-Д-р Казмин, отделението по ревматология навърши 10 г., а преди месец получихте Национална медицинска награда. За какво?
-Наградата е в категорията „Клинично сътрудничество и работа в екип“, което е едно признание за усилията на целия личен състав на отделението. Само за 10 години постигнахме много. Всички знаем колко трудно се изгражда екип, работещ в пълен синхрон и отношенията се основават на взаимно уважение и постоянен стремеж към професионално усъвършенстване. А от това печелят най-вече пациентите. Преди 10 години започнах сам, а днес сме 5 лекари със специалност ревматология. Целият ни екип наброява 18 души. Годишно в отделението се лекуват около 1600 пациенти.
-Ваши колеги отбелязват, че през последните няколко епидемични месеца много от хронично болните пациенти не са посещавали лекар дори и при остри състояния. Забелязва ли се такава тенденция и в отделението, което Вие ръководите?
-Както всички разбрахме, болните от определени видове хронични заболявания както и по-възрастните пациенти бяха една от най-рисковите групи при заразяване с COVID-19. Въпреки всички противоепидемични мерки в отделението и болницата, хората се страхуваха да посещават лечебните заведения. В резултат не малка част от нашите пациенти влошиха оплакванията си от ревматологични заболявания. С удължаване продължителността на живота се увеличава и броят на възрастните хора с костно-ставни болести. С подобряване на диагностичните методики ние откриваме на по-ранен стадий ревматологичните заболявания. По-ранната диагноза и съответно по-ранното лечение ни дават по-добри резултати. Например, ако ревматоидният артрит не започне да се лекува навреме, това би довело да по-ранна инвалидизация при половината от болните.
-Д-р Казмин, по време на пандемията стана ясно, че над 60000 болни в страната ни, страдащи от ревматоиден артрит, системен лупус и синдром на Сьогрен, останаха без един от основните си болестопроменящи медикаменти.
-Безспорно пандемията от COVID-19 е едно от най-големите предизвикателства за човечеството в първите десетилетия на 21 век. В хаоса от препоръки, мантри и търсене на лечение, светът се луташе, опитвайки се да установи ефикасна терапия. Така често едно или друго лекарство изчезваше от пазара и това се отрази драматично на няколко групи болни, в това число и на ревматологичните пациенти. Както споменахте, в България над 60000 души страдат от ревматоиден артрит, системен лупус, болест на Сьогрен, ерозивна артроза. Те бяха принудени да търсят всевъзможни пътища, за да се снабдят с хлорохин или хидроксихлорохин, които не бяха регистрирани в страната, или да спрат лечението си, което доведе до влошаване качеството им на живот и увеличи риска от напредване на заболяването им.
-Какво е положението в момента?
-До преди половин година на аптечния пазар беше наличен само хлорохин – препарат първо поколение от тази група. Благодарение на един български производител хидроксихлорохин – препарат от второ поколение, беше произведен и регистриран за употреба в страната в изключително кратки срокове. От няколко седмици нашите болни отново имат реален достъп до лекарството си, което значително свали напрежението и внесе предвидимост в лечебното поведение както за нас лекарите, така и за пациентите.
-Моля дайте повече информация за контакт с отделението.
-Пациентите могат да постъпят в отделението, след като са били консултирани от ревматолог и са планувани за прием. При спешни състояние болните могат да се обърнат към Отделението по спешна медицина на УМБАЛ „Бургас”. За повече информация – тел. 056 894 891.
