Сряда, 27 Яну 2021
    
Общество

Растат случаите на сърдечноболни

  25.07.2020 17:49  
Растат случаите на сърдечноболни

Ина ПЕТРОВА

Случаите на сърдечна недостатъчност се увеличават, алармират лекари. COVID-инфекцията отдалечи пациентите от медиците. Отделно новият вирус провокира утежняване на заболяването, често се стига и до летален изход.

В Бургас диспансерните пациенти със сърдечна недостатъчност са 7103 души, като жените са повече от мъжете – 3690. 90% от всички пациенти са на възраст над 60 години. През 2019 година болниците в Бургас, Стара Загора и Ямбол отчитат общо 6533 случая на приети пациенти по повод сърдечна недостатъчност. За лечението им Здравната каса е заплатила близо 26 млн. лв. Данните бяха изнесени в рамките на виртуална среща „Пътят на пациента със сърдечна недостатъчност – проблеми и решения“, част от пилотен проект на Института за здравно образование с подкрепата на Дружеството на кардиолозите в България. В него се включиха лекари от Бургас, Стара Загора и Ямбол, като целта е подобряване достъпа на пациентите до нови технологии в лечението.

 „Болестта не се подмладява, но сърдечно-съдовите болести нарастват като честота, защото се увеличава животът на пациентите. Честотата ще се увеличава и занапред. Истината е, че COVID-инфекцията протича по-тежко при хора със сърдечно-съдови заболявания“ , поясни д-р Петко Желязков, общопрактикуващ лекар и председател на регионалното сдружение на джипитата.  

Според него връзката между COVID-19 и сърдечноболните е двустранна. От една страна самата инфекция може да влоши съществуващата сърдечна недостатъчност, а може да инициира и нова, при увреждане на сърдечния мускул. Водела и до по-тежка аритмия,  предсърдното мъждене също е утежняващ фактор. „В същото време сърдечната недостатъчност води до по-тежко протичане на самата COVID-инфекция“, обяснява д-р Желязков, решавайки съмнението у мнозина относно причината за смъртността при пациенти с новия вирус.

Той посочва, че сърдечна недостатъчност може да настъпи от всяка вирусна инфекция, най-често грип. „Затова при грипна епидемия много повече си заминават от сърдечно-съдови заболявания, отколкото от пневмония. Самият грип, най-вероятно и COVID, води до влошаване на вече съществуващата сърдечна недостатъчност, би могло да се очаква при прогресивно покачване на COVID много по-често да се среща сърдечна недостатъчност и хората ще си отиват по-често и от сърдечна недостатъчност с коронавирус“, подчертава лекарят.

Медици от региона признават, че в началните месеци на пандемията имало известно отдръпване от страна на болните с хронична сърдечна недостатъчност от кабинетите на общопрактикуващите лекари и кардиолозите. Причината основно бе в страха на пациентите. Допълнително бяха въведени и мерки от страна на властта. Например НЗОК разреши да бъдат отпускани лекарства, без пациентите да посещават лекарските кабинети, а директно от аптеките.

Проследяването на болните със сърдечна недостатъчност в по-голямата си част става при личните им лекари, а диспансеризирането може да стане както при джипито, така и при кардиолог. „Наблюдавам притеснение от страна на личните лекари да диспансеризират болни със сърдечна недостатъчност, защото НЗОК има завишени изисквания към диспансерните прегледи. Предлагам на колегите да подхождат по-смело, защото можем да консултираме пациентите с кардиолог повече от веднъж годишно“, е мнението на д-р 

Слави Славов, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Стара Загора. Пациентите са трудно подвижни, имат проблеми с пътуването. Необходим е по-лесен достъп до модерно лечение, дори в рамките на малкия град или село, смятат още медиците.

За да получи модерно лечение, покрито от НЗОК, пациентът трябва да е в напреднал стадий на заболяването, когато уврежданията са трайни и необратими. Модерната терапия би ги забавила по-рано, но пациентът или сам трябва да си плати лекарството, или да чака да се влоши, за да отговори на условията. Необходимо е тези критерии да бъдат променени, коментира д-р Борислав Борисов, началник „Инвазивна кардиология“ в МБАЛ „Тракия“ – Стара Загора.

Д-р Петко Желязков е на мнение, че е необходимо по-често проследяване. Общопрактикуващите лекари са задължени да изпълняват определена програма, като пациентите най-малко един път, а може и по-често бъдат консултирани с кардиолог, който да направи ехокардиография и преценка на състоянието на пациента.

„При исхемична болест, инфаркт на миокарда, поставени стентове, кардиологът трябва да направи велотест, тоест работна проба, назначават се определени изследвания през 3-6 месеца. Така че, обикновено на 3 месеца, ако няма влошаване, те посещават джипи, което преценява нуждата от тази консултация, ако е диспансеризиран най-малко от един до два пъти може да посети кардиолог с направление за тези дейности“, посочва д-р Желязков.

Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Около 50% от пациентите  умират до 5 години след поставяне на диагнозата.

„Първото оплакване на пациента е умората. Наша работа е да направим всичко възможно да разберем защо се уморяват. Хората трябва да знаят, че не може да се неглижира 

симптом или оплакване, те трябва да намерят лекаря, който ще им помогне. Сърдечната недостатъчност е голям социален проблем. В последните стадии на болестта тези хора имат нужда от обгрижване, което много често означава някой вкъщи да не работи, за да го прави. Нужно е обучение на пациентите – с какво да се хранят, да гледат етикетите на храните, дали са подходящи“, сподели д-р Мариана Контева, началник на Инвазивна кардиология в УМБАЛ „Дева Мария“-Бургас.

Специалистите посочват още, че пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да се проследяват от един и същ кардиолог, който заедно със семейния лекар да ги наблюдава дългосрочно, а не да посещават различни специалисти. Не трябва да приемат лекарства, без да се консултират предварително с лекуващия ги лекар. Има например случаи на влошаване от противовъзпалителни средства. През летните месеци пък пациентите често спират или намаляват дозите на предписаните им медикаменти, което води до влошаване на оплакванията им. При появата на следните симптоми: кашлица, подуване на стъпалата, задух, намалена диуреза (по-малко отделена урина), трябва незабавно да се обърнат към своя лекар.

Сърдечната недостатъчност е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за нея са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда (сърдечен удар), вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Симптомите на задух и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си ежедневни дейности, което води до социална изолация, тревожност и депресия.

Необходимо е личните лекари, кардиолозите от доболничната и болничната помощ да бъдат в постоянна връзка, да има регистър на болните от сърдечна недостатъчност, както и дневни центрове за долекуване на тези пациенти. Голяма роля за успеха от лечението имат и пациентите, защото освен медикаментозната терапия е много важен и здравословният начин на живот - контрол на теглото, спиране на пушенето и алкохола, ограничение на солта, повишаване на двигателната активност.


Анкета

Ще отидете ли да гласувате по време на пандемия?


Резултати

Мнения

Мнения Поморие
Галина Мешкова, еколог: Климатичните промени намаляват видовото разнообразие на птици
  24.10.2020 15:10      

Галина Мешкова е дългогодишен сътрудник на СНЦ „Зелени Балкани“, завършил