Тереза ВОСКАНЯН
С този призив днес пред Азербайджанското посолство ще бъде проведено събитие под названието „Митинг за мир“, огранизирано от Епархийския Съвет на Арменската Апостолическа Света Църква в България. Вече десети ден арменците от автономната област Арцах (Нагорни Карабах) са ежедневно обстрелвани с тежки ракети и забранени касетъчни боеприпаси. Азербайджанската военна сила, с помощта на Турция и радикалните бойци от Сирия, вече сравни със земята столицата Степанакерт. Впоследствие на терора и ракетните удари са загинали десетки, а стотици са ранените. Международни журналисти от цял свят също попаднаха под оръдията на турските дронове „Байрактар“, които Баку използва в тази война. Унищожени са детски градини, културни центрове, важни за икономиката постройки, включително болници и центрове на Червения кръст. Редица страни вече призоваха лидерите Илхам Алиев и Реджеп Ердоган да спрат обстрелването на цивилни и да прекратят военната атака.
Замръзналият конфликт за тази малка територия се възобнови на 27-и септември от страна на Азербайджан. Подкрепени от Турция и с ново мото „Една нация две държави“ , Алиев и Ердоган започнаха целенасочена атака на арменското мирно население в Арцах. Деспутът в този регион, който от векове е населен с арменци, започва малко преди разпадането на СССР. Конфликтът е създаден от Сталин, който подарява тези земи, включвайки ги в границите на Азербайджан. Но дори и тогава тази област с преобладаващо арменско население остава автономна, както и другата арменска област Нахиджеван. През 1988 година Армения повдига въпроса с Нагорни Карабах и включването му в границите на Армения. Това поражда погромите в Сумгаит и арменския град Кировакан, в който азербайджански националисти нападат и убиват мирни арменски граждани в техните домове. Това е първото и най-масово етническо насилие в най-новата история на СССР. Многобройните митинги в Армения през 1990 година за признаването на Нагорни Карабах като част от територията ѝ пораждат и следващото етническо избиване, този път в Баку. Въпреки преживения терор, за да спрат споровете през 1991 година, арменците в диспутирания регион организират референдум. Резултатът е 99,98 % гласували „ЗА“ независимостта на Нагорни Карабах. Референдумът не е признат от Азербайджан и той започва четиригодишна война с арменското население там. През 1994 година е обявено примирие и оттогава се водят непрестанни преговори, както и чести обстрели по границите на двете страни. Непризнатата държава Арцах (Нагорни Карабах) от 26 години води своя собствена политика, която е подкрепена от Армения.
Защо точно сега Илхам Алиев с онаследен от баща си президентски пост от 2003 година, решава да „възвърне“ тези земи? Донякъде може да се обясни от икономическата криза, която страната му преживява и солидната загуба на доверие на народа в него. Все пак, последното атакуване на Арцах се случи през 2016 година, малко преди да се разсекретят досиетата „Панама“, от които ставаше ясно, че семейството на Алиев укрива милиарди. Голям проблем е и арменофобията из населението, което тази година в мащабен протест през юли излезе по площадите на Баку с призиви „Смърт за арменци“. Антиарменското настроение също е част от автокрацията на Алиев. Създаването и насаждането на идеята за „врагове“ е тактика, която немалко диктатори са използвали.
Разликата в новата война е, че тогава Алиев нямаше безпрецедентната подкрепа на Ердоган, който води пантюрксистка идеология, а и не си прави труда да го крие. За разлика от 2016 година сега Азербайджан притежава най-модерните израелски и турски дронове, както и военните консултанти на Турция, които имат изключителен опит на различни територии, включително Сирия. И като заговорихме за Сирия, другият проблем, с който сега Арцах трябва да се справи са и радикалните сирийски бойци, които Турция наема и ги пуска в границите ѝ. Всъщност, това е голям проблем не само за Арцах и Армения, но и за Русия и Европа. Намираща се в ключова зона между Азия и Европа, има голяма опасност, ако арцахските арменци загубят войната, да пропуснат нови екстремистки групировки към Запада. В последната една седмица редица европейски и арабски страни призовават Алиев и Ергодан да спрат с атаката и Баку да се върне на масата на преговори с Ереван. И докато ЕС, ООН, НАТО и другите организации декларират само голямото си огорчение и възмущение, разпръсналата се по целия свят заради геноцида арменска диаспора се опитва да убеди големите сили, че достатъчно е страдала и че това, което наистина иска е мир. Нещо, което нейните съседки от векове не й дават. Нещо, за което трябва да има последствия и цивилизованият свят да ги държи отговорни.
