Ина ПЕТРОВА
Помните ли Мимето? За 34-годишната бургазлийка с детска церебрална пареза, която учи в Помощното училище, ползва комуникатор за управление на компютъра с поглед и е винаги широко усмихната, ви разказахме в предишни броеве на вестника. Сега, подобно на много други, се е разделила с по-голямата част от обичайното си ежедневие. Заниманията й в училище са онлайн, срещите с приятелите в Социалния център са в чат, рехабилитацията е вкъщи. Ще кажете, изолацията за един човек на инвалидна количка не е толкова страшна, той е свикнал. Но няма да сте прави.
„Изолацията, особено в началото, се отрази доста зле на Мимето, тя спря дори да се храни. Беше тъжна, липсваха й срещите в Дневния център, разказва човекът, който е плътно до нея - майка й Ани Крушкова. Постепенно екипът се организира, правят чат в интернет, където всеки ден екипът задава задачи. Така контактът с любимите хора, макар и не непосредствено, отново връща момичето в стария ритъм. Този тип онлайн връзка обаче не се оказва особено удачен за Мария, която трудно говори и чете. Налага се майка й всеки път да препрочита задачите. Така се ражда друга идея – да направят видеовръзка. От едната страна е любимата на Мария – Марионела Стоянова от Социалния център, от другата страна Мимето с комуникатора. Именно тази система за управление на компютъра с поглед дава шанс да има подобен контакт.
По подобен начин се осъществява и обучението й в Помощното училище. Всяка седмица класната й звъни, за да разбере как е и как се справя. Госпожите също разчитат на видеовръзка. Така е с учителката по „Човекът и природата“, с арттерапевта, психолога и с любимата й учителка Карадимова.
Мимето има късмета да живее в къща. За разлика от затворените в апартаменти немалко хора с нейната съдба. Това й помага по-често да излиза навън с количката. Сега това е още по-лесно. От около месец Мимето има чисто нов, собствен асансьор в дома си. Монтират го по програма „Достъпна жилищна среда и лична мобилност“. Майка й Ани Крушкова не крие радостта си от новата придобивка.
„Имахме рампа, с която Мимето да се движи у дома, но бе стръмна и тя доста се затрудняваше. Зимата пък се заледяваше. Сега с асансьора е много по-добре, Мимето отива, където си иска у дома безпрепятствено“, споделя майка й. Казва, че от Общината много им помогнали с документите и така всичко бързо се случило. „Първият етаж на нашата къща е на по-голяма височина, преди имаше рампа и стълба там, сега асансьорът много улеснява Мимето и тя без проблем може да отиде и на втория етаж“, радва се Ани.
Тя и съпругът й сега са много по-ангажирани с ежедневната рехабилитация на дъщеря им. Правят масажи и раздвижвания всеки ден. „За човек с церебрална пареза това е много важно, затова го правим всеки ден. Преди това ставаше в Помощното училище, но сега е невъзможно“, споделя майка й. Въпреки трудностите, тя не се оплаква. Не е от този тип хора. Гледа напред и е оптимист за връщане скоро на стария ритъм на живот.
