XXI век ще бъде едно нещастно продължение на XX век, а може и по-лошо да стане, споделяше с тревога голямата актриса преди 25 години
Интервю на Димитър ИЛИЕВ
На 3 юни 2020 година се навършиха 20 години от смъртта на легендата на българското кино и театър Невена Коканова. Актрисата почина след тежко и мъчително боледуване. Нейното дарование беше ярко, запомнящо се за дълго от хилядите нейни почитатели.
Стотици са неподражаемите роли, които изигра в киното, театъра и телевизията. Роли, на които остана вярна до края на живота си. Приживе Невена Коканова обичаше да казва, че има трима големи учители – Любомир Шарланджиев, Апостол Карамитев и Григор Вачков.
Към тази тройка може да прибавим и Въло Радев, първо, като оператор на филма „Тютюн” и второ, като режисьор на филма „Крадецът на праскови”.
Днес ви предлагаме интервюто на Димитър Илиев с незабравимата актриса, публикувано в бургаската преса, от 6 декември 1996 година. (Интервюто е със съкращения).
- Наскоро отбелязахте 40 години творческа дейност. Страданието или стремежът към слава съпътстваше Вашия път през годините?
- Това е много добър въпрос, но ще бъда кратка. Нито страданието, нито жаждата за слава. Нужна е любов към живота и професията, която любов продължавам да защитавам.
- Доколкото знам, последното ви участие на сцената в Сатиричния театър е било преди 20 години в унгарската комедия „Игра на котки”. Липсваше ли Ви театърът през тези години?
- Благодаря Ви за това, че много точно сте изчислили годините на това мое отсъствие от театралната сцена. Ето един странен факт, върху който различните ръководства на театъра през това време вероятно не са се замисляли, не са имали потребност от моето присъствие. Аз не давам повече обяснения, оценявайки този факт. А дали театърът ми е липсвал ще ви отговоря, категорично – не. Аз самата съм го търсила, а театър има навсякъде, както в провинцията, така и в различните частни трупи, така че не съм останала нито без работа, нито без хубаво творческо вълнение през тези години.
- А каква е днешната усмивка на сатириците?
- Усмихват се само, ако си намерят спонсор, това е, което мога да кажа на първо четене (смее се).
- След добиване на популярност какви страхове започват да преследват актьора?
- Не познавам чувството на страх, защото то придружава нечестния човек. Да си страхлив означава, че даваш правото на някой да е пред тебе или твоето място е много назад.
- Какво трябва да притежават актьорите от Вашето поколение, за да живеят нормално днес?
- Сили! Сили за издръжливост, такива, каквито трябва да има цялото ни общество.
- А на кои актьори ще е трудно оттук нататък?
- На онези, на които въобще им е трудно, било то преди, или след това, в различните времена и периоди винаги е имало трудности. Пътеката невинаги е осеяна с цветя. Има доста бодли, дребни и едри камъни, в които се препъваме.
- Кажете поне една промяна, свързана с театъра?
- Вижте, ние все още сме в началото на прехода. Промяната е нещото, което движи зъбчатото колело на развитието. В момента сме в агония, но колелото се върти. Да се надяваме, че след тази агония и изхвърляне на мъртви клетки, ще се роди отново един жив и витален организъм.
- Най-голямата Ви тревога днес?
- Твърде много ме тревожи отношението към културата, необходимо е правителството да отдели малко повече енергия за проблемите, които касаят целия културен свят. А що се отнася до театъра, аз с особена радост забелязвам, че бургаските колеги не могат да се оплачат от отлив на публика. Това доказва още веднъж, че бургазлии са една особена порода. Те са артисти и винаги ще имат потребност от театър, от изкуство.
- А какви пиеси са нужни днес, за да виждаме вечер пред входа му възбудени лица и да чуваме отново малко позабавеното „едно билетче повече”?
- Това е толкова сложен въпрос, че за краткото време, с което разполагаме, не знам дали ще бъда изчерпателна … (замисля се). Не бих могла да цитирам някакви заглавия и да предлагам репертоар, който задължително да се радва на голям успех. Бих казала само едно – хората ще се тълпят пред нашите салони тогава, когато чрез постановките си ние изразяваме на първо място уважението към нашата публика, към хората, които имат потребност от театър.
- Участвали ли сте във филм или театрална постановка, които са били спирани от цензурата?
- Не! Нямам в творческата си биография филм, който да е спиран или пиеса, която не е станала достояние на публиката, но съм преживяла и дълбоко през мен е преминала травмата на спиране на едно филмово произведение. Това беше филмът на моя покоен съпруг „Прокурорът”, който не видя бял свят много години.
- За какво все пак трябва да е благодарен българският актьор, независимо от промените, от трудностите, от беднотията?
- Българският актьор трябва да е благодарен, че е част от тази нация, която е талантлива и актьорът е част от нея.
- Какво Ви привлича в мъжете-актьори?
- Вижте, аз съм професионалист и когато имам партньор насреща си, съм длъжна да го харесвам, за да работим добре и да имаме публика.
- От какво се лишавате в момента?
- Лишавам се само от почивката си. Работя малко повече, отколкото силите ми позволяват.
- Какви хора не допускате до себе си?
- О, разбира се че има хора, които не допускам до себе си. Аз съм общителен човек и мога с всеки да намирам думи, но има хора, с които не мога да съм на „ти”.
- Винаги ли оставате в плен на красотата?
- Красотата е нещо велико. Не я стеснявайте до визуалната красота на едно лице. Красотата е това, към което човешкият дух се стреми. А пътят към нея всеки намира сам за себе си. Аз я намерих в моята професия.
- Ако сега някой кинорежисьор реши да екранизира романа „Тютюн” и Ви попита коя актриса бихте предложили за ролята на Ирина, какво ще отговорите?
- Не познавам много младите си колеги, за да мога да посоча някое име. За съжаление много от тях не успяват да се реализират, да разкрият потенциала на своето дарование, но съм убедена, че всяко време ражда своите таланти и в момента сигурно има много Ирини. (усмихва се).
- И за финал – само след четири години на театралния афиш ще бъде изписано - сезон 2000/2001. Какво очаквате от новото хилядолетие?
- Твърде рано е за прогнози, но в едно съм сигурна – двадесет и първи век ще бъде едно нещастно продължение на двадесети век, а може и по-лошо да стане.
