Михаил КОЛЕВ
Владимир Петров е човек, който е отдал живота си на това да твори и да изкарва прехраната си чрез изкуство. Първоначално заниманието му е било да прави бижута от камъни, тъй като по образование е геолог. Благодарение на тази професия е имал възможността да обиколи доста страни, за да участва в базари и изложения. Показвайки това, на което е способен, получава доста предложения, за да работи в чужбина, включително и сериозна оферта от небезизвестна фирма в САЩ. Но той категорично прави своя избор да остане в България, тъй като, както сам казва, „тя му е на сърце и не може без нея“.
Занимавайки се известно време с бижута от камъни Владимир решава да се преквалифицира в друг занаят. Онова, което го е подтикнало към това решение, е че при работата с камък има една специфика.
„Хората, в по-голямата си част, не ги купуват заради красотата им или заради труда, който си вложил като авторско творение. Те гледат зодии, енергии и други подобни неща. Това е много обидно към труда ти, излиза, че няма значение ти какво си направил, а просто се следват някакви неща, в които аз лично не вярвам. Това много години ми е тежало“, признава той.
И така той заменя камъка с дърво, ставайки дърворезбар. Казва, че най-накрая е намерил своето място и се радва, че в този занаят трудът му бива подобаващо оценен от обществото, най-вече от морална гледна точка. Според него работата с дърво е по-особена, тъй като то е специфичен материал. „Никога не е ясно какво ще има отвътре и това има своите тръпка и особености“, допълва мъжът.
Освен чисто занаятчийската дейност дърворезбарят харесва и държи на социалната работа. Именно поради това от две години е създал и управлява работилница в правешкото село Джурово. Тя е изградена по проект, в който да се обучават и работят от малцинствените групи. Идеята на Владимир е при него да дойдат безработни хора, които да изкарват с честен труд прехраната си.
„Смисълът на тази работилница е, те да творят, да повярват в себе си и да променят живота си. Това са хора, които живеят в много отвратителни условия, децата на много от тях са със заболявания. Искаме те да имат пари, с които да пращат децата си да ходят на училище, за да може да се прекрати този процес на възпроизвеждане на тази мизерия“, категоричен е Петров.
Той държи да подчертае, че при тях се работи единствено на ръка и не се ползват никакви машини. Част от предметите, които занаятчиите от работилницата в Джурово са измайсторили, можеха да бъдат видени и закупени на базара „Хендмейдс“ в Бургас, който приключи на 25 май. Научил е за него от свой познат и без да се замисли идва тук, тъй като иска да представи неговата работилница и в морския град.
„Морето, което е насреща пред погледа ми, ме вдъхновява много. Винаги съм идвал с огромно желание в Бургас, тъй като много ми харесват хората и атмосферата тук. Наблюденията са ми, че бургазлии ценят това, което правим от сърце и душа с нашите ръце“, допълва Петров.
И докато хората от правешкото село има от кого да се учат, то Владимир е самоук талант. Качествата и знанията си на дърворезбар придобива, обикаляйки из Трявна и Гложене, места, които са известни в цялата страна със своите традициите и школа в този занаят. Запалването в Петров да майстори от дърво се поражда докато той е в трети курс като студент. Оттогава до днес дърворезбата му е на сърце и никога не е мислел да спира да майстори красиви изделия от дърво.
За разлика от други, Владимир не крие, че често се е учил от много свои колеги, които са по-опитни в занаята.
„Имало е през годините техни творения, които много ми харесваха и си казвах, че щом може това да го направи човешка ръка, значи трябва да можем и ние в нашата работилница да го сътворим и да му придадем наш стил“.
Изработил е много предмети през годините, коя от коя по-интересни и трудни, но има една, която му е на сърце и до днес. Това е маса, която е била изключително специфична – на два етажа, която е била към метър широка и висока. Впоследствие я купува един човек за сватбата на дъщеря му и тя влиза в употреба по време на подписване на гражданския брак. Такова нещо няма как да се повтори, масата беше истински уникат, спомня си творецът.
Мнението му е, че все още има немалко хора в България, които не успяват да ценят труда му, както и на всички останали негови колеги.
„Има хора, които много харесват традиционно българската работа и това ги привлича и има такива, които не ги интересува дали е ръчно направено, просто си имат бюджет и си купуват каквото им харесва. Трябват си години наред да се популяризира нашият занаят, за да може хората да правят разликата между ръчно направеното и това, което е на машина. Технологиите много взимат от хляба, те го правят много по-бързо и евтино, но пък си личи, че е машина.
Човек като го направи на ръка, някак е по-истинско и докосващо. Но когато намериш хора, които са просто ценители, дори и да не си купят нещо, е много вдъхновяващо и страхотна мотивация. Дали ще се върнат, или ще купят нещо е без значение, но самите им приказки дават смисъл на целия ни труд“.
Предметът, който най-много е измъчил ръцете му, е една маса, направена от акации. В средата е била куха, но вътре той и екипът му са вкопали лед лента, сложили са планински кристал и я обливат с епоксидна смола.
„Смолата е течна в началото и си намира откъде да изтича, та в нашия случай тя все намираше някакви дупки, откъдето да изтича и това в продължение на 2 месеца. Толкова килограми смола отидоха, но накрая важното е, че се получи една страхотна маса. Голямо чудо беше“, казва с усмивка той.
Най-важното качество, по думите на Владимир, за да успее човек в техния занаят, е да не се отказва. Трябва да обича работата, да иска да се усъвършенства, но да не се предава, тъй като нервите не са малко. Категоричен е, че човек вдигне ли белия флаг, просто няма как да стане.
„Трябва да мислиш какво да промениш в себе си и в своя начин на работа, да гледаш какво правят колегите и да се учиш. При нас трябва да се отдадеш на това изкуство, то си ти е животът, то си те чопли, тук не става въпрос просто за някаква кариера“, добавя занаятчията от село Джурово.
