-Г-н Чакринов, новото заглавие на Драматичния театър в Бургас – „Омайна утрин”, е комедия. Като че ли в последно време това е жанрът, на който вие като режисьор залагате?
- Преди се правеше „висока трагедия” и „сериозна драма”, аз лично никога не съм се притеснявал да правя комедия. Ако се опитам да ги изчисля – може би от 130 спектакъла, които съм направил – повече от половината ще са комедии.
Това е един труден жанр. И актьорски комедията е доста по-трудната задача. Комедията е родила едни от най-големите актьори по света и аз лично смятам, че Чарли Чаплин е най-великият актьор.
Бяхме принудени да правим забавни спектакли, за да се издържаме, но аз не се срамувам от такива спектакли. Когато се прави професионално и сериозно, театърът винаги е добър, независимо дали е комедия, драма или трагедия. Не е нужно непременно да е тъжно, макар критикът и драматург Ромео Попилиев да казва, че при хубавия театър винаги е малко скучно. Аз не поддържам тази теза – смятам, че дори когато е сериозен, театърът трябва да е забавен.
Колкото до „Омайна утрин” – това представление дава прекрасни възможности за трупата да разкрие своите актьорски заложби. Преди години бяха попитали режисьора Рангел Вълчанов по време на негова постановка в Хасково на „Муха в главата” – едно известно през 70-те години заглавие, каква е свръх задачата на представлението и той беше отговорил много кратко: „Смех”.
Това е и нашата свръх задача. Текстът на „Омайна утрин” е много добре написан, аз лично се забавлявам много. Импровизираме с актьорите, дописваме текстове и те също се забавляват. Силно се надявам, че и зрителите ще се забавляват с това наше представление, премиерата вече даде заявка за това.
Ще подчертая като гаранция за успеха, че Стоян Памуков играе главната роля в този спектакъл. За първи път и младият актьор Никола Парашкевов има голяма роля.
-Правите ли някаква връзка с това ново представление с „Омайна нощ” – спектакъл, който се играе вече 10 години в Бургас?
- На 17 февруари отбелязахме 10 години откакто се играе „Омайна нощ” с поредно представление. В него отново участваха Мария Сапунджиева, Асен Блатечки и Юрий Ангелов. Над 100 са играните в Бургас представления на това заглавие, отделно има много турнета. Не съм сигурен дали има друго представление в провинциален театър през последните години, което да е издържало толкова години едно представление и то да се играе редовно.
Всички намират някаква връзка с новото представление, аз бих казал, че по-скоро има закачка.
-Кои са следващите спектакли, които ще можем да видим на сцената на бургаския театър до края на този театрален сезон?
- Следващата премиера е буквално след дни - на 5 март. Става въпрос за американската пиеса „Пуканки” от Бен Елтънс – поредна копродукция на бургаския театър и театрална къща „Вива арт”, с която направихме „Око под наем”. Това е остро сюжетно представление, по-скоро кримка. Режисьор на спектакъла е Асен Блатечки. Освен него в постановката участват Милена Маркова, Невена Бозукова, Яна Маринова, Стефан Иванов. Премиерата в София беше на 15 февруари. Пиесата е позната, това е всъщност нейната втора реализация на българска сцена. Имаше преди това една реализация в Народния театър, където се игра дълго и успешно.
Междувременно вървят репетиции и за друг спектакъл – по пиесата „Любовен кръговрат” от Шрихтер. Това е един класически текст. На сцената е известен като „Хоровод”. Това е първата пиеса, която аз направих преди години в столичния „Театър зад канала”, а Красимир Спасов я постави в Народния театър. В „Хоровод” ще видите дебюта на младата актриса Розалия Абгарян от класа на Ивайло Христов, която бургазлии видяха на сцената в Бургас при гастрола на неговия клас от НАТФИЗ с дипломната постановка „Кавказкия тебеширен кръг” по едноименната пиеса на Бертолд Брехт.
Смисълът да направя отново на сцена този текст – „Хоровод”, е по-голяма част от актьорите да започнат работа. Премиерата трябва да е на 25 март.
Изпитвам огромно удоволствие да работя тези две пиеси една след друга. Но причината за това, не искам да крия, е продължаващото неясно финансово състояние и липсата на перспектива пред театрите.
-Какво е всъщност финансовото състояние на театъра в Бургас и какви възможности дава то за реализирането на нови постановки. Коя беше постановката, която донесе най-много приходи миналата година?
- Трудности има непрекъснато, не съм от хората, които обичат да се оплакват. Излязоха новите правила, методиката за тази година. Целта е да се увеличават собствените приходи на театрите, т.е. да има по-високи цени на билетите.
Слава Богу, бургаският театър в този смисъл не е застрашен, има публика. Дори бяхме посочени като отличници сред провинциалните театри.
Миналата година имахме много добри резултати – посрещнахме 53 000 зрители, реализирахме приходи. За съжаление доста проекти пропаднаха. Николай Ламбрев, например, трябваше да направи „И най-мъдрият си е малко прост” на Островски. Очакваме все още нова методика и яснота по средствата, с които театърът може да разполага.
Работим при доста извънредна ситуация и не можем да планираме нищо като не знаем с какви средства ще разполагаме. За миналата година аз мислех, че министерството ни дължи 400 000 лева, а се оказа, че аз съм дължал 100 000 лева, поради което не ми дадоха и 5 лева, понеже съм бил начервено. Това, че продължаваме да се държим над водата, не е никак лесно и си има своята цена. Не крия, че не съм поддръжник на тази реформа и не виждам как може това положение да се промени. Всичко, което се е направило в тази система досега, е да ни ограничат да играем повече. Единствената причина да правя две пиеси една след друга е, че на себе си мога да си позволя да не платя. Не питайте и на кого е сценографията.
Не може единствено пазарът да определя нещо, което трябва да се нарича национална културна политика. Това са несъвместими неща.
Първите месеци на годината, когато още няма бюджети, са най-тежките, тъй като пък режийните са големи. Но и в най-трудните зимни месеци трябва да се репетира и играе активно.
-А има ли общински жилищен фонд за театъра, за да можете да приемате нови имена?
- Това беше тежък проблем. В интерес на истината новото общинско ръководство успя да ни помогне и ние имаме две общински жилища за изявени специалисти. В тях ние настаняваме младите си актьори.
В Бургас няма артисти без жилища. Аз се опитвам да каня тук млади актьори, които са от Бургас и има къде да живеят. Е, аз не ги каня само затова – че има къде да живеят. Просто Бургас ражда талантливи хора.
Искам от мое име да кажа на бургаската публика: „Заповядайте! Доколкото успяваме, ще ви забавляваме. Доколкото успяваме, ще го правим сериозно!”
-Какво да очакваме от Международния "София филм фест На брега" през тази година?
- Аз съм от така наречените фенове на фестивала и помагам. Много се радвам, че в сградата на театъра има прекрасни условия да се гледа кино.
Тази година кинофестивалът ще бъде от 12-20 март, той е посветен на 100-годишнината на българското кино. Мога да кажа, че българското участие е по-значително от други години. Иван Бърнев играе във филм за учителка, която обира банка. Ще видим новия филм на Георги Дюлгеров „Буферна зона”. В програмата са още филм на кинооператора Хиндо в екип с Георги Дюлгеров и Георги Ингилизов за рибарското селище и филма на режисьора Костадин Бонев „Потъването на Созопол”.
Фестивалът в Бургас се провежда от 2003 г. в Бургас като филиал на Международния "София филм фест", следвайки неговите принципи и правила. Киносъбитието е резултат от партньорството между „Арт фест”, Община Бургас и Сдружение „На брега”, на което аз съм председател. Художествен директор на форума е именитият български кинорежисьор проф. Георги Дюлгеров.
Морското издание се провежда винаги през март, като началото му е три дни преди финала на големия фестивал. Връчват се две награди "Сребриста чайка" - награда на публиката за най-добър филм на фестивала и награда на община Бургас, определена от професионално жури. Отличието има морално изражение - статуетка, изработена от художника Никола Станчев. През 2008 г. е учредена още една "Сребриста чайка", с която бургаската публика награждава най-добрия късометражен филм от конкурса на "Jameson".
Призьори на бургаската статуетка досега са били "Догвил" на Ларс фон Триер, филмът-омнибус "Поколение: изгубени и намерени", "Пролет, лято, есен, зима и... пролет" на Ким Ки-Дук, "Навътре в морето" на Алехандро Аменабар, "Служих на английския крал" на Иржи Менцел, "Посещението на оркестъра" на Еран Колирин, "Военен кореспондент" на Костадин Бонев, "Снимки в Палермо" на Вим Вендерс, "Четецът" на Стивън Долдри и др.
