На 22 юли, от 21 часа, в двора на Флората, за първи път в Бургас, зрителите ще имат щастието да гледат отличения с две награди „Икар“ авторски спектакъл на Ива Тодорова. Тя беше любезна да сподели някои свои размисли.
- Ива, на 22 юли тази година ще гостувате за първи път с Вашия спектакъл „Приятно ми е, Ива“ в Бургас. Бихте ли разказали нещо за себе си?
- Първо, много се радвам, че ще играя в Бургас. Отдавна искахме да осъществим представление тук, но все не се получаваше, а то имало защо. Сега ще играем на сцена „Флора“, в естествен декор на Морската градина, не знам дали има по-добро място за този спектакъл. Всеизвестна истина е, че Бургас е един от най-хубавите градове в България. Имам много приятели там, като малка баба ми ме изпращаше цяло лято при нейна приятелка с две деца и се спуквахме от игри. Та това мога да кажа за себе си – играта е моята сила. Всичко превръщам в игра и така преодолявам и най-трудните моменти в живота си, сякаш са на игра. А за хрониката имам и късмет, защото завърших актьорско при най-добрия екип за времето – проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев. На какво са ме научили те – публиката ще прецени сама, само ще спомена един от заветите на Коко – „Актьорът трябва да стига до абсурд, но това изисква висока културна хигиена и вкус, развивайте вкус!”
- Как се роди идеята за спектакъла?
- Не знам. Сякаш винаги съм носила такава идея да направя представление за живота между две държави, между две професии, между два свята – този на фантазията и на реалността, защото за мен реалният свят и живот в пъти надминават онова, което може да роди нашата мила фантазия. Аз си мислех, че съм написала трагедия, а хората се скъсват от смях и си тръгват окрилени, че всеки живот има смисъл и си заслужава да се вгледаме в него. Да, аз разказвам една моя история, но идеята ми беше, публиката да си тръгва щастлива със собствения си живот и битки.
- Някои от темите в текста остават недоразвити. Може ли да се каже, че целият текст е едно недовършено изречение...( Като определението на Радичков за човека).
- Абсолютно! Представлението регистрира един процес от последните 20 години на живота, в който неусетно или нарочно съм се въвличала. Но този процес е безкраен и той се нарича „опознай себе си”. Без претенции, без самозаблуди, или пък именно минавайки и през това, малко по малко откриваме кои сме реално. Разочароваме се от себе си, после постепенно се радваме, че сме именно такива, а и на всичкото отгоре имаме мощ и инструменти да се подобряваме. Но трябва да знаем какво да подобряваме и това познание е път. И този път е колкото трагичен, толкова и ужасно смешен. Особено когато е на сцената, поставен под лупата на уважаемия зрител, комедията е неминуема. Публиката не можеш да я залъгваш със смешки, тя е строг ценител на добрата комедия.
Та най-вероятно ще продължа да дописвам изречението и към осемдесетата ми годишнина ще направя продължение на „Приятно ми е, Ива!”
- Какво искате да запомни зрителят от срещата си със спектакъла?
- Хората гледат представлението по няколко пъти, като хапче „антистрес“, хапче „радост“, хапче „кураж“ и кой знае още какво вълшебно „люкарство”, както казва Пипи, се крие в едно представление. Имаше едно момиче, което ми писа, че след „Приятно ми е, Ива!” нейният приятел й е предложил брак. Аз нямам конкретни цели какво да оставя в публиката, за мен самото изкуството е вдъхновяващо, надявам се и за публиката да е такъв този спектакъл.
- Спектакълът е отличен с две награди „Икар“ – за главна женска роля и за драматургичен текст. Промениха ли Ви отличията?
- Наградите са голяма радост и признание, но и голяма отговорност. Създават очаквания, а очакванията обикновено затрудняват живота ни. Предпочитам хората да идват в залите без голяма кошница, но с отворени сърца. Тогава се случва магия.
