Дона МИТЕВА
Под 900 декара са заявените лозя в Бургаска област, чийто стопани са решили да се възползват от кризисната мярка „Бране на зелено”. В цяла страна подадените заявления са за малко над 8 000 декара от общо над 600 000 декара с лозови насаждения. Това коментира Росица Симеонова, председател на Лозаро-винарската камара в Бургас.
Предстои подписването на договорите. 303 лева на декар ще получат лозарите, които отговарят на поставените условия и се съгласят да унищожат 100 процента от реколтата си. Срокът да бъде свалено гроздето е до 20 юли.
„Хората не приеха добре тази мярка. Аз чувам от възрастни, които укоризнено коментират, че такова нещо през живота си не са виждали. Във фирмата, където работя също имаме заявени 300 декара по тази мярка. Сигурна съм, че ще търсим чужда работна ръка, защото трудно ще накараме нашите работници да унищожат гроздето“, обяснява Симеонова.
Масово производителите ще отгледат своите лозя и ще участват на пазара на виненото грозде тази есен, който по черни прогнози се очаква да е почти нулев.
„Тази кризисна мярка не решава проблема в отрасъла. Още повече, че условията за кандидатстване също не дадоха възможност на част от по-дребните собственици на лозя да се включат. А и дори да се свали гроздето - насаждението трябва да продължи да се обгрижва. Средно на декара се влагат годишно някъде по 600 лева.
Ние продължаваме да нямаме равнопоставеност с другите отрасли в земеделието. Настояване да получаваме субсидии в размер, такъв, какъвто се получават, да кажем, при полските култури. Не може ние да вземаме толкова, колкото за една нива, оставена на угар.
Може да има подпомагане, което да е на килограм грозде, но това да е поне в рамките на 240 лева на декар, така че в този сектор да си вземем малко въздух, да може да си платим и данъците“, казва Симеонова, подчертавайки, че „бране на зелено“ не дава добър резултат.
Лозарите стоят пред дилемата: протести или изкореняване на лозята. По думите на Симеонова, голяма част от кооперациите на територията на областта вече са премахнали лозята си, притиснати от липсата на реализация на продукцията.
