ни се прави никаква отстъпка от цената. Вероятно навсякъде е така.
Ако става дума за контактите - ами те са наполовина и в двата града. Старите ми приятели в Сливен си имат вече нови компании, а новите - са в Бургас и с тях се чуваме и виждаме само от дистанция. Наближава осми декември - май от всичките ни уговорки и приказки - накрая ще излезе, че ще си вдигнем наздравица по скайп.
Същото е и с практиките ни - не се получава да гледаш само занятия в детската градина или в първи клас на екран. Живият контакт с децата го няма”. Момичето искрено завижда на колегите си от аграрната специалност, на които по нейна информация са разрешили да ходят на полета и да си правят практиката като хората.
Това, че обучението и социалният живот на младите хора съвсем е объркан, и то не само в Бургас и България, а на всякъде по света, е факт. Какви ще са резултатите, е трудно да се предвиди. Мнозина са скептични по отношение на дистанционното обучение, други пък залагат на съвременните технологии. Каква е истината - ще се разбере след години, когато тези млади хора от студенти се превърнат в специалисти в различните сфери на живот.
